Без лъжебожества

Размисъл за деня на промяната – 10 ноември 1989 г.

„Не си прави кумир…“(Изх. 20:4)

Колко кумири и идоли бяха издигнати и се срутиха, Господи! И колко още остават!…

В самото начало беше Златният телец. Народът израилски го въздигна малко преди Моисей да огласи на планината Синай Десетте Божии заповеди за вечни нравствени норми.

Златният телец обаче и досега остава да властва над всичко земно: на Изток и на Запад, на Север и на Юг – най-могъщ и жесток, нямащ равен на себе си по магнетична сила…
След това дойдоха полуделите в политическо самовластие императори, царе, диктатори.

Тази лудост продължава и до днес. Съвременните идеологии в култа към конюнктурни личности неправилно възвеличават обикновени хора и ги превръщат в лъжебожества. Пред нашите очи тези кумири рухват и сега откриваме, че довчера възвеличаваните като богове са били жалки и подли нищожества.

Нашето всекидневие е изпълнено също с преклонение пред идоли и фетиши – продукт на съвременните стандарти на живота. Божията заповед обаче е категорична: Не въздигай в кумир нищо, което е произведение на човешкия разум и дейност.

В древността се покланяха на ръкотворни идоли. В наши дни вещоманията и безмерният консуматорски глад за материални блага са превърнали еднофамилната къща, вилата, последния модел на леката кола, на телевизора – и какво ли още не – в малки ежедневни божества. Така модерното ни общество въздига идолите на високоразвитото индустриално производство по-високо от Бога, от хармонията на природата. Стихията на консуматорския материализъм опустошава човека, който не търси смисъла на живота, а само материалния интерес.

Най-страшното обаче е, че всички идоли са кошмарно кръвожадни. Те неизменно искат жертвоприношения. В древността в нажежената до червено желязна утроба на Ваал или на Молох са хвърляли невинни младенци. По-нататък в историята на човечеството идоложертвениците са най-различни: това са лобните места на невинно екзекутираните, на изповедниците на вярата и на висшите най-чисти идеали в затвори, концлагери, подземия за мъчение…

А колко малко си спомняме и мислим за ония, които безмилостно са принесени в жертва пред зловещите олтари на идолослужението и на насилието!

Днес човекът изгражда един напълно нов свят, в който трябва да осмисли цялостно и из основи собственото си съществуване с неговите духовни и материални ценности. Затова са необходими много човечност и изключителна духовна сила. Когато преобразяваме и правим по-съвършен света, в който живеем, трудим се и действаме, ние усъвършенстваме и самите себе си.

Там, където по пътя към истината, доброто и красотата човекът в живот с Бога открива своята истинска неподправена същност, там няма място за лъжебожества и идолопоклонство.