Да обичаш, без да притежаваш

Лекторката Алина Воденичарова заедно с обучаващи се в поредицата срещи „Приемната грижа – трудната мисия да обичаш, без да притежаваш”

Знаете ли, че бебетата в детските домове не плачат? А замисляли ли сте се защо вашето бебе е готово да се разплаче по всяко време?

Ако тишината в стая с двадесет бебета бъде нарушена от детски плач, това означава, че детенцето е било преведено в дома преди два-три дни. После децата спират да плачат, защото разбират, че няма смисъл. Разбират го бързо. Плачът е почти единственият начин на малкото човече да каже на другите от какво има нужда. В домовете за медико-социални грижи бебето бързо разбира, че няма кой да го чуе. И замълчава… както тихо страдат животинките. Понякога това мълчание трае цял живот.

Разказва Алина Воденичарова, лектор на поредицата срещи “Приемната грижа – трудната мисия да обичаш, без да притежаваш”. През последните години в България се полагат много усилия за извеждане на децата без семейства от институциите. Но в момента този въпрос е решен окончателно, и то съвсем отскоро, само за здравите деца до тригодишна възраст.

Приемната грижа е един от начините да застанете до такова дете и да отговорите на неговия беззвучен плач. Да му подадете ръка, за да почувства, че има кой да го чуе. Родителството чрез осиновяване е най-дълбокият отговор, но е и най-труден, съпроводен с най-много условия и условности. Приемната грижа е помощ, механизъм за включване на детето в един кръг на отношения, които да му осигурят онова, от което най-силно се нуждае в момента. Целта на тези временни отношения е да подготвят детето и обстоятелствата за постигане на най-доброто окончателно решение за него – осиновяване, реинтеграция (връщането) в собственото му семейство или отглеждане и възпитание до навършване на пълнолетието му в семейство, вместо в институция.

Приемната грижа изглежда на първи поглед един по-лесен, по-малко ангажиращ и по-привлекателен – заради финансовата подкрепа от държавата – начин за включването в грижата за децата без семейства. Така ли е в действителност? Какво означава да си приемен родител? Помагат ли любовта към децата, чувството за мисия и тренингите в момента, в който трябва да откъснеш от себе си детето, за което си се грижил години, за да поеме то друг път, с други родители, понякога без да е възможна каквато и да е връзка с него. Как се справя човек с болката от тази раздяла; как да научи детето да се доверява, да изгражда връзки, да се радва и да бъде силно въпреки трудната си съдба и разделите.

Първата от срещите за приемната грижа се проведе миналата събота (14 януари) в ателие книжарница “Къща за птици” в София. Благодарим на участниците, които независимо от лошото време решиха да посветят съботния ден на разговор за това какво е да си приемен родител. Много от въпросите по-горе и други, не по-малко важни, бяха обсъдени задълбочено на тази първа среща в дух на непосредствен и открит разговор. Освен добра теоретична подготовка и познания върху европейските модели на приемна грижа, лекторката Алина Воденичарова има опит с отглеждането на повече от двадесет деца и продължава да полага такива грижи. Това е незаменимо условие за един наистина пълноценен разговор.

На следващата среща ще стане дума за конкретните начини и административни процедури, свързани с приемното родителство, както и с условията и режимите на неговото осъществяване в България. В поредицата срещи, които ще се проведат от 13.30 ч. през следващите съботи – 21 и 28 януари и 4, 11 и 18 февруари – в столичната ателие-книжарница „Къща за птици“(ул. Проф. Асен Златаров 22) са включени теми за различните видове приемна грижа в България. Тя може да бъде както доброволна, така и професионална, за деца в различни възрасти, за деца в различно здравословно и психично състояние, за деца в риск; кризисна – за деца, изведени по спешност поради насилие и др. Условията на тези грижи са различни, но в тяхната основа винаги е едно дете, най-беззащитният и невинен участник в обърканите ни отношения на общество. Може да се включите, дори да не обмисляте да станете приемен родител. Има много начини да помогнете. Част от проблемите, свързани с приемната грижа в България, биха се решили по-лесно, ако повече добронамерени хора погледнат този въпрос отблизо. Очакваме ви!

Програмата на поредицата беседи „Приемната грижа – трудната мисия да обичаш, без да притежаваш” може да видите тук.