Охрид: наказание или нещастие?

Изказването на митрополит Николай, според когото трагедията на Охридското езеро е Божие наказание за греховността на нашия народ и в частност за неотменения концерт на Мадона, предизвика немалко коментари, в това число и на нашия сайт. Ще си позволя и аз да кажа мнението си по този въпрос.

…Да, наказание беше!… Наказание за човешката алчност и глупост. Нещата са безкрайно ясни и няма защо да търсим тайнствен подтекст зад тях. Да оставим концерта на Мадона. Истината е, че в една уж европейска, модерна страна не се свенят да товарят човешки същества на корабчета отпреди почти 100 години. При това “капетанот” е струпал върху вехтата съдина почти двойно по-голям товар, отколкото е бил нейният капацитет. Все за пусти пари, пари… Какво да кажем? За пари някои хора са готови и в огъня да се хвърлят, и кожата си на карта да заложат. Та нали и същият този “капетан” е плавал на кораба. И собственият му живот е зависел от него. Тогава какво е той: самоубиец за пари? Печалбар-камикадзе? Луд гидия от македонските песни? Нито едното, нито другото, нито третото. Просто един балканец. Една кръгла корава балканска тиква.

Една от милионите като нея.

Бог няма нужда да наказва алчната глупост, защото този грях наказва сам себе си, носи в себе си собствената си погибел. Гемиите на глупостта потъват и в най-ясно време. “Корабът на глупците” ще потъва винаги. За нещастие, той потъва с товара, който глупците са натоварили – товар от човешки същества.

Глупците наказаха сами себе си, те наказаха и всички ни. Защото може би дълбоко в душата си и ние сме като тях. И в България е същото като в Македония, същата простотия ни мъчи и нас. Същата всеобща корупция, безгрижие, немара и глупост царуват и у нас – никой не спазва изискванията, няма ред и закон, – и е чиста случайност това, че трагедията стана извън нашите граници. И същият безсмъртен балкански светоусет, основан върху жаждата за банкноти, ни води винаги към все същото потъване. Време е да помислим за това.

Затова нека да учим децата си: “Не ставайте като нас, деца! Не бъдете глупави! Не бъдете алчни! Не всичко в този живот се измерва с левчета/динарчета. Вижте ни: ние разчитахме на парите и посветихме живота си на тях – и се излъгахме, и се провалихме. Всичките ни кораби потънаха. Всичките ни надежди се изпариха. Не ставайте като нас! Корабчетата, направени от алчност, са хартиени и отиват на дъното. Качете се на друг, по-здрав кораб – кораба, направен от честност и вярност, – за да стигнете до брега, към който сте се запътили”.

Бог да прости невинните души, загинали заради алчността на един глупак – а всъщност и на всички нас, които сме като него!…