Православието като lifestyle?

Pravoslavie.bg е портал, в който се чувстваш ако не уютно, то поне ОК. Новините като че ли предават идеята, че Църквата е нещо много повече от скандали за свещи и свещоливници; анализите са на нивото поне на добрата журналистика, а от богатата библиотека можеш спокойно да започнеш да се подготвяш систематично за изпити за Богословския или Философския факултет – примерно.

Често упрекваме Църквата, че се дистанцира от проблемите на обществото и като цяло „отсъства” от публичното пространство. Сайтът сериозно минира тази нагласа, ненатрапливо насочвайки посетителя в една друга посока – че вярата и църквата са неща, които ние самите „правим” в – и около – себе си; и да делегираме радикално такава важна част от личното си пространство на някой друг (абстрактни институции, свещеници) – е най-малкото неоправдано и безотговорно.

„Православие България” открива нова страница – и в буквалния интернетски, и в преносния смисъл. За пръв път в българското web-пространство се очертава толкова диалогична територия по отношение на въпросите на православната вяра. Диалогът като ценност се защитава всячески – например, можете да изпратите въпросите, които ви вълнуват, направо на най-подходящия адресат – свещеник, който ще ви отговори лично или публично, според желанието ви. Форумът е с добре дозирана модерация и вътре ще намерите разгорещени дискусии по теми като „Геят-свещенослужител”, но и „Художествената фотография и християнството”. Посланието е ясно – „няма неудобни въпроси”.

Очевидно, в църквата навлиза ново поколение, което държи да обговаря православието си лично, от първо лице единствено число – и не приема заместители, посредници и мрачновати назидатели. „Вечно младата старост” на източното християнство може да очарова – и тази му способност е усетена, осъзната – и превърната в brand. Кощунство? Не и ако целта е порталът да бъде „място за среща – на практикуващи вярата си хора, на хора търсещи и съмняващи се, на хора питащи и преди всичко – на хора, готови да приемат другия” (цитат от секцията „за проекта”).

Порталът беше номиниран за сайт на публиката в конкурса БГ Сайт 2005 – и на връчването на наградите в „Кемпински-Зографски”, в залата, преливаща от web-каймака на България, думичката „православие” не прозвуча нито маргинално, нито екзотично, нито скучно.

Можело, значи.