Ресиловския манастир съградила Елена

Призивно бие камбаната на Ресиловския манастир не само защото е празник Преображение Господне, а и заради голямата радост, че на този свят ден, самият патриарх Максим извърши освещаването на новия параклис „Св. Дух”. Възхита и поклон извикват иконите му с греещите като слънца ореоли на светците, изрисувани от семейство художници от Благоевград. Иконостасът сякаш жив е с нацъфтелите си нарциси и птиците сред тях запели. И настава празник за душата!

Ресиловци много се гордеят със своя манастир „Покров на Света Богородица” току до сами планината. Новите му постройки белеят надалече. А кръгловатата кула между тях, като страж се е побила, та оглежда ширналата се Дупнишка равнина със селата й по на два километра едно от друго – Ресилово, Самораново, Овчарци, Сапарева баня и Сапарево. Мраморна чешма със студена рилска вода от три чучура ще ви срещне преди през два зида и две нови порти в манастирския двор да влезете. И радост ще изпълни душата ви от съграденото с много вяра и любов.

Ако кротко приседнете до отец Поликарп, духовно свързан с божията обител, той ще ви разкаже: „Историята на манастира гласи, че едно момиче от град Варна дошло в Рилския манастир и пленено от тази красота, решило да основе девически манастир в околността. Преди това сън й се явил, който й открил точно мястото, където трябва да бъде построена църквата и сградите за манастир. Сънувала тя една къпина, както някога Моисей видял къпината, която гори и не изгаря, така и тя видяла къпина, в която има кандилце. Блещукало то и казано й било там църква да построи лично със своите си ръце. Отишло момичето в селото при свещеника и му разказало какъв сън е имало, и че желае там църквата да построи. Много скептично настроена била презвитиерата. Тя започнала да роптае, че в селото има църква, защо нова в гората да се строи. И тогава чудо се случило с презвитиерата! Легнала тя да спи и св. Богородица й се явила и й казала: „Ако не разрешиш на свещеника да помогне за построяването на този манастир, да изпрати своите бикове да носят камъни, да прекарват вода и материали, ще взема първородното ти чедо.” Уплашила се презвитиерата. Още през нощта станала, впрегнали каруцата, в престилката си пълнила камъни и на ръце ги носила, за да построят църквата.”

Елена се казва основателката на Ресиловския манастир. В Ресилово се заселила през 1924 г., а строежът започнал през 1932 г. Тогава дошли и трите девойки от Клисура, за да се подстрижат след седем години в монашески чин, с имената Пелагия, Серафима и Клавдия. Мизерно живеели те в землянки, но устоявали на нищетата благодарение на подкрепата на свещеноиконом Стефан Гиздов, който дал от черквата в Ресилово 100 000 лева и построил първата манастирска сграда. А църквата осветил епископ Флавиан през 1940 г.

В манастира чудотворни икони има. Една от светините му – Скоропослушница, е донесена от Света гора. Архимандрит Методий я подарил на манастира. Много хора са получили изцеление от нея. Има чудотворни икони на св. Богородица, които и в днешен ден проявяват своята сила. Има свети мощи на св. Харалампи, на св. Трифон, на св. Екатерина, св. Варвара, св. Пантелеймон. Така че манастирът сияе със своята святост.

С даренията на множество благочестиви хора и помощта на Софийска митрополия, днес Ресиловският манастир „Покров на Света Богородица” е възроден за нов живот. Старата църква на среди двора е разширена и преобразена в светогорски стил с големи и малки кубета и нова камбанария. Ако болест гнети грешното ви тяло, изворчето със светена вода досами манастира, казват, много хора е изцерило. А сестрите и майка игумения са спечелили обичта на православните не само от Дупнишкия край, а от цяла България, че и отвъд нея. Може би заради молитвите им, светли и благочестиви!!!