Двама библейски герои изкупуват греховете ни

Ако религията не е на първо място, тя е на последно, казва Толстой и плачевното състояние на манастира "Свети Живоприемен източник" в Странджа планина е живо доказателство за това…

В най-мистичната българска планина Странджа има само един християнски манастир. Игуменът архимандрит Ефтимий и неговият послушник напомнят библейски герои – мършави и изкупващи греховете на обществото и църковните ни управници.

Всички, които четат този материал, могат да пресметнат своите доходи за месец, за година. Доходите на тези страдалци за месец, за година и за всичките девет години, откакто се мъчат да спрат разрухата, възлизат на нула лева. Макар да е известно, че тукашното духовно обиталище е мощна енергийна точка, подобно на Рупите, няма и един български лев заделен поне за хляб и панталони на двамата отшелници. Слава богу, добрите християни си купуват по някоя свещ.

Толстой обича да казва: "Ако религията не е на първо място, то тя е на последно". Манастирът "Свети Живоприемен източник" е достатъчно отдалечен (64км.) южно от Бургас, близо до турската граница, за да е в полезрението на бургазлии. Най-близкото село Голямо Буково е изходната точка и през рехава дъбова гора до Осман баир се открива Светата обител.

Под олтара на църквата извира кристално чиста вода. Легендите са много и са недоказуеми, но според църковния канон откриването на извора става през V век. Воинът Лев Меркел среща слепец, който търси вода. Двамата са близо до извора, пият от него. Меркел по-късно става император (457-473 г.) и издига храм на мястото на извора, защото е поразен от излекуването на слепеца.

Водата от извора цери страдащи през вековете и до днес и свидетелствата за това са повече от достатъчни. Иконата "Живоприемний източник" се разпространява от Византия до всички православни страни.

През 2007 г. ще се навършат 120 години от построяването на черквата. Метохът, както се вижда, е рухнал. От какво ли? Прилича на земетресение, но не е. Откакто Светия синод се разцепва, се продънва и метоха.

На молбите на архимандрит Ефтимий до всички инстанции за спасяване на сградите пристигат отговори като този: "Отговорът ни до Вас се забави, защото изчаквахме резултата от издирването на проекта на територията на областта, който за съжаление е отрицателен. Във връзка с това ще изпратим писмо до НИПК с молба да се провери наличието на архитектурната част на проекта. Уведомяваме ви, че за нови инвестиционни проекти е необходимо да се изготви ПУП. Във връзка с това УС на КАБ ще Ви съдейства като отправи призив към членовете на ОК за безвъзмездно изготвяне на ПУП на територията на манастира задължително съгласувани с НИПК."

Това е то езикът на бюрократа, когато е решил нищо да не прави, но все пак, от кумова срама, да спази някакви срокове за отговор.

Какво да се предприеме? Кой е виновен? – двата вечни въпроса, които си задава всяко разумно общество.

Ами най-напред това, което може да се направи, е да посетите манастира и да оставите своята лепта, защото е непосилна задачата да се търсят виновни. Да помогнем с каквото можем на трогателните усилия на служещите на бога и отечеството архимандрит Ефтимий и неговият послушник. Амин.

Банковата сметка на манастира е:
Пощенска банка код: ВРВI7937 BIC: BPBIBGSF
с-ка 4069017710
IBAN: BG61BPBI79374069017701