Аз, рицарят

Всички Вие, които спряхте да се надявате…

Всички Вие, които спряхте да обичате…

Всички Вие, които спряхте да се усмихвате….

Защо? Не спирайте!

Дори да ме смятате за луд, аз зная, че стигам до Вас и Вашите сърца!

Мога да танцувам на улицата, мога да пея в автобуса. Разговарям на глас със самия себе си, когато съм сам.

Искам да видите блясъка в очите ми, който никога не угасва. Искам да Ви дам от него, защото Вашите очи са празни и сиви.

Аз, Рицарят, водя битки, които не винаги печеля – но това не ме разочарова, напротив, дава ми сили да продължа отново. Защото вярвам, че борбата ми не е напразна.

Ако съм успял да върна Светлината дори само в едни очи; ако съм успял да извадя Доброто нечие сърце; ако дори само една сълза е пролята – значи съм спечелил битката и не всичко е било нахалос.

Аз, Рицарят, зная Пътя си – разпознавам го още в мига, в който тръгна. Разпознавам всеки камък, всяка тревичка, всяка птича песен, защото те ме очакват.

Моята броня е поотъняла – с много Злоба и Омраза ме атакуваха. Но аз ще я подплатя с Прошка и Търпение и тя отново ще ме пази.

Моето копие е без връх – но защо ми е връх, когато имам Ръце – те са ми нужни, за да прегърна всички Вас и да Ви помилвам.

Нозете ми се разраниха от Пътя, защото сандалите отдавна се скъсаха. Но Болката е сладка!

Щитът ми вече не отразява Слънцето – той ми служеше дълго и поемаше върху себе си много Егоизъм, Недоверие и Измама.

Моят кон отдавна го няма, сега разчитам само на себе си – катеря скали от Себелюбие, прескачам бездни от Бездушие и разбивам Стени от Безотговорност, които сте издигнали.

Нямам оръженосци – изоставиха ме още на първия Кръстопът.

Острието на моята Сабя е похабено, но аз имам Слова – те са моето най-мощно оръжие.

Изкачих много Стълби, но не се поддадох на Изкушението – не можех да продам душата си на Дявола – тя е моето най-голямо Богатство.

Всички Вие, не ме съдете, че съм тръгнал на бой с измислени вятърни мелници! Не мога да спра
или да се откажа, защото, „победителите не се отказват, а отказалите се, не побеждават“.

Сега съм въоръжен само с Истина, Вяра, Свобода, Искреност и Надежда.

Надежда, че ще мога да намеря Любовта и да я спася от Забвението, в което всички Вие я пратихте.

Моите лични Морални закони ще ми помогнат да доведа пътуването си докрай – притежавам Мъжество, Благоразумие, Вярност, Щедрост, Чест. Аз съм Великодушен и Доблестен, защитавам Слабите и напътствам Заблудените. Обичам Родината си, казвам Истината и държа на Думата си.

Въздигам Доброто и ненавиждам Злото!

И ще освободя Любовта.

Ще вчеша косите й, сплъстени от Човешки обиди.

Ще измия лицето й, оплюто от Хули.

Ще целуна ръката й, която е в белези от Отмъщение.

И тя ще пребъде!

И ще бъде онази същата Любов, която „дълго търпи и е милостива, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не държи сметка за Зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща Вяра, на всичко се надява, всичко търпи…“

Призовавам Ви, не ме оставяйте сам! И тогава Светлината ще струи и от Вашите очи!