Патриаршеско и синодално послание по повод 64 години от възстановяването на Българската патриаршия

„Възлюбени в Господа чеда на светата Българска православна църква,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Всяка година в десетия ден на месец май ние отново си спомняме за едно от най-значимите събития в нашата най-нова история -­ възстановяването през 1953 г. на патриаршеското достойнство на Православната ни църква. Паметно събитие, което бе достоен завършек на екзархийското дело и което дойде, за да увенчае въжделенията, усилията и борбите на поколения наши предци православни българи, които не се примириха с отнетата им духовна свобода и които през далечната 1870 г. успяха да извоюват възстановяването на църковната ни независимост.

Патриаршеското достойнство на Православната ни църква има дълга и превратна история, започнала преди единадесет века, когато през 917 г., в съответствие с въздигането на Българското царство, Българската архиепископия за първи път бе провъзгласена за патриаршия. Десетилетие по-късно, през 927 г., дойде и официалното признание на това най-високо достойнство от Константинополската Патриаршия, нашата Църква – майка. Признание, дошло да потвърди извоювания от поместната ни Църква авторитет и мисионерски успехи, да я укрепи веднъж и завинаги като един от стълбовете в голямото семейство на светата, вселенска и съборна Църква и на светото и спасително Православие.
Последвалите столетия донесоха на нашата Православна църква и на средновековната българска държава тежки изпитания, но въпреки всичко светата Българска църква винаги успяваше да се въздига от пепелта, за да я имаме и днес сред нас: “славна църква, която няма петно или порок, или нещо подобно, … света и непорочна” (Еф. 5:27). Църква, вярна на паметта и заветите на своите основатели, която независимо от богопротивните духове на времето продължава с божествена ревност и усърдие да извършва своята богозаповядана мисия сред православния ни народ, който и през третото хилядолетие от Въплъщението на Единородния Божи Син и наш Господ Иисус Христос продължава да има в лицето на Православната си църква своята истинска духовна майка, вярно преподаваща апостолското и светоотеческо учение и неизменно водеща своите верни чеда към спасението и Царството Божие.

В средата на първото столетие от християнската епоха, в едно от своите послания светият и богоозарен апостол и просветител на езичниците Павел нарича Църквата Христова дом Божи, “който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). Такава, възлюбени, е била, такава е и с Божията помощ такава ще пребъде и светата Българска Патриаршия, която е “неотделим член на едната, света, съборна и апостолска Църква”. Нейната сила и нейната правда са в това, че както в древните дни, така и днес тя продължава да стои здраво в учението на Господа и вярно да преподава на своите чеда вечните и спасителни истини на светото Православие. Упованието на нашата Църква и нейната непосрамена надежда са не в някакви човешки учения, а в словото на живия Бог, в послушанието към Неговата пресвята воля и в изпълнението на Неговите спасителни заповеди. Защото ние знаем и всякога ще помним, че Бог, “по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда” (1 Петр. 1:3).

С тази надежда, с твърдата си вяра и със завещаната ни от Господа любов ние заедно напредваме по избрания от нашите предци път на светото Православие, стремейки се в подражание на Спасителя неизменно да се утвърждаваме “върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък”, възраствайки “в храм свет чрез Господа” (Еф. 2:20-21). С ревност по Бога и с нашите общи, от Бога благословени усилия, ние и днес продължаваме да работим и да допринасяме за доброто и напредъка на поместната ни Църква и на скъпото ни Отечество, като се усъвършенстваме “в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” (Еф. 4:12). Към това ни призовава и за това ни задължава не само вярата, която изповядваме, и надеждата, която споделяме, но и вечната и блажена памет на светия наш цар Борис I-Михаил Покръстител, на всички наши благоверни владетели, на светите Седмочисленици, на светия патриарх Евтимий Търновски, на всички от века просияли йерарси, всечестни отци и преподобни монаси, и на всички онези, които през вековете са отдавали своите сили и способности в изграждането на съвременната ни Българска Патриаршия.
Ето защо, възлюбени, като се уповаваме на Господа и пребъдваме в Неговата любов, като следваме неотклонно заветите на нашите предци и продължаваме започнатото и съграденото от тях, нека и ние днес подпомагаме вековния възход на Православната ни църква според силите и възможностите си, и според мястото, на което сме поставени от Господа. Нека постоянното възрастване на авторитета на Българската Патриаршия да бъде наша обща кауза, в изпълнението на която да не щадим време и сили, но с усърдие и божествена ревност да пазим и всячески да утвърждаваме това наше свидно наследство от вековете, помнейки, че в Господа е нашето упование, нашата сила и нашата победа, и че има ли Православие, ще я има и България.

Честит и благословен да бъде празникът Възстановяване на патриаршеското достойнство на древната и славна Българска православна църква!

Божият мир и Неговата велика милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Видински митрополит ДОМЕТИАН
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ“