Вангелизацията като национална доктрина

България е езическа страна. Има ли някой желание да оспори това? Ами влезте в неделя в полупразните храмове, после надникнете в препълнените чакални на всевъзможните биоенерголечители, екстрасенси, врачки, ясновидки, гадателки, астроложки, контактьори, откровени магьосници и прочие съвременни шамани. Чия е вината за това потресаващо духовно невежество? Явно, вездесъщата Държавна сигурност здраво е поработила и в духовната област. И, както обикновено, се е престарала. Така че вече повече от 15 години Българската православна църква не може да стъпи на краката си. Нито пък вероучението успя да влезе в българските училища. В това отношение дори зловещата Секуритате на Чаушеску бе по-толерантна.

Но думата ми беше за друго, за т. нар. "интелектуален елит" на България, който по принцип е призван да води народа ни. И тук не става въпрос, че в националната ни литература няма книги като "Quo vadis", да речем… Къде ти! Просто религиозно-мистичният опит на българския интелектуалец се изчерпва с някое и друго посещение при Ванга. (Виж спомените на Тончо Жечев, авторът на "Българския Великден", лека му пръст, или на писателя Д. Цончев за тези вълнуващи срещи.) Да не говорим за корифея на българското изобразително изкуство Светлин Русев. И всички са убедени, че са били в общение с "пророчицата, светицата" Ванга. И не само те, наскоро една позната се завърна от черквата в Рупите; на врата й се полюшваше сребърно медальонче – не с образа на Богородица, а на… Ванга! Това вече ми дойде в повече…

Ето какво разказва племенницата на “пророчицата” – Красимира Стоянова: "Била съм 16-годишна, когато веднъж в нашата къща в Петрич Ванга ми заговори. Само че това не беше нейният глас, не беше дори и тя, а някакъв друг човек, който говореше чрез нейните уста. Думите, които чух, нямаха нищо общо с разговора, който водехме преди това, все едно че някакво друго лице се намеси между нас. Чух: "Ето, ние те виждаме." Вкамених се от уплаха. Малко след това Ванга въздъхна и каза: "Ох, пуснаха ме силите"… Разказах й какво съм чула, а тя повтори: "О, това са силите, малките сили. Но има и големи, те са им началници. Когато решат да заговорят през моята уста, става ми лошо и после съм омърлушена през целия ден…"

Ето и още един подобен случай със старозагорката Теодора, „ясновидката на Берлускони”; вижте нейната изповед:

"Магьосницата – така наричат в Италия българската ясновидка Теодора Стефанова… Гласът й е нежен, изглежда плаха и крехка и никой не би предположил, че притежава свръхестествени способности. Но само след миг ставаме свидетели на някакво преобразяване. Изражението на Теодора се променя, очите й се уголемяват и стават студени и безизразни, гласът й звучи по-различно, тя цялата започва да излъчва неподозирана до този момент сила.

– В такъв момент ставам друг човек. – казва тя. – Това е необичайно състояние, от което страдам. Губя контрол над себе си. Ставам инструмент на "нещото" в мен. Гласът ми изрича чужди думи, казвам това, което друг иска да каже. Мъчителен процес! Понякога, като сгреша, извънземното ме упреква, разярява се и често ме наказва…"

Явно, и в двата случая става въпрос за обсебване от бесове, от демонични сили. Така че, погледнат от православна гледна точка, "случаят Ванга" е ясен. Но тук искам да отворя една скоба – за ролята, която изигра Петричката врачка в историческата съдба на България. Да, не се усмихвайте! При цар Борис-Михаил започва евангелизацията на българския народ. По време на 55-те години „обществено служение” на Ванга (от 1941 до 1996 г.) пък протича обратният процес – на деевангелизация (или Вангелизация) на България. Фактите в подкрепа на подобно твърдение са много и са общоизвестни: още в самото начало на “кариерата” на Ванга при нея е ходил за съвет самият цар Борис III; публична тайна бе близкото приятелство между врачката и Людмила Живкова, Тодор Живков също се е съветвал с Ванга преди да вземе важни решения, да не изреждаме имената и на всички фенове на Петричката врачка от новия политически елит от Ерата на демокрацията. Ще спомена само, че на нейното погребение през 1996 г. целият този елит й се поклони, воглаве с тогавашния президент Ж.Ж. Така че заслугата за българския нео-паганизъм е колкото на Държавна сигурност, толкова и на Ванга. Няма да бъде пресилено да се каже, че чрез нея луциферичните сили в голяма степен управляваха България през тези 55 години. Обаче по-печалният ефект от дейността на Петричката врачка е този, че тя успя да зомбира обикновения народ, който в делничните си теготи и болежки поемаше пътя към Петрич. Докато полските пани и панове в подобни ситуации се обръщаха с лице към църквата. Тук затварям скобата.
Вече близо 10 години Ванга я няма. Но вангияните или вангелистите – наречете ги както искате – са тук. Поне веднъж в годината те ходят на поклонение в нейната черква на Рупите, четат култовия вестник “Феномен” и “Диагностика на кармата”, купуват книгите на Ернст Мулдашев… Освен това, преселвайки се в Отвъдното, Ванга ни завеща и един куп свои “наследнички”. Спомням си как от ефира на БНТ дори писателят Владимир Зарев представи на изтерзания български телезрител някаква видна контактьорка, която черпела информация от "Акашовите записи". Да, същата персона, която преди 13 години успя да омае и Генералния щаб на Българската армия и го убеди войската да копае в несвяст Царичинската дупка, за да търси някакво мистериозно Нещо.

О, щях да пропусна и още по-култовия телевизионен „Канал 2001”. Кой беше неговият собственик – май че писателят Румен Балабанов?

Сещам се и за още един печален пример за духовната слепота на хората, призвани да бъдат водачи на българския народ. Става въпрос за небезизвестния писател Атанас Славов, който преди да замине за Америка познавал "само православието и Достоевски"; едва по-късно се докоснал до писанията на Петър Дънов. И взел, че написал книжка- апология за лъжеучението на т. нар. Бяло братство…

И ако споменатите до тук бяха само “частни случаи” на духовно невежество, ето един впечатляващ пример за реабилитация на българския нео-паганизъм на ниво министерство. На миналогодишната Международна туристическа борса в Берлин тогавашното ни Министерство на културата и туризма в лицето на министър Нина Чилова се опитваше да наложи новото туристическо лого на България. Вероятно с тази цел всички по-високопоставени гости на българските презентации, в това число и ние, журналистите, получихме по една торба с дарове: тениска, шапка и цветни дипляни с логото. Но по-любопитното бе, че в тази торба всеки намери и едно копие от т.нар. “Бронзова розета от Плиска”, известна и като “звездата на магите” – окултен атрибут на прабългарските шамани! Ако все още недоумявате като какво представлява тази розета – включете си телевизора и ще я видите на врата на младия депутат от “Атака” Димитър Стоянов. А и по вратовете на другите “атакуващи” националисти, които кой знае защо отъждествяват “национално” с “прабългарско”…

И все пак, черешката на тортата постави президентът Георги Първанов, който на 11-и март т.г. отличи “феномена” Вяра Кочовска с Почетния знак на Президентството! С което легитимира българския нео-паганизъм и го издигна в ранг на официална религия. Ами така де. Негово Светейшество патриарх Максим да не би да лекува от ишиас, нито пък има Трето око?!

Може да ме наречете всякакъв, но въпреки всичко, аз съм оптимист. Защото е повече от очевидно, че в лицето на Президента политическата ни класа, пък и нацията, бележат един обнадеждаващ напредък – от “научния атеизъм” към признанието “абе, има нещо”. С това темпо току-виж че след десетина петилетки пак се християнизираме. Дано само това да стане преди Второто пришествие…