До болка добри

Този свят винаги е бил несигурен и противоречив. И в миналото, и днес новините са като сбъднат кошмар. Изпълнени с убийства, военни конфликти или заплахи, катастрофи, агресивно поведение на обикновени и висшестоящи хора… В свят, премного наранен от злото, за да има някакво равновесие – мисля, че трябва да бъдем до болка добри. Какво значи това?

За да отстояваш Доброто именно в този свят се налага да правиш някои жертви. А понякога и истинска саможертва. Нима не ни учи на това животът на Христос? Именно готовността за саможертва е Новото, което отличава, струва ми се, християнството от другите монотеистични религии. Добротата често пъти „се плаща” на кръста. Дали ще е кръст само във вътрешния свят на човека – това няма значение…

Тази седмица почина дядо Добри. Какво подходящо име!… Цяла България го знае. Заради добротата му. Заради себеотрицанието в служението му на Бога. А несъмнено пътят му не е бил лек и лишен от тръни. Самото съзряване, докато човек отгледа добротата в душата си, обикновено е болезнено, а после има и изпитания по поетата посока. Изпитания, които понякога са подобни на онова, което следва 40-дневните пости на Христос в пустинята. А като прекосяване на пустиня е целият наш земен живот…

Добрите хора неизменно се лишават от нещо важно (или от много неща), за да могат да служат на другите. Дори това важно нещо да е само времето, което отделят от краткия си земен живот за общото благо, а не за себе си или за своите семейства. А обикновено не е само времето… Макар че всъщност то е всичко, което човек наистина притежава на този свят, наред с душата си – времето му тук, отредено от Бога. Ако човек успее да изпълни това време с вяра, надежда и любов, въпреки всички житейски пътеки, които водят встрани от светлия и правия път, това значи истински да успее в живота си – в най-важното на този свят.

Когато злото в света стане твърде много и твърде силно, човек не може да остане просто добър. А трябва да бъде още по-добър, още по-силен… Добър до болка! Защото, както гласи една популярна мисъл на Едмънд Бърк: „За да победи злото е нужно само едно – добрите хора да не правят нищо.”.

Какво прави с нас болката – тя кара човекът да действа! Тя го събужда. Предизвиква го да се изправи в цял ръст, а не да бездейства и мълчи, или да живее самодостатъчно и самодоволно. Само така човекът може да дава добри плодове. А всеки добър плод в живота му черпи сили, освен от болката и превъзмогването на егото, и от живителни сокове на благодатта, която идва единствено от Бога…