Шумски манастир “ Св. Архангел Михаил”

Местоположение: Намира се в северното подножие на планина Чепън, Западна Стара планина, на около 6 км. югоизточно от гр. Годеч и на километър южно от с. Шума;

Статут: Действащ, без монаси

Архитектурни и културни-исторически ценности: Комплекс от малък еднокорабен, едноабсиден храм, възобновен през 1863 г., жилищни и стопански сгради;

Диоцез: Софийска духовна околия

Телефон на манастира: N / A

Управител: Свещеник Иван Захариев Христов

Телефон на управителя: 0898 47 83 91

Кратка история: Смята се че манстира е основан през XI в. още. В средата на XIX в. е възобновен, благодарение на едно момче, което имало видение. Храма е построен върху основите на по-стар, значително по-голям от настоящия. Не е правено археологическо проучване. Строежа на храма е продължил от 1861 до 1863, през 1864 г. е осветен. Без монаси е манастира, в двора са погребани мирски свещеници.

Издания за манастира: няма

Посетен от: Гергана Станчева на 26. 10. 2004 г.

Достъпност: Пътя е черен, във влажно време е недостъпен, освен пеш

База / условия: Нама база за нощувка, в топло време има възможност за приготвяне на скара и храна

Описание на посещението: Когато в селото ни показаха пътя, всички изтръпнахме, защото беше ужасен. Точно в този момент се зададе колата на свещеника, който беше тръгнал за някъде. Аз изпаднах в лека паника, защото трябваше да върна назад, а колата започна да гасне и аз все изпусках съединителя. Но в крайна сметка се справих, спрях колата и отидих при свещеника, който също излезе от колата. След като му се представих и с две думи му казах защо сме дошли, той веднага каза, да се върнем. Баща ми помоли да е с неговата кола. Отеца се съгласи и ние се качихме в колата му. По пътя той ни заразказва за себе си, за манастира. Той е мирски свещеник, има деца, семейство, но е посикал да живее в този манастир. Манастира доскоро е бил без ток, но благодетели и за това са помогнали. В момента отеца се занимаваше със строежа на навеси за приготвяне и консумация на храна. Започна да ни разказва историята на манастира, за стария манастир, още от преди Турското робство, и за момчето с видения по време на робството, за манастира. Разказа ни затова, че дори и неговите близки не му повярвали, а турския управител, настоял да се провери твърденията му, които се оказали верни. Как после построили новия храм върху основите на стария… Отец Иван ни показа и размерите на основите на средновековния храм, които се открили, когато той и синовете му оправяли плочника пред храма – основи на голяма църква. Всичко това сега изглеждаше невероятно, нямаше следи от голям духовен живот. Пред нас стоеше само този мил и скромен свещеник, времето беше студено, и ние влязохме в храма – малък и семпъл. Над вратата му имаше ктиторски надпис в който са описани дарителите – все местни хора. Продължихме да разговаряме, но темата вече не беше историята, а Спасението. Отеца каза, че е дошъл тук да помага на хората да се спасяват – за него като няма надежда, поне за другите да има. Поучихме се от смирението му и си тръгнахме. Той ни закара до колата и ние продължихме пътя си…