Светини

Преди половин година стартира кампанията „Българските светини“. Решихме, ча българското общество има нужда да бъде подсетено, че родолюбието не е празна фраза. Че корените ни освен български, са и християнски; че е време да престанем да мислим колко нещата не вървят, заради кого не вървят и поради що не вървят. Да спрем да търсим причини – обективни и субективни, реални и измислени, но всичките поставени извън нас самите. Записани на сметката на другите, над които нямаме власт.

Това, което направихме, беше да се обърнем към обществото. И православното, но и другото, което е встрани от темата, което не чувства проблема като свой. Нашата идея бе да потърсим отклик на първо място от християните и родолюбците. И да направим така, че тези, които искат да помогнат, да могат да помогнат – с минимално усилие. В случая – посягайки към телефона и изпращайки един SMS.

Кампанията бе популяризирана чрез банери в над 30 интернет сайта. Бяха публикувани вестникарски карета и материали в редица печатни издания. Посветихме един от броевете на списание "Мирна" на българските светини. За “Светините” бе говорено в няколко телевизионни и радио предавания. По храмове, галерии и книжарници бяха поставени картички, които разясняваха смисъла на кампанията и обясняваха начина на даряване.

Благодарим на всички колеги, които ни подкрепиха безвъзмездно! Оценяваме техният жест!

Но равносметката е тъжна. За първата фаза от съществуването си кампанията “Българските светини” събра от есемеси сумата от 185.72 лева… По сметката на кампанията постъпиха и 300 лева от частна фирма. Благодарим на тези, които са дарили! Техният жест е важен – и за кампанията, но и за тях самите.

Въпреки събраната сума, която е далеч под нуждите на рушащите се светини, ние не се отказваме.

Приемаме, че можехме да говорим повече за кампанията. Да намерим допълнителни канали, по които да популяризираме каузата. Да предложим повече възможности да се дарява. Да спечелим повече хора за идеята. Да бъдем по-убедителни и да докажем, че не става въпрос за поредната благотворителна измама.

Предстои нов старт на кампанията “Българските светини”, който ще се състои на 21 февруари.

В тази тема ви предлагаме да помислим заедно малко повече върху въпросите, които ни поставят нашите осиротели светини – въпроси кротки и тихи, но очакващи нашия отговор.

Мила Цалова

В тази рубрика ще публикуваме статии, писма и мнения, свързани с българските светини. Изпращайте вашите предложения на адрес ekip[at]pravoslavie.bg.

Илиана Александрова, В преследване на радостта

„Свято място празно не остава” – тази стара мъдрост се доказва по неопровержим начин през последните години в България, когато наред с общия подем на туризма, настъпи възраждане на интереса към светите места. Достатъчно е човек да отвори каталозите на туроператорите или дори само да посочи ключова дума в интернет, за да се натъкне на многобройни лъскави реклами на туристически дестинации в България, които предлагат посещение на манастир, храм или поне на археологически разкопки. >>>

Пламен Сивов, Светини

Да събираш пари за стари църкви е сякаш предварително обречена кауза. Обикновено те са високо в планината, на труднодостъпни места, или пък в равнината, но посред камениста или обрасла с бучиниш пустош. От много от тях са останали едва крепящи се купчини камъни, сякаш редени от малко дете, което си е отишло много отдавна. В тях никой не е влизал с молитва от години, десетилетия, столетия може би. Сякаш всичко им е било изтръгнато. >>>

Дария Захариева, Летописец на разрухата

Разговор със Светлозар Стоянов – автор на фотоизложбата "Осквернени и забравени православни храмове в България" за духовните измерения на забравата, за надеждата и за новите му проекти. >>>

[очаквайте още информация и публикации в тази тема]