За Христовия Кръст преди и сега

Тези мои мисли са породени от една картина на Банкси – уличен художник, който е събирал пари за хляб с улично изкуство, а днес е един от най-продаваните поп арт художници.

Разпятието присъства през целия житейски път на всеки християнин, още от неговото раждане в Христа чрез тайнството Кръщение до края на земния му път, увенчавайки надгробието.

Оръдието на най-позорната смърт бе издигнато в символ на всички християни по земното лице от страдащия и издъхнал на него Божествен Син, благодатно озарено от светлината на Възкресението Му. И така столетия наред мнозина са бранели Христовото разпятие с цената на живота си, пазели са го от варварски набези, увенчавали са с него храмове и велики царе, украсявали са великолепни сгради плод на велики архитектурни умове в християнска Европа.

Кръстът Христов, както е възпят в едно от църковните песнопения, „ …е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните – язва“.

А сега всички носим своя кръст в буквален и преносен смисъл, защото е модерно, защото сме част от традиционното вероизповедание в страната ни или просто защото така... Изоставихме нашия кръст някъде там сред отживелиците, консервативното, ретроградното (според някои модернисти) и взехме върху себе си “кръста” на “просперитета” на илюзорно благоденстващото общество, живеещо без ангажименти към Бога, семейство, институции и общество. И виждаме плодовете от това мнимо носене на кръста, а те са суеверия, бездуховност, страх, съжителство без брак и неясни ангажименти към семейството и обществото, агресия в дома и училището, тотална липса на любов към Бога, ближните и нас самите.

А всичко е толкова просто…„С този знак ще победиш!”*

Благодатно посрещане на Пасха Христова!

* През 312 година, преди решаващата битка срещу Марк Аврелий Валерий Максцений при Милвийския мост, Константин Велики има видение – Христовия монограм „лабарум“ – и чува думите: „С този знак ще победиш!“ Той поставя знака на щитовете на войската си, изработва знаме по модела на съновидението си и… наистина побеждава, ставайки единствен владетел на Римската империя. Така Константин превръща милостивия Бог на християните в блестящ Бог на победата. След дълги години на гонения преди 1700 години християнството се превръща в официална религия на Римската империя.