Как Мария Магдалина се превръща в Мария Египетска

Мария Магдалина получава дрехи от стареца Зосима. Джото, 1307-1308 г.

Житие на света Мария Египетска

Мария е родена в малко египетско селце. Когато навършва дванадесет години, тя напуска родния си дом. Обзета от плътски страсти, заминава за Александрия и става блудница (проститутка). Мария се отдава на неудържим разврат – както за пари, така и доброволно. Повече от седемнадесет години похотта й не познава граници.

Веднъж Мария вижда група либийски поклонници, които са се запътили към Йерусалим, за да се поклонят на Господния кръст, и решава да се присъедини към тях. Зад това не стоят никакви благочестиви намерения: напротив, тя смята, че ще намери немалко клиенти, а и в Йерусалим винаги ще има хора, с които би могла да се “повесели”. Мария плаща с тялото си за храната, за нощувките, за място на кораба. Но когато в деня на Въздвижението на светия кръст Господен изведнъж пожелава да влезе в храма “Възкресение Христово” заедно с останалите, тя не успява да го направи – не само защото пред входа я притиска тълпа вярващи, но и заради някаква невидима сила, която не й позволява да прекрачи прага на църквата. Жената няколко пъти опитва да влезе, но когато след на четвъртия опит нещо продължава да я възпира, тя отстъпва.

Изтощена, Мария объркано стои пред входа и се пита: “Защо така? Искам да бъда там, вътре”. Отговорът е близо до ума. Осъзнавайки какъв човек е, как живее, към какво се стреми, разбирайки, че нейният собствен грях не й позволява да се докосне до Животворящия кръст Господен, Мария неочаквано за самата нея заплаква.

Застанала в притвора на храма, ридаеща, тя вижда пред себе си икона на Богородица. Мария се обръща към Божията майка и я умолява да се застъпи за нея пред Христос, който никога не се е отвръщал от грешниците. В молбите си Мария обещава “да не се осквернява от плътския разврат и да се отрече от света”. И ето, тя усеща, че тази молитва е чута. Преобразената Мария застава пред кръста Господен, обляна в сълзи. Те се стичат от уморените й очи като безкраен поток, а в главата й се ражда въпрос: “Как да живея отсега нататък? Как да измоля прошка?”. Също толкова неочаквано тя чува глас: “Иди отвъд река Йордан и там ще намериш блажен покой”.

Отвъд Йордан, в пустинята, напълно сама, в постоянна борба със страшни изкушения, в продължение на четиридесет и седем години Мария моли за прошка. Четиридесет и седем години тя плаче под палещото слънце, на практика без да мисли за храна и вода.

Затова когато монах Зосима, съвременник на Мария Египетска, в желанието си да види “онзи свят мъж, който го е надминал”, заминава за същата пустиня, в една черна сянка той не вижда жена – дори не различава човешко същество.

Но когато “сянката” започва целеустремено да се отдалечава, монахът се втурва да я преследва. Едва след като немощният старец започва да умолява отшелницата да спре, почернялата от слънцето фигура сама иска помощ от Зосима. Мария, без да осъзнава святостта, която е достигнала, се обръща към монаха с името му, нарича го презвитер и го моли да й даде своя плащ, за да покрие с него голотата си и да се приближи до свещеника за благословия.

Двамата дълго стоят на колене един срещу друг и повтарят: “Благослови”. След това Зосима моли Мария да се моли на Бога  за целия свят и за самия него. Обърната на изток, протегнала ръце към небето, Мария започва да се моли шепнешком. Тялото й се повдига почти половин метър над земята и започва да се рее.

Монахът изпада в още по-голям шок когато Мария започва да разказва за своя живот. Необразована жена, която никога не е държала книга, живяла половин век сама в пустинята, с лекота цитира Свещеното Писание и псалмите. И горчиво оплаква греха си.

След една година, в четвъртъка на Страстната седмица, когато Църквата си припомня Тайната вечеря, светицата отива до река Йордан. Пред погледа на стареца тя прекръства водата и преминава по реката като по суша, за да се причасти. Зосима тъгува само от това, че не знае името на отшелницата.

Минава още една година. Зосима отново е в пустинята. Той стои до изсъхналия ручей, където за първи път е срещнал жената. Пред него лежи нейното тяло със скръстени пред гърдите ръце. И на пясъка има написано послание: “Погреби тук, отче Зосиме, тялото на смирената Мария”. Ето как Зосима разбира името на светицата. Той я погребва; лъв от пустинята помага на монаха да изкопае гроб. Това се случва през 522 година.

“Златната легенда”

Житието на света Мария Египетска, чийто автор е Йерусалимският патриарх Софроний, е отразено в богослужението и иконописта.

В църковното изкуство, благодарение на службата, съществувала още през седми век, Мария Египетска започва да се почита като “наставница в покаянието” наравно с Андрей Критски, както и да се изобразява на иконите заедно с него.

В художествената литература и фолклора, в живописта и скулптурата образът на светицата намира своето място през вековете. Значителна е ролята на “Златната легенда” от Яков Ворагински (1255 година), която отстъпва само на Библията по популярност в средновековна Европа.

Едно от житията в тази книга (от общо 200) е посветено на Мария Магдалина. И макар мироносицата Мария Магдалина да е светица, живяла пет века преди Мария Египетска, авторът (който не е знаел нито гръцки, нито иврит) заимства някои мотиви от житието на Мария Египетска за своя разказ. Той ги адаптира, като приписва на Мария Магдалина част от чертите на Мария Египетска. В “Златната легенда” Мария Магдалина е изобразена като разкаяла се блудница, която след срещата с Христос осъзнава греховността си и се отдава на пост и молитви в пустинята. В продължение на тридесет години ангели носят просфора в пещерата, където живее светицата.

“Златната легенда” вдъхновява скулпторите и живописците в епохата на Ренесанса. Затова както при скулптора Донатело, така и в картините на Тициан Мария Магдалина по външност наподобява Мария Египетска. В Евангелието не пише нищо за това дали Мария Магдалина е била блудница и дали е живяла в пустинята, но поради популярността на “Златната легенда” нейният образ от Новия Завет се е слял с образа на средновековната подвижница. | foma.ru

Превод (със съкращения): Павла Сивова