Религиозен туризъм в Родопите

Източник: Иде ли

Раннохристиянски храмове, средновековни базилики, старинни параклиси, възрожденски църкви и манастири, посещавани от стотици хиляди поклонници и туристи, са разпръснати из Родопите, обвеяни от митове и легенди. Обширният планински масив, разпростиращ се в южния дял на България, е една от най-древните християнски територии на Балканите.

Първите следи от човешко присъствие тук датират още от неолита. По-късно в планината се заселват тракийски племена с високо развита култура, завещали ни великолепни култови комплекси, в които почитали езическите си божества. Предполага се, че началото на християнизацията на Родопите е поставено през IV век с покръстването на местното тракийско племе беси от прочутия мисионер Никита – епископ на митрополитския център Траянопол. В следващите години започва строителството на първите християнски храмове в Родопите. До момента археолозите са открили над 30 раннохристиянски обекта от тази епоха. Издигайки своите храмове на мястото на някогашните култови места по високите и недостъпни части на планината – там, където доскоро бесите строяли езическите си храмове, новопокръстеното население е търсело приемственост със своите предци. През IX-XI в. в планината започва изграждането на големи църкви и манастири, които се налагат като духовни и просветителски центрове на Балканите. Нашествието на османския поробител през XIV век обаче поставя край на духовния и книжовния разцвет в тази част на Европа. Въпреки това, по време на последвалото петвековно османско владичество голяма част от населението на Родопите успява да запази християнската си вяра, поддържайки тесни контакти с манастирите в Атонската Света гора (на територията на днешна Гърция), които са били главен религиозен център на целия източноправославен свят.

"Нещата са тръгнали оттам, че преди повече от 16 века Родопите са били християнизирани, а след това по време на османското владичество имаме едно много силно присъствие на православието по нашите земи – твърди Таня Марева–директор на Регионалния исторически музей в гр. Смолян. На север от Смолян се намира известният Бачковски манастир от XI в., а на юг е Атонската Света гора. И всички тези потоци от поклонници, движещи се между двете свети места, са минавали през Родопите."

През 30-те години на XIX век, когато османската власт предоставя по-големи свободи за изповядване на различните религии в рамките на многонационалната империя, в Родопите започва активно строителство на християнски храмове върху основите на стари базилики и светилища. За по-малко от 3 десетилетия в Средните Родопи са изградени над 20 църкви и манастири.

"На територията на Родопите сме регистрирали 34 базилики от раннохристиянската епоха, както и над 115 църкви от българското Възраждане – разказва Таня Марева. – Най-старите възрожденски църкви в околностите на град Смолян са от 1834 г. Освен това в последните години започна изграждането на нови християнски храмове, които привличат десетки хиляди поклонници. Интересното за Средните Родопи е, че местното население, което изповядва християнската вяра или исляма, почита еднакво тези православни храмове и полага усилия за съхраняването им за идните поколения. Така че хора с интереси в областта на историята има какво да видят в Родопите."

Днес интерес към тези светини проявяват както историци, реставратори и археолози, така и хиляди туристи от страната и чужбина. В северните склонове на Родопите, край с. Голямо Белово, се намират останките от раннохристиянска базилика от VI в. с внушителни размери. Храмът е бил с три кръгли абсиди, а в южната му част полукръгла кухина е служила за кръщелен купел. В Кърджали пък се намира уникалният манастирски комплекс "Св. Йоан Продром" от XI в., издигнат на мястото на трикорабна базилика от IX век. Най-забележителният паметник на християнската култура в планината е Бачковският манастир от XI век. В дългата си история той е бил непрекъснато доизграждан и днес съдържа три манастирски църкви, а забележителните му стенописи са сред най-ценните образци на средновековната живопис в източноправославното изкуство. Недалеч от Асеновград, на върха на високите скали, надвесени над поречието на р. Чая, се издига силуетът на църквата "Св. Богородица Петричка" от XI-XIII в., която се вписва в маршрутите на любителите на религиозния туризъм. Те посещават и църквата "Св. Богородица" в село Широка Лъка, което е съхранило архитектурния си облик отпреди повече от 150 г. В Родопите християни и мюсюлмани съжителстват от векове в мир и разбирателство. В много селища има и църква, и джамия. Струва си човек да преброди планината, за да се запознае с уникалните храмове в нея – част от хилядолетното тукашно културно-историческо наследство.