Стотици столичани се поклониха пред честната глава на св. Пантелеймон

Стотици столичани дойдоха да се поклонят от сутринта пред честната глава на свети Пантелеймон в столичния храм „Св. Седмочисленици“. На днешния ден Църквата чества паметта на светия лечител и великомъченик Пантелеймон и на светите Седмочисленици.

Лично Негово Светейшество патриарх Неофит дойде в храма, за да посрещне и да се поклони пред светинята, след което оглави празничната света Литургия в съслужение с архиереи на БПЦ и столични свещеници.

Ковчежето с честната глава на светеца бе донесено от светогорски монаси от манастира „Св. Пантелеймон“, начело с игумена на манастира архим. Евгений. Заедно с тях монаси от манастира „Ксенофонт“ донесоха копие на чудотворната икона на светия лечител.

Вярващите от София имат още време да се поклонят пред светинята. Тя ще остане в църквата „Свети Седмочисленици“ до вечерта на 28 юли, а сутринта на 29 юли ще бъде тържествено посрещната в митрополитската катедрала „Св. Неделя“. Там честната глава на св. Пантелеймон ще остане за поклонение до 9.30 ч. на 31 юли, след което ще бъде донесена в храма „Св. Николай“, подворие на РПЦ в София. На 1 август светинята ще отпътува за Враца.

Сн.: Павлин Даскалов, Dir.bg

Свети Пантелеймон бил най-добрият ученик на знаменития придворен лекар Ефросин и заедно с това получил дара на чудотворството да изцелява в името на Христа. Загива мъченически за вярата, след като претърпява ужасяващи изтезания при император Максимиан през 305 г.

Множество са свидетелствата за чудотворни изцеления, станали с небесната помощ на свети Пантелеймон. Представяме ви едно от тези свидетелства – разказа на атинския кардиолог Василиос Карогианис:

„Беше през 2000 или 2001 година, не помня точно. Бях дежурен в спешния кабинет на болница „Сотирия“. Съмваше се и дежурството ми вече изтичаше, очаквах с нетърпение края му, защото от този ден излизах в летен отпуск. Беше 27 юли. Уморен, но радостен, в 5.55 ч. започнах да си събирам нещата, за да си тръгна от болницата. В този момент дойде спешен случай – една жена, която била, както ми обясни шофьорът, чистачка в болница „Гениматас“, получила силна болка в гърдите и поискала да я докарат тук, за да бъде прегледана от кардиолог.

„Не се притеснявай – успокои ме шофьорът, – тя е на 45, сигурно е нещо невровегетативно.“ Докато я приемаха в спешния кабинет, сестрата внезапно ме извика – сърдечната дейност на жената се бе влошила, получаваше инфаркт. Трябваше да се действа бързо, започнах да я дефибрилирам, да й правя сърдечен масаж, в продължение на доста време се опитвах да я реанимирам, но тя издъхна, сърдечната й линия бе равна.  Сестрите се готвеха да я откарат в моргата…

Тогава, дълбоко натъжен, една мисъл прониза умът ми – днес беше празникът на св. Пантелеймон, взех отново дефибрилатора и се помолих в себе си: „Свети Пантелеймоне, ти си медик, помогни на твоя празник на тази млада жена“. От медицинска гледна точка бе напълно безсмислено да правя още веднъж тази дефибрилация, но ето че на монитора се появи признак за сърдечен ритъм… Жената веднага бе откарана в реанимация, когато я изведоха от кабинета, тя бе още в безсъзнание и не ме видя…

Прибрах се направо съсипан от изтощение, летният ми отпуск започна и не се сетих през цялата ми почивка за този случай. Щом се върнах на 14 август на работа в болницата, се сетих за жената. Попитах какво се случва с нея, как е тя. Отговориха ми, че вече е добре и днес я изписват. Затичах се към стаята й, щом влязох, я видях спокойно да похапва някаква закуска и още щом ме зърна на вратата, широка усмивка грейна на лицето й:

– Вие ми спасихте живота! – възкликна тя.
– Не аз, друг ти го спаси! – отвърнах й.

Тогава тя през сълзи ми показа иконката, която стоеше на нощното шкафче – на свети Пантелеймон. Развълнуван, без да кажа дума, излязох от стаята… И до днес не знам името на тази жена…

Това е още едно свидетелство за присъствието на Господа и на Неговите светии в нашия живот.“