Международна религиозна конференция „Мир и толератност ІІ – Декларация

Тази Конференция е продължение на разискванията по въпросите на мира и толерантността, започнали през 1992 г. в Берн, и намерили своето развитие тук през 1994 г. И макар че по-голямата част от съществуващите остри конфликти получиха своето разрешение, за жалост все още съществува недоверие, подозрителност, несигурност и изолирани прояви на насилие в представените региони. Като религиозни водачи на представените от нас страни наша цел е да ограничаваме тези опасни процеси, да заличаваме болезнените спомени и да насърчаваме всички към дела, одухотворени от принципа “да бъдем живи и да даваме живот”.

І.
Ние, участниците, в конференцията за Мир и Толерантност ІІ: “Диалог и разбирателство в Югоизточна Европа, Кавказките републики и Централна Азия”, със спонсорството на Вселенската патриаршия и на Фондация “Зов към съвестта”, искаме да изкажем нашата благодарност към правителството на Турция и на председателя на Отдела по религиозните въпроси, професор д-р Али Бардакоглу, за тяхното любезно гостоприемство и сътрудничество за нашето събиране, засягащо обсъждането на жизненоважния проблем на толерантността и представяне на нашето послание към страните от тези региони.

Искаме да отбележим също така ценното съпричастие, изразено от страна на президента Джордж Буш, Генералния секретар на Обединените нации Кофи Анан, Негово Светейшество папа Бенедикт ХVІ, Президента на Европейската комисия Хосе Мануел Баросо, Генералния секретар на Световното ислямско общество за мир д-р Мохамед Ахмед, Председателят на ЮНЕСКО Коишуро Матсура, Нейно превъзходителство г-жа Мариета Гинаку, министър на образованието и религиозните въпроси на Република Гърция, и много други религиозни и политически водачи, от които получихме писма на подкрепа.

Приветстваме последната инициатива на Генералния секретар Кофи Анан на ООН за създаването на Съюз на Цивилизацията. Препоръчваме Съюзът да бъде разширен чрез средствата на междурелигиозния диалог, да се провеждат консултации в сътрудничество с политически и религиозни водачи, да се извършват проучвания и да се представят препоръки пред Генералния секретар за различни начини на противодействие срещу актовете на религиозно и етническо насилие.

ІІ.
Тази Конференция е продължение на разискванията по въпросите на мира и толерантността, започнали през 1992 г. в Берн, и намерили своето развитие тук през 1994 г. И макар че по-голямата част от съществуващите остри конфликти получиха своето разрешение, за жалост все още съществува недоверие, подозрителност, несигурност и изолирани прояви на насилие в представените региони. Като религиозни водачи на представените от нас страни наша цел е да ограничаваме тези опасни процеси, да заличаваме болезнените спомени и да насърчаваме всички към дела, одухотворени от принципа “да бъдем живи и да даваме живот”.

Като наследници на Авраам наш дълг е да премахваме етническото и религиозно напрежение. В този дух ние отправяме призив към всички религиозни водачи да проповядват, да преподават и да прилагат в своите джамии, църкви и синагоги практиката на толерантност и разбирателство с представителите на други вероизповедания и етнически общности.

За региона на Югоизточна Европа съвременното общество е свидетел на важни и положителни промени към взаимен диалог, разбирателство и сътрудничество. Ние оценяваме съществените, последователни и неотклонни действия на Обединените нации и Европейската организация за социално сътрудничество, извършвани в Югоизточна Европа, и с радост подкрепяме техния успешен напредък. Но въпреки всичко това продължават да съществуват проблеми по отношение опазването на религиозните права и етническата толерантност. Не спират престъпните действия в името на религията. Ние отново и отново категорично заявяваме, че подобни действия трябва да бъдат прекратени. Както е посочено в декларацията “Апел към съвест”, подписана през 1992 г. в Берн, Швейцария: “Всяко престъпление в името на религията е престъпление срещу религията”. Осъждаме всички онези, и най-вече – религиозните водачи, които проповядват насилие срещу други вероизповедания и етнически общности. Като вярваме, че човешкият живот е свещен, ние поддържаме твърда позиция срещу онези, които поругават и принизяват човешките ценности. Остро изобличаваме всяко действие на злоупотреба с основните принципи на нашите религии чрез средствата на изопачени тълкувания и краен национализъм. Категорично заклеймяваме твърдението, че въоръжените конфликти получават опрощение от Бога. Подобен род опрощение няма да ни доведе до мир. Настояваме за категорични промени във всяко законодателство по отношение основните човешки права в страните, представени на конференцията, и усилено се стремим да насърчаваме всички тях в желанието им да осигурят необходимите грижи за бежанците и изселниците, както и реална протекция на малцинствените групи.

От 1994 г. насам бичът на международния тероризъм, който скверни моралните принципи на нашите монотеистични религии, не спира да се разраства. Заклеймяваме онези, които вършат подобни гнусни дела, като необуздани убийци и призоваваме всички религиозни лидери към решително противодействие.

Категорично трябва да помним и твърдо да напомняме на всички вярващи, че свещените книги на всички монотеистични религии определят мира като висша ценност и призвание. Както отбелязахме и през 1994 г.: “Пътищата на мира са Неговите пътища”, “Блажени миротворците, защото тяхно е Царството Небесно”, “Аллах ни зове към дома на Мира”.

ІІІ.
Призоваваме религиозните лидери на Югоизточна Европа, Кавказките републики и Централна Азия да подкрепят безрезервно всички междурелигиозни диалози за мир, справедливост и човешки права и активно ги поощряваме да станат партньори в провеждането на искрен и открит диалог помежду си.

Отричаме насилието и безусловно осъждаме прилагането на сила, етническо прочистване и жестокости. Призоваваме всички да пазят и защитават основополагащите догми на религиите и да се придържат към Резолюцията на Обединените нации A/RES/55/254 за защита на религиозните обекти, която беше единодушно приета от Генералната асамблея. Настояваме да бъде назначен специален представител, който да следи изпълнението на тази резолюция.

ІV.
Ние съчувстваме и разбираме жестоките страдания на невинните, страдащи от последиците на един тежък конфликт, и съзнаваме трагедията на вярващите хора, които обичат мира, но стават жертви заради своята вяра; и най-ясно си даваме сметка за изключително тежкото положение на невинни деца, хора в напреднала възраст и немощни хора, които са най-безпомощните жертви в този конфликт. Ето защо отправяме зов към религиозните общности да осигуряват помощ и прехрана на страдащите деца, на немощните и на хората в напреднала възраст и да ги подкрепят в получаването на духовна, психологическа и физическа подкрепа без значение каква е вярата, която изповядват.

V.
Ние, участниците в Конференцията, съзнаваме напредъка, който беше постигнат след 1994 г. Но при все, че военните конфликти затихнаха, продължава да съществува напрежение, подклаждано от воденето на нагорещени спорове, които разпалват пламъците на жестоки прояви. Ясно и категорично отричаме използването на тон, подбуждащ хората към насилие. Насърчаваме религиозните лидери да работят заедно с политическите водачи на своите страни за утвърждаването на мира, справедливостта, човешките и религиозните права.

VІ.
Участниците в Конференцията за мир и толерантност единодушно потвърждават вече приетото споразумение на Първата конференция за мир и толерантност, проведена през 1994 г.: неоправданите актове на убийства трябва да бъдат прекратени; хората, участващи в подобни гнусни дела, са престъпници; заклеймяваме онези, които налагат насилие, убиват, извършват бруталности и беззакония; осъждаме всички, които унищожават религиозни постройки, светилища и паметници; осъждаме войните и въоръжените конфликти; настояваме да бъдат прекратени всякакви актове на насилие в името на вярата, извършвани срещу мирните жители и мирните представители на различни вероизповедания; настояваме за провеждането и продължаването на конструктивни диалози между представителите на различни вероизповедания за разрешаване на важните проблеми; утвърждаваме правото на изповядване на избраната религия в условията на мир и достойнство.

VІІ.
Смирено изразяваме нашата благодарност към Бога за възможността, която Той ни даде да покажем още веднъж твърдото ни желание да работим заедно за утвърждаването на мира, справедливостта и човешкото достойнство.

09 ноември 2005 г.

Негово Всесветейшество Вартоломей І, Вселенски Патриарх

Равин Артур Шнайер, Президент на фондация “Зов към съвестта”

Шейкул-ислям проф. д-р Алашукур Пашазадех, Председател на Мюсюлманското представителство на Кавказките републики