В Москва се проведе кръгла маса, предизвикана от „Писмото на десетте академици”

Източник: Благовест-Инфо

Дискусията, която е провокирана от т. нар. „Писмо на десетте академици” до Президента на Руската Федерация Владимир Путин предизвика пресконференция, в която са взели участие един от авторите на писмото академик Андрей Воробьов и неговите опоненти – заместник-председателя на Отдела по външноцърковните връзки на Московската Патриаршия протойерей Вселовод Чаплин, професорът в Московската духовна академия и преподавател в Московския държавен университет „М. И Ломоносов”, дякон Андрей Кураев и президентът на академията за педагогически науки Николай Никандров.

Пръв се изказал акад. Воробьов ото името на авторите на писмото. Той изразил тревога във връзка с клерикаризацията, според него, на руското общество и срастването на Църква и държава. Акцент в неговата реч и един от акцентите, поставен в писмото на академиците е проблемът за преподаването на учебния предмет, наречен „Основи на православната култура”. Този предмет научните деятели виждат като Закон Божий и застават против неговото „внедряване в законодателния порядък”. По думите на Воробьов, подписалите се са имали предвид, че Православната църква като „една от многото църкви”, безусловно „има право на съществуване и заема своя обществена ниша”. Но независимо от факта, че Църквата е „носител на морал”, възпитанието на населението не е в нейната компетентност. Авторите на писмото са убедени, че с възпитанието трябва да се занимават само държавните органи и само въз основа на „научни методи, основани на строги доказателства”, на научни факти.

„Внедряването на Църквата в училище” ще доведе до разкол по религиозни признаци, опасяват се академиците. При това А. Воробьов отбелязва, че неговите съмишленици не са против изучаването на история на религиите, но смятат, че този предмет трябва да се влее в предмета история. Воробьов подчертава, че авторите на писмото не смятат да противопоставят науката и религията, защото знаят добре, че много от известните учени са били не само вярващи хора, но и носители на духовен сан.

В отговор дякон Андрей Кураев и протойерей Вселовод Чаплин благодарят на своите опоненти за започнатата дискусия, която позволява да се привлече вниманието на широката общественост към фундаменталните въпроси на обществото и да се осмисли ролята на Църквата на фона на новия „социално-културен ландшафт”. Свещенослужителите изказват своите позиции по основните въпроси, засегнати в писмото.

Отец Вселовод например, е вижда в писмото на учените опит да се наложи на обществото „идеологията на сциентизма като единствен начин да се възпитават хора”. По неговите думи обществените системи, чиято идеология се основава на материализма – комунизъм и фашизъм – сами говорят за своята обреченост.

Никаква наука не би могла да предотврати близката гибел и на капитализма, според отец Вселовод. Църквата, ако разбира се, не бъде поставяна в „нишата” дава възможност за влияние и преустройство в обществото (като се помни, че Църквата не е само духовенство и йерархия, а целия православен народ). Църквата може „да промени света с любов”. По думите на отец Вселовод това е основната „функция” на Църквата в света.

Отец Андрей е също така убеден, че Църквата е длъжна да заема активна обществена позиция, но съвсем не затова, че „поповете трябва да нахлуят в училището и армията”. „Поповете никъде не нахлуват”, – присъствието на Църквата в училище, в армията и другите обществени институции е в отговор на очевидната потребност на обществото. Съвременното законодателство не пречи на това: отец Андрей подсеща академиците, че в днешната конституция на Руската федерация липсва сталинската фраза за отделянето на Църквата от училището.

По думите на отец Андрей, Църквата не само не се стреми към властта, дори „е готова част от своя живот да постави под контрола на държавата”. Именно с това той обяснява стремежа да се включи теологията в списъка научни специалности към ВАК (Висша атестационна комисия). „Ние сме готови да изпълняваме общодържавните стандарти в областта на образованието – нека държавата оцени качеството на нашите випускници”, – така отец Андрей отговоря на критиката на академиците за нивото на образование в духовните академии. Той допълва още, че ако ВАК не признава научните степени по теология, по този начин нарушава междунарните изисквания, към които и Русия се е присъединила в рамките на Болонския план. Отец Вселовод допълва, че съществува несъответствие: в Русия се признават дисертации защитени само зад граница. „Решаването на този технически въпрос ще бъде адекватен отговор на държавата за тази потребност, която отдавна съществува”, – подчертава той.

Академик Воробьов, като се опира на своите представи за теология, твърди, че не може да я представи в реда на научните дисциплини: „ В нашия свят ще бъде смешно, ако вие започнете да доказвате нещо, като се позовавате на чудо”. Ученият смята, че за изследване в областта на история на религиите е напълно достатъчна номенклатурата на историческите дисциплини, а „Божието Откровение оставете на спокойствие”, съветва той представителите на Църквата.

Участниците в дискусията са обсъдили и предмета „Основи на православната култура”, като дякон Андрей Кураев споменава, че за този учебник академиците наистина имат основание за критика. Издадените вече пособия приличат много на учебници по „Закон Божий”. Но това, че до момента няма „по-сполучливи учебници не означава, че целия проект е лош”. Културологичния характер на предмета може да се обезпечи със сериозна научна база, асоциирана с имената на Сергей Аверинцев, Дмитрий Лихачов, Юрий Лотман, Борис Успенски и много други. Такъв учебник – първоначално за висшите училища – може да бъде създаден за философския факултет на Московския университет под ръководството на професор А. Доброхотова, възложен от Министерството на образованието, а след това да бъде направен учебник за учениците. Културологичният курс на ОПК трябва да бъде адресиран само към най-големите ученици – от 10 и 11 клас. Отец Андрей е убеден, че за по-малките ученици, които „не могат да открият бисера” този курс не е по силите.

Отец Вселовод е намнение, че не остава време за създаването на такъв учебник: „ за тридесет години от началото на „Преустройството” нашите ученици ще се превърнат в зверове под влиянието на култа към външната привлекателност и благодарение на общата разпуснатост”. Етиката – това е главният акцент, който трябва да бъде заложен в учебника според него. На етиката трябва да се наблегне и при изучаване на историята на религиите. Именно в тези уроци още от първи клас трябва да се разкаже на децата „какво е това добро и какво е лошо”. „Нужно е на детето да се обясни, че да биеш другия на национален признак е лошо. Да се каже, че алкохолът, развратът и наркотиците разрушават човека. Нужно е да се каже на детето, че за родината може да се наложи да се жертва всичко, дори живота”. Последният въпрос, по мнението на отец Вселовод, скоро ще престане да бъде отвлечен, „защото както е тръгнало, мирното време няма да продължи дълго”.

Свещенослужителите са реагирали различно на думите на академик Воробьов за преподаването на история на религиите. Отец Андрей е на мнение, че ОПК и история на религиите не са взаимно изключващи се дисциплини, но според него изучаването на основите на православната култура трябва да предшества историята на религиите, както изучаването на руски език предшества изучаването на чужди езици, например.

Освен това, подготвения от иститута по всеобща история на руската академия на науките учебник по история на световните религии отец Андрей не смята за удачен. По негово мнение, в добрия учебник „всяка религия трябва да говори сама за себе си”; читателят да може да разбере, какво във всяка религия „запалва” хората, подбужда ги към аскетизъм, към мъченичество. Дякон Кураев е възмутен ото това, че в дадения учебник няма и дума за това защо Христос е приел кръстна смърт и какво означава Неговота изкупителна Жертва от гледна точка на християнина!”.

Протойерей Чаплин също е критичен към учебника на руските академици заради отсъствието на „етичен елемент” и за „скептично-позитивсткия подход” на авторите към описанието на световните религии. Много религиозни семейства ще се откажат да учат децата им по този учебник, смята отец Вселовод. Но училището трябва да се приспособи към светоусещането на учениците и техните родители, а не да се опитва да ги променя”, още повече – да им натрапва някакъв неутрален „сциентизъм”. Представителят на МП се е изказал рязко и за учителите-новатори на 90-те години: по негово мнение, те извършили „чудовищна грешка – решили да подменят съзнанието на народа”.

Двамата свещенослужители са съгласни, че са необходими знания за основите на другите религиозни култури – ислям, будизъм и юдейство. Отец Вселовод смята, че е добре да „изучаваме основите на вероучението един на друг” и предлага това да бъде включено в рамките на предмета история или обществознание.

Но целта на уроците по религиозна култура двамата отци виждат по различин начин. За отец Андрей интонацията и метода на нов, качествен учебник, съответно и на преподаването му трябва да бъдат изключително културологични и светски „без агитация и прозелитизъм”, за да се възприема спокойно и „в училища с неруско население”.

Отец Вселовод пък е убеден, че предметът „Основи на православната култура” не преследва мисионерски цели, но този предмет трябва да помогне на децата да „укрепнат в своята вяра” (а той смята, че болшинството от децата, които идват в училище са от вярващи семейства).

Академик Воробьов не изразил никакво желание дикусията да продължи, напротив, според него „тя трябва да бъде прекратена, защото напряга обществото”. Представителите на Руската православна църква, напротив, въодушевено изразили желание и готовност да продължат публичното обсъждане на повдигнатите в „писмото на десетте академици” въпроси. Още повече, смята отец Андрей Кураев, въпреки полемичните спънки и провокативната си стойност, писмото подбужда деятелите на Църквата да се замислят сериозно не само върху обществената си позиция, а и върху вътрешните си проблеми. Президентът на академията за педагогически науки Николай Никандров също е изразил своята готовност да участва в бъдещи форуми по повдигнатите проблеми.

Превод от руски: Дария Захариева