Седма неделя след Неделя подир Въздвижение

Според календара на Православната църква днес е седмата неделя след празника Въздвижение на кръста. Четивото по време на св. литургия е взето от евангелието на Лука (8:41-56). При Господ Иисус идва един началник на синагога на име Яир и Го моли да изцери единствената му 12-годишна дъщеря, която умира. Христос тръгва, за да помогне, но по пътя се задържа, за да излекува една жена, болна от дългогодишно кръвотечение. Някои модерни тълкуватели обвиняват Иисус за забавянето, което според тях струвало живота на детето. Но това задържане не е случайно, а нарочно, за да се изпита вярата и търпението на бащата.

Според юдейския закон всяка жена, която има кръвотечение е нечиста (Левит 15:19-25). Всичко, до което тя се докосва, също става автоматично нечисто. Човек, който докосне кръвоточива или седне на място, където тя е седяла, също се осквернява. Тази жена с кръвотечение, продължило цели 12 години, не само е силно анемична и стъпила на прага на смъртта, но тя е отбягвана от другите като прокажена и на практика е извън обществото. Всяка жена в менструация знае от опит с каква воня се отличава запечената кръв, която трудно се скрива с душове и парфюми. Постоянната телесна слабост и терзаещото съзнание за ненужност и трагичност при кръвоточивата сигурно са я довели до крайно отчаяние. Евангелието специално подчертава, че тя е заможна, но е похарчила по лекари и шарлатани всичките си средства, без да получи облекчение. Единствената й надежда остава Христос. Важна подробност в Евангелието е, че тя не дръзва да се допре до тялото на Спасителя, а само плахо хваща „края на дрехата Му” (ст. 44). Нейният жест показва, че тя се отличава с голямо смирение. То сигурно е присъщо на тази жена по рождение, но е и проверено и утвърдено безброй пъти, когато тя е ругана и гонена като краставо куче от „благочестивите” юдеи. Тя не търси вината за нечовешкото си страдание вън от себе си, не кълне своята съдба, не хули Бога, но носи кръста си с изключително самоотречение, което напомня саможертвата на Христос.

Прави впечатление, че за разлика от другите чудеса на Спасителя това е извършено в гръб. Той не вижда нуждаещия се, не говори предварително с него, не го изпитва, но изведнъж почувства, че от Него излиза божествена изцеляваща сила. Иисус се обръща и пита кой се е докоснал до Него. Той задава въпроса не защото не знае, а защото иска получателката на благодатта да излезе от своята анонимност и да бъде приета от другите. Учениците се споглеждат с недоумение. По улиците Богочовекът е сподирян от голяма тълпа зяпачи. Те са водени от любопитството, а не от вярата; търсят външното зрелище, а не вътрешното покаяние; бутат се и се блъскат в Иисус, без да търсят или да получат нещо. Само кръвоточивата жена, отвратителна в очите на всички, притежава тайната красота на вярата, която я прави достойна да стане обект на чудото. Затова Христос й казва да „дерзае”, т.е. да има ново, високо, достойно самочувствие на Божие чадо, а не на човек, прокълнат и отхвърлен от Бога. Той я благославя с думите, че нейната вяра я спасява.

Тичешком пристигат слуги от къщата, които казват на Яир, че дъщеря му е умряла и е излишно Христос да идва. Интересно е съвпадението, че момичето е на възраст 12 години, а кръвотечението на болната жена също датира от 12 години. Спасителят се обръща към смазания от скръб баща и му казва: “Не бой се, само вярвай и спасена ще бъде!” (ст. 50). Когато влиза в къщата, Иисус нарежда на роднините да престанат с плачовете и писъците си така, както заповядва на Наинската вдовица. Когато им казва, че момичето спи, те започват да спорят и да Го осмиват (Марк 5:40). Тук Божият Син уподобява смъртта на временен сън, защото всеки, който живее и вярва в Него, няма да умре вовеки (Йоан 11:26). Тялото спи, но душата е вечно будна.

Иисус допуска в къщата само родителите и апостолите Петър, Яков и Йоан. Да си спомним, че тримата са удостоени да засвидетелстват Преображението, но делото, което в следващия миг извършва Христос, е не по-малко преображение – от смърт към живот. Той хваща момичето за ръка и му казва: “Момиче, стани!” Духът й се връща от отвъдния свят, тя възкръсва и сяда на леглото. Христос заповядва да й дадат да яде – не само за да подкрепи силите й, но и за да убеди всички, че момичето наистина е живо, защото умрелите не ядат и не пият. С безграничното Си смирение Христос заповядва на родителите да не казват никому за станалото. Да сравним възкресяването на кръвоточивата, която е социално мъртва, с възкресяването на Яировата дъщеря, която е телесно мъртва. Двете чудеса са от един и същ порядък. Те доказват за сетен път божествената природа на Христос, който е Господар на живота и смъртта.

Бог издига пред хората ясна и категорична дилема: „Аз днес ти предложих живот и добро, смърт и зло” (Втор. 30:15). Нека протегнем ръка и се докоснем до Спасителя – Източника на вечния живот!