Пречистата Дева – пример за истинско служение

Свещ. Ясен Шинев

В житието на един от най-забележителните боговидци на X век – св. Андрей Юродиви, има един интересен епизод. Този праведник бил удостоен с необикновено видение. Ангел Господен го посетил и го развел из селенията на рая. Там той видял Господа, светиите и всички праведници от создание мира, и разгледал техните обители. Но не забелязал св. Богородица. Учуден, св. Андрей се обърнал към Божия служител и го попитал: “А къде е Майката Божия?“ Ангелът кротко му отговорил: “Тя е долу при вас, хората, за да ви помага“.

Този разказ по невероятен начин синтезира уникалната духовна мисия на Пречистата. Той илюстрира достойното служение на тази, която е вместила в себе си Невместимия. Пример за служение – истинско и напълно отдадено на Нейния Син и Наш Бог Иисус Христос. А истинското служение е на Бога и на хората. В една необикновена и неслитна симбиоза, която е отвъд нашите човешки, твърде човешки разбирания. Велико дело, присъщо само на онези, които са предопределени и призвани от Небето. Всякакво друго предстояване пред Неговия престол без благословението и съзнанието, които има Пречистата, е нечиста жертва пред Светия олтар на Отца, бледа мимикрия и компромис. Служението на Божията Майка е надчовешка задача, превърнала се в мисия. Служение първо на Бога – още с чудото на своето появяване в този грешен свят, след искрените сълзи и дълбоко покаяние, изпросено от нейните родители – праведниците Йоаким и Ана. Защото тя е предопределената, избраната от всички родове да даде подаръка на Бога в своята пресвета непорочност и да изяви Сина на Живия Бог. Но и служение на хората – на цялата пъстра палитра от мъже и жени, представляваща в своята съвкупност падналото човечество след изгонването му от Едем. Служение на всички – не само на вярващите, изповядващи великата и единствена мисия, но и на невярващите, на онези, които дори не знаят или не искат да знаят, че съществува.

Пресветата Владичица е служила и служи на два престола – на големия, Господния, и на малкия – на Неговите творения. Тя във висша степен е изпълнила изреченото от Спасителя: “и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата си откуп за мнозина“ (Мат. 20:27). И защото е най-близо до Него, въздигната поради своето пресвято достойнство, в тази висота тя се е понизила и се понизява най-ниско. Затова е неповторима в тихото си величие на служеща на всички. Още от първите ѝ стъпки, въвеждането в храма и целия престой в него, където непрестанно се е молила и работила в светлината на това свято послушание. Всичко е вършила неуморно, тихо, изрядно и изтъкано от една особена изящност, без всякакво недоволство или ропот. Тя на практика е изпълнявала древния и вечен принцип „ora et labora” (моли се и работи), който се е превърнал в ръководещ мотив на нейното боговдъхновено житие. А след това, по промисъл Божий се е сгодила за Йосиф, за да се сбъдне всичко, изречено от пророците. Закрепено накрая с кроткото, но велико „Да бъде според Волята Ти“, като проява на най-чисто смирение пред могъщата воля Божия при благовестието от св. Архангел Гавриил в Светото Благовещение.

След рождението на Иисус е била неотлъчно с Него, преживяла е целия драматизъм на Негови страсти, носела е в себе си нечовешката болка от всичко, което Той е понесъл, чувствайки я с всеки удар на нараненото си майчино сърце. А след Неговото Разпятие се е отдала на Неговите апостоли и ученици до мистичното си Успение. Пресвета Богородица завинаги остава онази необикновена и неизказана връзка между хората и Сина Човечески. В тиха и неуморна служба на Бога и чедата му, в неслитна симбиоза, която е непоносима за всеки простосмъртен, дори и за избраниците Божии – светиите. Тя е и горе и долу, тя е навсякъде, до всеки, и е най-яркото свидетелство за невидимата и нерушима връзка между Небесната и Земна църква, сред почитащи и непочитащи я, чуваща молитвите и носеща болките човешки като свои.

Владимирска икона на Божията Майка

Всичко това е вършила, изпълнена с желание да отведе хората до Своя Син – Вседържителя Христос. Никога не е търсила слава за себе си, а ясно е насочвала към Него. Затова и при всички нейни явявания е наставлявала: “Идете при Сина Ми!“, “Помирете се с Бога!“, “Почитайте свещениците!“, “Ходете в храма!“. Винаги е правила това недвусмислено, изпълнена с желание чедата Божии да се обърнат към Иисус и да променят живота си. Била е и остава жив пример за истински христоцентризъм. Повече от всички светии, които са се превърнали в икони Божии и съсъди на Неговата благодат. Тя е мост, а не спирка. Тя е път, а не просто осветено място, където да се настанят търсещите Спасителя и Неговото Царство. Тя е най-прекият и най-чист път до тайните на Христа Спасителя! Изцяло е лишена от всякаква гордост и желание за себеизява, които да подчертаят нейната собствена идентичност и ярка самобитност. Стои далеч от дори най-малката проява на себеизтъкване, което малко или много е присъщо на всеки един от нас. Пречистата е пример за живо смирение, апотеоз на всички християнски добродетели и най-висшата степен, която може да достигне човек, изхождайки от своето паднало състояние. Тя е най-великият човек, роден на земята, и е по-свята от всички светии – Пресвета и Пренопорочна. Нещо повече, като слава и величание Майката Божия достига неизказана висота, бидейки “честнейшая херувим и славнейшая серафим“, превъзходила всеки духовен чин. Тя е „назаспиваща молитвеница“ за всеки, който се е обърнал към нея, и „застъпница усердная“ пред Сина Си. Според Светото Предание е приета не само за Майка Божия, но и на цялата Църква. “О, Майко Божия, Ти си Всецърква!“ ще възкликне в своята еклесиология св. Юстин Попович.

Богородица – протягаща ръка към всеки страдащ и забравен, там някъде в света, утешаваща болни, страдащи, отхвърлени и заблудени, посещаваща ги насън и във видения, изричаща наставления или провождаща хора, които да помагат. Това по особено красноречив начин е изразено в Молебния канон в неговата молитвена откровеност:

“Ние, недостойните, никога, Света Богородице, няма да престанем да говорим за твоята сила, защото ако ти не бе се застъпила с молитва, кой щеше да ни избави от толкова големи беди? Кой щеше да ни опази досега свободни? Няма да отстъпим от тебе, Владичице, защото Ти винаги спасяваш твоите раби от всякакви беди!“ Спасява ни. Винаги, винаги, винаги, въпреки злобата на поднебесните духове и неразбирането на хората в студената прегръдка на света. Тя е нашата най-сигурна защита, „нерушима стена“, извисена над и до нас с утешаващото: “Аз съм с вас и никой и нищо не може да бъде против вас!“ (Едноименен акатист). Затова и ние прибягваме искрено към нея и се сгушваме като малки, изплашени деца в прегръдката на майка си, търсейки там всичко, което може да ни даде нейната жертвена любов!

Заглавна снимка: Донска икона на Божията Майка