От скръб към съзидание

На 9 септември, преди 18 години, на път за храма, в който служи, протойерей Александър Мен е посечен от злодейска ръка. От тогава, всяка година на този ден се отбелязава годишнината от загубата на този ревностен служител на Църквата и неуморен проповедник на Божието Слово. Той и днес, както и през целия си живот, продължава да обединява свещеници и миряни, вярващи и хора с неукрепнала вяра.

В деня на неговата памет в малката църква „Сретение Господне” в Новая деревня, се събра множество народ. В тази църква Александър Мен е служил до последния си ден. На път към този храм е бил посечен. И тъкмо тук, на това място, както всяка година, митрополит Ювеналий, член на Светия синод на Руската православна църква, отслужи тържествена литургия. Това бе едно тъжно-радостно събитие. Тъжно, защото изминалите години не са притъпили болката от загубата на духовния водач и приятел, радостно, защото на този ден властваше не духът на отчаянието, а духът на съзиданието.

Превърнало се е вече в традиция по време на литургията митрополит Ювеналий да ръкополага в свещенически сан млади хора, решили да посветят живота си в служение нa Бога. Тази година иподякон Александър бе ръкоположен за дякон, а дякон Михаил за свещеник. Така в сърцата на събралите се заискри надеждата, че тези млади хора ще продължат делото на отец Александър; че те ще бъдат също такива всеотдайни служители на Бога, какъвто бе и той.

След литургията бе извършено литийно шествие и молебен на гроба му, отрупан с цветя. В прочувствените слова на митрополит Ювеналий отново прозвучаха оптимизъм и вяра. Той се обърна към насъбралото се множество с думите: „Отец Александър живя във време, когато Църквата беше подчинена на много условности. Но той намираше в себе си сили да преодолява пречките. Сега за нас няма препятствия и ние сме длъжни да осъзнаваме нашата отговорност и да служим така ревностно, както служеше и той… Благодаря ви, че помните този ден и че продължавате неговото дело”.

В памет на о. Александър Мен в село Семихоз, област Сергиев посад, близо до дома, където е живял, започнаха така наречените „Меневски четения”. Те засилиха усещането на присъстващите, че о. Александър продължава да ги обединява в името на Бога. Също по идея и с благословението на митрополит Ювеналий, в новопостроения Културен дом на името на Александър Мен, ежегодно се провеждат двудневни научни форуми, превърнали се вече в традиция. Първият от тях се е състоял през 2006 г. под мотото „Църковният живот през ХХ век: А. Мен и духовните му наставници”.

2007 година е обявена за година на детето и това естествено определя темата на втората конференция, посветена на православната педагогика. На тазгодишната, трета поред, се обсъждаше ролята на богослужението в Православната Църква. В големия салон се събраха много свещеници, богослови, изследователи на творчеството на о. Мен, историци, слушатели. Бяха изнесени следните доклади: Протойерей В. Тулупов говори за ролята на богослужението в Църквата, а прот. Вл. Архипов – за богослужението като проповед на Благата вест. Прот. Павел Великанов, доцент, главен редактор на научен богословски портал, засегна въпроса за съвременните информационни технологии в духовното образование (по примера на раздела „Литургически дисциплини” на портала Богословие.Ру). Игумен Иоан, председател на Богослужебната комисия при Московската епархия, представи „Личните евхаристийни молитви на св. праведен Йоан Кронщадски”. Ал. Кравецки, кандидат на филологическите науки, ст. н. с. към Института по руски език „В. В. Виноградов” – Москва, се спря върху проблема за „Езиците в съвременното богослужение”.

Радостно е, че всички изнесени доклади ще бъдат отпечатани в отделен сборник.

В Културния дом се състоя повторно откриване на вече съществуващата изложба за живота и творчеството на А. Мен. Тя е попълнена с нови експонати. Наред с документалните материали, снимки и печатни издания, на рафта с преводните книги се открояваха и тези на издателство „Омофор”.

Близо до Културния дом се намира домът, където е живял и творил прот. А. Мен. Вълнуващо е да се види дървената руска къща и китната, изпъстрена с цветя градина. Но още по-силно е вълнението, когато се влезе в големия кабинет с високи до тавана библиотеки, препълнени с книги и бюрото с пишещата машина, замлъкнала завинаги. Човек си представя как тук са се събирали по руски, на чай, многобройните приятели, почитатели, а често и непознати хора, дошли отдалеч, жадни за духовно общуване, за духовна храна. А късно през нощта се е чувало потракването на пишещата машина и са се низали ред по ред многобройни книги… Седем тома „История на религията”, три тома „Библиологически речник", „Исагогика” и още, и още. Огромно духовно наследство, което се издава, намира своите читатели, отключва много сърца за вярата в Христа.

Близо до този скромен дом, на мястото, където о. Алексантър е бил съсечен с брадва, е издигната църква „Посичането на св. Йоан Кръстител”. В нея редовно се извършват богослужения, тя отдавна се е превърнала в притегателен духовен център за хората от околността.

На 12 септември, Александровден по стар стил, в Библиотеката за чуждестранна литература „М. И. Рудомино” в Москва, се състоя 18-тата поред Международна конференция в памет на о. Александър. Тя се провежда съвместно с Хуманитарно-благотворителната фондация „Александър Мен” и Фондация ”Фридрих Науман” (Германия) и под ръководството на Е. Ю. Гениева, генерален директор на библиотеката, Председател на Международната асоциация на библиотеките. Темата бе „Хуманистичните щафети на ХХ-ХХІ век”. Творческото наследство на о. Александър продължава да вълнува и привлича както представители на духовната, така и на светската мисъл. Сред докладчиците имаше писатели и учени, свещеници и историци, преводачи и лекари.

Конференцията беше открита от Е. Б. Рашковски, завеждащ отдела за религиозна литература към библиотеката. Първото заседание започна с представянето на новоиздадената книга на А. Мен ”От робство към свобода”, за която говори Павел Волфович Мен – брат на писателя и директор на фондация "А. Мен”.

Тази малка книга има странна съдба. Тя е плод на любовта и преклонението на обикновения слушател към о. Александър. В далечната 1990 година, малко преди да бъде убит, о. Александър изнася цикъл лекции върху Стария завет пред студенти от Московския историко-архивен институт. Един от присъстващите до такава степен е развълнуван от първата беседа, че на втората носи магнитофон и записва всички следващи. След време, когато о. Александър вече го няма, а творчеството му започва да се популяризира, този човек, отдавна завършил, отива във Фондацията и оставя своите записи на издателите. И тъкмо тези 10 беседи (за съжаление три от тях са изгубени) сега излизат от печат. Представителите на Фондацията се надяват, че притежателят на записите ще се яви в издателството, защото не знаят нищо за него, дори името му, но му дължат благодарност.

Говорейки за щафетите на хуманизма, писателят Вл. Илюшенко нарече „десантчици на злото” онези, които прикриват тъмните си замисли под християнска фразеология, а „десантчици на доброто” (към които спадат о. Александър, митрополит Антоний Сурожски, о. Георги Чистяков) – наследниците на руската святост.
Представителката от България разказа за издателство „Омофор” – единственото, което популяризира творчеството на А. Мен у нас.

Голям интерес у слушателите предизвика проф. Е. М. Верещагин с доклада „Вярна ли е тезата за православната семантична съставка на литературния руски език?” Видният руски учен се спря върху паметта на езика. Тя именно съхранява заложените в думите различни смислови значения, влияещи върху съзнанието на хората. Той даде за пример девиза на предизборната кампания на А. Медведев и на Б. Елцин „Ние ще победим” и я сравни с думите, изписани върху кръста – „С това побеждавай”, които император Константин прочита на небето. Първоначалните значения на думите се съдържат в езика в латентно състояние и изискват своето изявяване и възвръщането на духовно-нравственото им съдържание. Всеки лично е отговорен за вярната им употреба, за щафетата на културата и езика.

Е. Ю. Гениева, организатор и вдъхновител на всички международни конференции, посветени на А. Мен, съобщи, че тазгодишната награда на негово име се присъжда на писателката Людмила Улицка за романа й „Даниел Щайн, преводачът”.

Сред докладчиците на конференцията беше лекарят от Института „Бурденко” Вл. Найдин. Той сподели спомените си от срещите с о. Александър и го определи като „човек-антидепресант” за хората, идващи при него с неразрешими проблеми. Едва ли могат да се изброят случаите на предотвратени самоубийства, разводи, дълбоки депресии. А отец Арсений сравни о. Александър с ледоразбивач, който разчупва леда на отчуждението между хората и ги обединява.

Следобед конференцията продължи в две секции. В първата докладите бяха обединени под надслов: „Щафети на духа”, а във втората – „Щафети на мисълта”.

„Диалогът като непреходна човешка необходимост: размишление над текстовете на о. А. Мен” – така се наричаше докладът, изнесен от о. А. Борисов в първата секция. Той анализира книгата на о. Мен ”Трудният път към диалога”. Разсъждавайки над отделни статии от сборника, о. А. Борисов показа колко са актуални те в днешно време, защото „нашето многопластово общество се нуждае от диалог” – между марксисти и християни, между либерали и монархисти, между вярващи и атеисти, между протестанти, католици и православни. Свидетелство за такъв диалог стана докладът на протестантския пастор М. Ю. Логачов „Произведенията на митр. Антоний Сурожски през очите на руския протестант”. Според автора всеки християнин носи в себе си частица вселенскост. Това свойство го обединява с всички християни и Логачов го е почувствал чрез личността и произведенията на митр. Антоний. Трудовете на о. Антоний бяха предмет и на други изказвания.

В секцията „Щафети на духа” имаше много интересни и разнообразни теми: „Семейството и транслацията на творческите ценности и правила” (д.ф.н. Н. Кузнецова), „Библейската доминанта в художествените размишления на Б. Пастернак” (старши преподавател А. Великанова) и други.

След приключването на конференцията се състоя вечер в памет на о. Александър. В препълнената зала негови приятели и почитатели с любов и преклонение споделиха спомените си. Имаше и художествена програма. Вечерта завърши, както и започна – с молитва.

Паметни ще останат думите на митрополит Ювеналий: ”Делото на о. Александър – да проповядва Евангелието – продължава, а хората, които поискаха да му запушат устата чрез неговото физическо премахване, не постигнаха целта си. Гласът на о. Александър днес звучи много по-силно и много по-ясно отпреди осемнайсет години”.