Православният опит в Кения: племенни танци се срещат с византийски песнопения

Източник: Cyprus Mail

Придържането на Православната църква към византийската традиция не означава непременно, че обичаите на други култури трябва да се изоставят – така поне смята роденият в Лимасол (Кипър) Кенийски архиепископ Макариос Тилиридис, чиито усилия през последните три десетилетия доведоха до процъфтяване на Православието из цяла Кения.

За една седмица миналия месец той освети три църкви, една в Кангеми, бедняшко предградие в покрайнините на Найроби, друга в южната планинска област Каринде и още една в село Ивола в джунглите край езерото Виктория в западна Кения. Но въпреки че последованията не се отличават по същество от тези, които се извършват в Кипър или Гърция, тук те имат още една страна: включени са също и ритуалите на племенната общност.

Кенийският архиепископ не просто неохотно допуска тези традиции. Всъщност той настоява те да бъдат включени в православните богослужения.

“В действителност ние като Църква сме онези, които насърчаваме и поддържаме жива културата на тези хора”, казва архиепископ Макариос. “За някои от тези племена това е първият път, когато писмени текстове [преведените текстове на православните богослужения] се разпространяват на техните диалекти. Всъщност службите, които чухте днес на суахили, са издадени в Кипър.”

Архиепископ Макариос отбелязва, че технологичният напредък и приемането от кенийското правителство на английския за официален език на образованието са послужили единствено за откъсване на 42-те племена на Кения от техния роден диалект.

“Ние също така настояваме всяко племе да показва [в църква] своите традиционни танци и песни”, казва архиепископът. “По този начин поддържаме традицията.”

62-годишният архиепископ толкова активно подкрепя техните традиции, че се включва в танците заедно с тях, облечен в своите епископски одежди и с жезъл в ръка.

“Мнозина не могат да си представят епископ да танцува”, казва той. [Те го считат за] немислимо в нашата традиция. Но ние тук го правим. Това не вреди на никого.”

Архиепископът също е научил песнопенията на езика, който се говори в конкретния регион, така че литургиите се служат както на гръцки, така и на местния диалект.

Всичко това, а също и неговата ангажираност със строителството на училища и болници в отдалечените региони, е спомогнало за привличането на маси хора. Църквите са препълнени с народ по време на богослуженията, като присъстващите се покланят и прекръстват мълчаливо в един момент, а в следващия надават пресекливи викове и пляскат с ръце по главите си.

Миналата сряда по време на опелото на 38-годишна презвитера, която починала от следродилна анемия след раждането на своето 11-то дете, стотици кенийци, може би дори хиляди, се събраха от съседните села, за да чуят словото му.

Но въпреки безбройните църкви, издигнати под неговото ръководство и хилядите кенийци, които са се присъединили към Православната църква в Кения, архиепископ Макариос настоява, че прозелитска дейност не се извършва.

“Ние не ходим да чукаме по вратите, за да привличаме хората. Просто казваме: елате и вижте. Ако харесат това, което правим, те ще се присъединят към нас.”

“Не принуждаваме никого.”