Идат пости

На прага на Рождественските пости отново сме изправени пред подвиг. Подвиг, който не се определя просто от годишното време и от празничния богослужебен кръг на Църквата, а подвиг, който трябва да ни напомни кои сме, какви сме, какви трябва да бъдем. Постът не се ограничава единствено във времето между заговезни и Рождество, а продължава и след това… Това, което сме научили, това което сме приели, начинът, по който искаме и желаем да живеем, да съществуваме пълноценно… и изявата на всички тези неща практически осъществени в живота ни.

Какво е постът? На този въпрос многократно пъти е даван отговор от светите отци, от църковните учители, от духовниците и богословите, от миряните и възрастните хора, които от години живеят в Църквата. Въпреки това винаги остава нещо неизяснено… нещо криворазбрано… нещо, което да профанизира постния период и да го превърне в диета и възможност за изява на гастрономическия ни талант, в поле на изтъкване на нищожни лични заслуги. Съвременният живот също предлага много нови предизвикателства, които църковниците трябва да санкционират за периода на духовно усъвършенстване.

Християнинът трябва винаги (не само в определени периоди) да се стреми към духовно съвършенство и нравствена чистота. Въпреки това животът ни сблъсква с множество препънки, които да ни спрат, да ни отдалечат от Бога, от чистото Му служение и следване на Неговите повели. Именно заради това Църквата е определила постни периоди през годината, които да ни помогнат да преодолеем тези „мирски препятствия“ в устремеността си към Бога. Някои упрекват Православната църква за тяхната продължителност, за това, че по този начин се изтощава човешкия организъм, че създава пречки за нормалния живот на един работещ, учещ или болен човек. Това се поражда от едно неразбиране на поста и приемането на хранителния пост като единствена цел на човека през този период.

Постът е времето, през което човек тренира духа си… постът е дисциплина на въздържание от грях, на преосмисляне на живота, на всяко наше действие в него, време за оценка, анализ и предприемане на нови стъпки в нравствен план. Една от духовните практики, които се препоръчват в този период, е четенето на свещеното Писание и на житийна литература. Това безспорно допринася в положителен аспект, но ако си остане само като теоретично опресняване на познатите ни истини – то губи своя смисъл. Четейки духовните извори на нашата вяра, ние трябва да ги приложим наяве в живота, да изпълним със смисъл съществуването си, влагайки тези непреходни начала във всяко наше действие и отношение към себе си, света и другите.

Постът е времето, през което да простим всичко на всеки един, който ни е оскърбил, да простим нелицемерно, да простим и да забравим завинаги. Постът е времето също да поискаме прошка, да осмислим грешките си, да открием в себе си причините, които са довели до това да съгрешим спрямо другия, да ги заличим и да се стремим никога повече да не ги повтаряме.

Постът е времето, когато трябва да преодолеем всяко лицемерие, всяко самохвалство, всеки порив на егоистичното мислене. Това е времето, когато да мислим първо за другите, да окажем помощ на нуждаещия се. Съвременният човек не се нуждае толкова от финансова или медицинска помощ, колкото от една добра дума, един добър разговор, едно пълноценно приятелство, безкористно и чистосърдечно. Съвременният човек е част от социалните мрежи и чрез мобилните връзки и всички други комуникационни технологии общува с целия свят… Въпреки това много често той е сам, напълно сам, чувства се непълноценен, изолиран, а всички контакти, които има, са повърхностни и преходни. Колкото добри възможности ни дават съвременните технологиите, толкова и ни отнемат и ограбват от нас. Човек се нуждае от пълноценно и живо общуване, да вижда и да усеща другия до себе си без кабел, антена или 3G. В това отношение Църквата има огромни ресурси, които трябва да вложи, за да изпълни социалната си роля в обществото. А постът дава отлични възможности…

Подготовката за поста трябва да бъде предначертана, а реализацията – програмирана в нашето съзнание… Важно е да знаем към какво ще се стремим във всеки един ден; какво ще успеем да постигнем; какво няма да постигнем и как ще съумяваме да оценим пропуските си и да ги поправим. Дали ставаме ангелообразни или демонични? Усмихваме ли се или се мръщим? Живеем ли или просто съществуваме? Даваме ли смисъл или го отнемаме… Благи ли сме или агресивни, конфликтни или миротворни… Всичко това трябва да бъде оценено във времето на поста. Много пъти ние мислим за тези неща, но не съумяваме да ги изпълним докрай. В един момент попадаме в пълна рутинност и спазваме само хранителния режим, а за всичко останало се сещаме преди изповедта.

Постът е и особено време на покаяние. Ако ние осмисляме всичко и през този период влагаме в себепознанието си повече усилия, то и несъвършенствата ще откриваме по-лесно, а чрез покаянието ще ги лекуваме. Трябва да сме наясно, че изповедта не е същностен компонент на поста, защото тя трябва да фигурира в живота ни и извън постните периоди – тя е лекарство за всеки осъзнат грях и по тази причина не бива да се ограничава във времето. От друга страна, времето на поста е най-благоприятно, за да съумеем да открием онези неща, които иначе пропускаме или възприемаме за маловажни, и да се очистим от тях, като искрено се разкаем и поправим на дело, доколкото това е възможно.

Молитвената практика трябва да бъде особено вградена в нашето ежедневие и дори е добре да премислим конкретни неща, за които особено да се молим. Създаването на постоянно молитвено настроение ще ни отдалечи от онези неща, които са противни на Бога. Бидейки в постоянна връзка с Него, трудно ще се отклоняваме от верния път, защото ще съзнаваме, ще виждаме по-ясно своите грешки и сами ще сме изобличители на себе си. Чрез молитвата Бог няма да бъде просто наш благословител на храната, учението и съня, а постоянен спътник, от когото да изпитваме срам, когато сбъркаме дори с мисъл.

Постът не е времето, през което да не си включваме телевизора, да не пускаме скайпа или да не си отваряме фейсбука; не е е времето, в което да изхвърлим художествената литература и да оставим прашасалата Библия на масата, за да прашасва там. Постът е времето, когато да осмислим всички тези неща и да направим така, че те да ни донесат духовна полза – чрез доброто общуване, чрез всички положителни възможности, които биха могли да ни донесат. Да подберем доброто във всеки детайл от ежедневието ни и да го практикуваме постоянно!

Постът е времето през което се лишаваме от определени храни, за да тренираме волята си. Най-често това са храни от животински произход. Ако ежедневието ни или здравето ни не ни позволява да се лишим от тях дълго време, тогава хранителният пост се определя по преценка на енорийския ни свещеник според нашите възможности. Постът не е диета и превръщането му в само в хранителен режим го обезсмисля. Постът не е кулинария…

В заключение трябва да кажем, че дните на Рождественския пост започват на Заговезни (14 ноември) и продължават до Рождество Христово. Те ще бъдат пълноценни и смислени само тогава, когато ние, завършвайки поста, продължим да живеем и мислим чрез покаянието и любовта, прошката и милосърдието, които пълноценно сме преоткрили за тези 40 дни и чрез които сме осветили живота си. Това ще се получи само тогава, когато ги прилагаме действено и непоколебимо, влагайки чрез тях нов пълноценен смисъл, изграждайки стабилен мост към ближния, към Бога и вечността. Тогава постът ще бъде смислен и завършен.