Студенти-богослови посетиха център за работа с деца-аутисти

На 22 ноември т. г. група студенти от Православния богословски факултет при Великотърновския университет, организирани от Православния център „Проф. Тотю Коев“ с координатор Зоран Мамучевски бяха на посещение на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца от аутистичния спектър „Келер“ – Габрово. На студентите беше предоставена възможността да наблюдават сесиите, като преди това се запознаха с историята на ЦСРИДАС и аутизма като състояние, а не болест, от страна на ръководителя на центъра д-р Димитрина Григорова.

Самият център е създаден по проект на Община Габрово и Община Тун (Швейцария) с помоща на дарение от семейство Келер и е открит на 7.12.2009 г. Центърът обслужва деца с проблеми от аутистичния спектър на възраст от 3 до 18 год. Работата в центъра е почасова, посещенията на децата се извършват по график, в определен ден и час, при съответен специалист, в зависимост от конкретните индивидуални нужди на всяко дете. Капацитетът на центъра е 20 места. Ползването на социалната услуга ЦСРИ за децата от аутистичния спектър е безплатно.

ЦСРИДАС „Келер“ разполага с четири работни кабинета и зала по релационна психомоторика:

– Художествено ателие – с помощта на арт-методи се подпомага познавателното и социалното развитие на децата. В момента водещ художественото ателие е Андреана Дойкин – бивш възпитаник на Православния богословски факултет;

– Логопедичен кабинет – извършва се диагностика на езиково-речевото развитие на децата, провежда се социално-комуникативна дейност за преодоляване на езиково-говорни дефицити и други проблеми от областта на логопедията;

– Кабинет по специална педагогика – определя се педагогическия статус на децата, подпомага се когнитивното им развитие и преодоляването на дефицитите в учебната дейност;

– Психологичен кабинет – извършват се психологични консултации и индивидуални психотерапевтични сесии, организират се психотерапевтични ателиета за индивидуална работа или работа в малка група с не повече от три деца; подпомага се психичното развитие и намаляване на детското душевно страдание на децата аутисти;

– Зала по релационна психомоторика – специално обособено пространство, в което има триизмерни геометрични фигури, изработени от дунапрен и облечени с кожа в четирите основни цвята. В залата се провеждат индивидуални или групови сеанси по релационна психомоторика, в които детето, посредством свободната игра и минималната намеса на специалист от ЦСРИ, отработва проблема, с който не може да се справи, поради липса на езикови-говорни средства или социално затруднена адаптация.

Наблюдението на работата на специалистите с деца аутисти от страна на студентите се проведе при спазване на висока дискретност. Предварително бяха подписани декларации, с които се обвързвахме да пазим в тайна данните на децата и че няма да ги снимаме. Само по двама студенти можеха да влизат на сесия; бяхме също така подготвени да напуснем кабинета във всеки момент, когато децата проявят хиперактивност поради нашето присъствие. Видяното в центъра със сигурност оказа огромно влияние на студентите. Тъй като е трудно един човек да опише всичко, споделяме някои от личните впечатления и преживявания на групата:

„Няколко дни преди да тръгнем към Габрово, за да посетим центъра за работа с деца аутисти, прочетох материали за това състояние, мислейки си, че ще знам повече за тях… Когато пристигнахме там, разбрах колко много не знам и в същото време почувствах радост в сърцето си, породена от обичта, която изпитваха всички тези хора, работещи там. В погледите и в думите им нямаше съжаление, не се четеше недоволство или отчаяние; в работата им не усетих рутина, а по-скоро вълнение и разбира се чувство за огромна отговорност от всяка среща с децата, с тези мили ангели, които макар и да са „по-различни”, несъмнено са също толкова прекрасни, колкото и всички останали!

Неизбежно човек се натъжава, когато вижда дете, което се чувства само, страхува се от околния свят и Бог знае от какво още… Но по-голяма беше радостта ми, че бях там, че се докоснах до тези деца, до хората, които работят с тях и които, слава на Бога, смятат, че макар аутизмът да е състоние за цял живот и понякога резултатите да са нищожни, децата не са изгубена кауза!

Затова призовавам всички да не делим децата на „наши” и „чужди”, на „нормални” и не точно такива…, а да ги приемем като личности, като образ Божи, като Негово творение и като наши малки братя и сестри! Успеем ли да го сторим, те ще бъдат част от нас и ще са в сърцата ни, а какво по-прекрасно от това да можем да ги даряваме с любовта си!“

Петя Иванова – билиотекар в Православния богословски факултет

„Тръгнах към Габрово с малко свито сърце, защото не знаех какво да очаквам. Надявах се да не видя болка и страдащи деца, но все пак вътре в мен имаше едно мъничко притеснение. Слава на Бога, реалността се оказа по-позитивна от моите очаквания. Центърът за работа с деца от аутистичния спектър се оказа едно приветливо място, където специалните деца от областта получават реална помощ. Видях, че там ги учат как да усещат света около себе си, да допускат хората в собствения си свят, да бъдат контактни и отворени към заобикалящата ги среда. Изключително добро впечатление прави отношението на педагозите и психолозите, които работят с децата. Разбрах, че тези хора притежават огромно търпение и спокоен дух. Работата им със сигурност не е лека, но удовлетворението от това да помагаш на децата с аутизъм, също е голямо.

За мен това, което видях и научих в центъра, е много ценно. Успокояващо е да знаеш, че има специалисти, които се отнасят с обич и внимание към нуждите и желанията на децата аутисти. Тези специалисти със сигурност помагат и на много от родителите да разбират по-добре собтвените си деца.“

Ивелина Димитрова, студент III курс, Теология

„От това, което видях в ЦСИРДАС „Келер“ – Габрово в мен остана едно удовлетворение, една радост от факта, че съществува място, в което децата с този проблем имат възможност да бъдат научени на основни психически и физически действия, да им бъде обърнато персонално внимание и най-вече да откриват себе си пред други хора. От наблюдението си на част от работния процес на специалистите в центъра мисля, че отношението им към децата е чудесно и, ако състоянието на дечицата позволява, ще постигнат успех в развититео на малките. Хората в неравностойно положение имат огромна нужда от специализирано внимание и интеграция в обществото. Този център е чудесна възможност за тях от малки да свикнат с така елементарните за останалите хора действия. Желая успех и все повече деца със затруднения да имат възможност да бъдат обгрижвани от такъв екип.“

Асен Асенов Николов, студент III курс, Теология

На срещата беше поставен въпросът за възможността да се сключат договори между такива центрове и Православния богословски факултет за провеждане на практика и трупане на опит и стаж в социалната сфера от страна на младите богослови. Именно за тази цел бе създадена за първи път в България и новата специалност “Теология и Социално служение” в Богословския факултет, обединяваща богословието и социалните дейности. Дано Бог ни напътства за осъщестяване на тази цел!