Християнското възпитание и великите учени

Първа част

Времето не спира своя бяг. Идната минута е бъдеще, моментът, в който сме прочели предишния ред, вече е минало. Теорията за вечно настояще отдавна бе обвинена в несъстоятелност. Вечното настояще, вечното битие е присъщо само на Божията природа, но не и нам, не и в земния път. Той има начало и край, броени години, дни, часове и минути. Края на всяка година и началото на новата са време за равносметка и анализи, доколкото са възможни.

Лесно е да споделяш очевидности. Вечно валидни и доказани твърдения, които своевременно се доказват отново и отново. Но когато споменаваме вечното битие на Бога и то Троичния Бог, Самия Творец, ще се намерят и скептици, инакомислещи и директни атеисти. За нас вярващите, доказателства не са необходими, не че такива липсват. На всички онези, които не вярват в Бога, и които не желаят да чуят и отново да преосмислят позицията си, на тях доказателствата няма да помогнат. Не може да бъде убеден онзи, който не допуска да бъде убеден.

През последните векове т.нар. атеисти често поставяха науката и религията на диаметрално противоположни позиции, като с научни методи се опитваха да оборят истините на вярата. Винаги съм се питал защо го правят. Нито един вярващ християнин не може да бъде убеден чрез научни методи в каквато и да било несъстоятелност на своята вяра. И това е всеизвестен факт. Защо учените-рационалисти просто не се занимаваха с доказването на собствените си теории, оставяйки вярващите хора на мира? Като че ли това никога не им бе достатъчно. Сякаш те виждаха заплаха в догмите и постулатите на християнската вяра, която преди науката имаше обяснение на всеки въпрос на битието, има го и днес. Сякаш те на всяка цена искаха да обезверят вярващите и да ги подчинят на собствените си теоретични възгледи. Диктаторите-социалисти употребиха теориите на учени като Дарвин и други от неговата епоха и така нанесоха трайна вреда на целия свят.

„…На Дарвин са му били добре известни многобройните природни явления, които говорят срещу мита за „правото на живот на силния“…сигурно не е могъл да предвиди злоупотребата с неговата идея…но тя стана факт за съжаление.“ Така заключава Алфред Пльотц¹ в книгата си „Расова Хигиена“.

“Еволюцията е недоказана и недоказуема, ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за Сътворението, което ние не искаме да приемем“. С тези думи сър Артър Кейт² като че ли иска да обори своята собствена идеология, като я класифицира като недоказуема въобще. И той е абсолютно прав. Междувидова еволюция не съществува и днес, а и никога не е съществувала. (И до днес Морската звезда от сем. Бодлокожи, заедно с други представители на семейството ѝ, си остава същата, сравнена с намерените фосили, които се датират на повече от 400 милиона години!)

Този пример съвсем не е изключение, тъкмо обратното. Изненадващо сложни организми, с повече органи от тези в човешкото тяло и с по няколко сърца, днес се датират на същата възраст, без ни най-малко да са се изменили.

„Само като се замислим! И пчелното колибри и чаплата са птици, но Творецът, вложил съвършената Си творческа мощ, ги е направил толкова различни! Първото смуче нектар като пчела, тежи по-малко от 2 грама, в минутата прави до 12 хиляди маха с крилата си, а сърцето му бие с около 1000 удара! Това удивително малко създание може да развива повече от 50 километра в час, като през същото време подържа телесна температура 40 градуса! Нима там, където живее, то няма реки и жаби? Разбира се, че има, но това удивително Божие създание съвсем не се интересува от тях, защото така е създадено и инстинктите, които Творецът е вложил в него, го правят колибри, за да не може никога да се превърне в чапла.“³

Всяка голяма лъжа има исторически последствия. Тук последствията са: расизмът, национал-социализмът (нацизмът) на Хитлер, егоизмът, атеизмът, евтаназията, експлоатацията на работна ръка в третия свят и др. В периода между 1918 г. – 1945 г., в Първата и Втората световни войни загиват над 100 милиона души. Войните са съпътствани от кланета, геноцид на Холокоста, стратегически бомбардировки, умишлено предизвикани  масов глад и епидемии, както и единственото в историята използване на ядрено оръжие при военни действия. Освен това има изнесени официални данни за жертвите на комунистическите диктати по света. Те са около 100 милиона души, като само в Съветска Русия и Украйна в периода 1917 – 1989 г. са около 20 милиона.⁴

Това постигна безбожната социалистическа наука, която продължава да се развива в същото направление и днес. Но за това дотук.

Ще ми се да споменем имената на някои други известни учени и да си зададем въпроса защо техните християнски възгледи и теории не бяха така топло прегърнати от социал-националистическите и комунистически управници? Нека всеки си отговори сам и след това да анализира през тази призма съвремието.

Някои от тези имена са:

Алберт Айнщайн – нобелов лауреат за физика

„Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога – всички останали неща са детайли”.

„Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога”.

„Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух.”

„Очевидна е хармонията в космоса, която аз с моя ограничен човешки ум успявам да схвана, но въпреки това все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи”.

Александър Солженицин – нобелов лауреат за литература

Благодарение на своите разговори с Борис Корн Фелт (християнин и лекар) Солженицин приема християнството в затвора.

„Спомням си, че преди повече от половин век, когато бях дете, старите хора си обясняваха големите нещастия, които сполетяха Русия, с думите: „Хората забравиха Бога, ето защо ни сполетя всичко това”. Оттогава, вече почти петдесет години, аз изследвам историята на комунистическата революция в Русия. През това време прочетох стотици книги, събрах стотици лични свидетелства и вече съм написал осем тома, опитвайки се да разчистя отломките от този революционен катаклизъм. Но ако днес ме накарат да формулирам възможно най-кратко главната причина за тази унищожителна революция, която погълна 60 милиона души от нашия народ, аз не бих могъл да се изразя по-точно, освен да повторя: „Хората забравиха Бога, ето защо ни сполетя всичко това”.

„Комунизмът се ежи заплашително с танкове и ракети, няма значение какви територии от нашата планета е завладял той; комунизмът е обречен и той никога няма да победи християнството” (казано през 1984 г.).

Вернер Хайзенберг – нобелов лауреат за физика

„Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог”.

„Ако изчезнат религиозните идеали, които трябва да следваме и които осветляват пътя ни, тогава изчезва скалата на етичните ценности, а заедно с нея се изгубва и смисълът на нашите дела и страдания. Накрая остават само песимизмът и отчаянието”.

Ервин Шрьодингер – нобелов лауреат за физика

„Фаталната грешка на технически ориентирания човешки стремеж е, че той вижда своята най-висша цел във възможността да видоизмени природата. Този човешки стремеж се опитва да постави себе си на мястото на Бога, за да може да натрапи на Божествената воля дребнавите условности на своя простосмъртен ум”.

„Науката не може да ни каже нито дума по въпроса, защо изпитваме наслада от музиката или защо една стара песен може да ни разчувства до сълзи. Откъде идваме и накъде отиваме? Това е великият необятен въпрос, който е един и същ за всички хора. Но науката няма отговор за него”.

Йоханес Кеплер – основател на астрофизиката и модерната оптика

„Тъй като по отношение на природата ние, астрономите, сме свещеници на всемогъщия Бог, ние не бива да мислим за славата на своя интелект, а трябва да мислим за славата на Бога”.

Макс Борн – нобелов лауреат за физика

„Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора”.

„Ученият трябва да има огромно търпение и смирение, а тези качества могат да му бъдат дадени от религията”.

Макс Планк – нобелов лауреат за физика

„Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата Земя”.

„Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова след всички мои изследвания на атома мога да кажа следното: не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната слънчева система на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания вечен двигател), ние трябва да приемем, че зад тази сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е първопричината на цялата материя”.

Робърт Миликан – нобелов лауреат за физика

„Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога. За мен е немислимо, че един истински атеист може да бъде учен”.

Томас Елиът – нобелов лауреат за литература

„Един християнин може да докаже пред хората истинността на своята вяра по един съвършен начин, само когато заложи реално живота си за нея, а не когато логически анализира причините за своята вяра”.

„Защо хората трябва да обичат Църквата? Защо трябва да обичат нейните закони? Защото Църквата им говори за живота и смъртта и за всичко друго, за което те биха искали да забравят. Защото Църквата е нежна там, където те биха били твърди, и е твърда там, където те биха били мекушави”.

Некрологът на ХХ в. според Елиът ще бъде:

„Тук живяха свестни и безбожни хора. Техният единствен паметник е един асфалтов път и хиляди изгубени топки за голф”.

Парадоксалните следствия от т.нар. научно-технически прогрес, или Елиът за невежеството и знанието:

„Безкраен цикъл от идеи и действия, безкрайни изобретения, безкрайни експерименти – те носят знания за движението, но не за покоя, знание за говореното, но не за тишината, знание за словата и невежество за Божието Слово.

Нашето знание ни води все по-близо до нашето невежество, нашето невежество ни води все по-близо до смъртта, но това е близост до смъртта, а не близост до Бога.

Къде е животът, който изгубихме в живеенето?

Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?

Къде е знанието, което изгубихме в информацията?

Небесните цикли през тези двадесет века ни водят все по-далеч от Бога и по-близо до смъртта”.⁵

Втора част

В нашия двайсет и първи век, времето на късния, а защо не и последен либерализъм, сред управляващите и първенствуващи кръгове, с нова сила отеква въпросът на Наполеон от началото на деветнайсети век: „Съществувал ли е Христос?“.

„Да се пита за това е така нелепо, както да се пита дали е съществувал Юлий Цезар или дали съществува ваше величество“, бил отговорът на придворните тогава. Но дали днешните властимащи ще отговорят така?

Краят на деветнайсети и половината на двайсети век са изпълнени с кресливите викове на богоборците и атеистите-социалисти, които чрез рационалните си методи желаят да изтрият името на Христос, а по този начин и самото християнство от лицето на земята и от съзнанието на хората. Те до голяма степен сториха това и днес вече не воюват със западните християни, които отдавна хванаха в капана на глобалния либерализъм. Не воюват и с Православието. Това не е необходимо, защото повече от двеста години новият световен ред обезличава отделната личност, превръща идеите на Просвещението в идеология, лицемерно проповядва абсолютна свобода и абсолютен релативизъм. Именно в този реален исторически контекст (макар сам по себе той да представлява огромна химера и фактически оксиморон), новите социаллиберални управници и занапред желаят да превръщат християните и християнството в нещо съвсем ненужно. Изглежда, че няма защо да противостоиш на непотребния, просто е достатъчно да не го забелязваш… Но докога?

Те, с постоянна усмивка на гладко избръснатите си лица, и днес продължават да питат: „Въобще съществувал ли е Христос?“, макар добре да знаят отговора.

…И заради самия рационализъм! Какво казват светската история и светската наука за Христос?

Корнелий Тацит:

„Христос бил осъден на смърт при управлението на Тиберий от прокуратора Пилат“.

Корнелий Тацит

Йосиф Флавий:

„По това време излязъл на проповед Иисус, човек с дълбока мъдрост, ако може да се нарече само човек. Той вършел чудеса и бил Учител на хората. Това всъщност е бил и Христос. Пилат го разпънал по донос на наши старейшини, ала ония, които го обичали не отстъпили от него, защото той на третия ден отново им се явил жив, както и било предсказано от боговдъхновените пророци. И до днес има хора, които се наричат по името му Християни“.

Въз основа на прецизно изследваните писма на Плиний Младши (2 в.), общоприетите исторически заключения са следните:

„1. Много преди Плиний е имало във Витиния християни (някои от разследваните му заявили, че са били християни, но преди 20 години били отпаднали);

2. Християнството във Витиния е било масово явление (множество люде от всякаква възраст, от всяко звание и от двата пола били християни);

3. Имало християни – римски граждани;

4. Християните по онова време били гонени;

5. Истинските християни били твърди и непоколебими във вярата си;

6. Християните имали богослужебни събрания и възпявали Христа като Бог;

7. Християнските нрави били чисти и възвишени;

8. Иисус Христос е бил за християните и човек, историческа личност. Мережковски казва: „Ако Плиний бе узнал от християните, че Христос за тях е само Бог, то така и би написал: „на своя Бог Христос пеят“; а щом пише: „на Христа като на Бог“, Christo, quasi Deo, то затуй, разбира се (пише тъй – в с. н.), понеже знае, че Христос за християните е не само Бог, но и човек (…) и извънхристиянският свидетел (Плиний – в с. н.) вярва в това, че човекът Иисус е съществувал[412]. А, като вземем предвид, че Плиний не пише на Траян: „някой си Христос възпяват като Бог“, а направо казва: „възпяват Христа като Бог“, трябва да заключим, че и император Траян добре е знаел за Кого става дума.“⁶

Светонии и Лукиян също дават ценни исторически сведения за Христос и християните през първия век.

Еврейският сборник Талмуда свидетелства за Христос. В синехидрин (част) 43-та четем:

„В навечерието на празника Пасха, Иисус от Назарет беше повесен“.

Съветският учен акад. Николай М. Никольский, с риск да бъде подложен на репресии, проявява впечатляваща доблест и заявява:

„И така ние считаме, че Иисус е бил действително историческо лице“.

Няма как да не цитирам Емануел Кант, който казва:

„Макар разумът човешки да е пребродил навсякъде да търси истината, никъде обаче не я намира, освен в Иисуса Христа и Неговото евангелие“.

Още по-убеден, Алесандро Волта заключава:

„Щом човечеството скъса с Иисуса Христа и Неговото учение, ще изкове погребалния си ковчег“.

Йохан Фихте е сигурен, че „до свършека на века всички благоразумни хора ще се кланят пред Иисуса Христа“.

Числото на философите, писателите и учените, поддръжници на Христовата вяра, далече не се изчерпва със споменатите имена, но засега и тези са достатъчни.

Трета част

Макар че донякъде свикнахме с бързите промени, ние няма скоро да се убедим, че те задължително са нещо добро, защото виждаме как често се превръщат в алгоритъм на деструкцията. Просто не зная какво ще измислим утре и последното ме тревожи много повече от това, дали въобще ще измислим нещо… Какво ще разпишат законодателите по отношение на човека и неговата сложна душевност, защото тя няма нужда от никакъв модернизъм и комфорт, а просто от ближен. Не виждам нашият високоинтелигентен прогрес да произвежда истински ближни и това ме плаши!

Какво става в съзнанието на един мислещ човек, обладан от електронните медии, в който липсва здраво вкоренен и жив православно-християнски светоглед?

Днес, сред нашето общество невидимо властват идеологеми от различни исторически структури, от различни периоди, националности и експерименти. В нас самите (дори и да не го осъзнаваме, дори и да не го желаем) се смесват елементи на божествена метафизика с обективирано рационално познание, на богословстващ разум с най-див секуларизъм, останки от нежно Просвещение и издигащи юмрук религиозни фанатици. Макар на последните вече никой да не обръща внимание, отзвук от техния вик стига до нашето съзнание. Макар да звучи страшно и нелепо, мисля си – почти всички ще се съгласят, че колкото „по-далече“ стояхме от Новия свят, толкова по-малко замърсители имаше в нашето съзнание. В случая ретроспекцията е правопропорционална на очистването. Но ретроспекцията (освен на теория) днес е невъзможна. Науката продължава да се развива и отдавна премина някои важни граници, поставени в миналото от вярващите учени. В „развитото“ ни общество, което въпреки това продължава да се развива, няма връщане назад. Кой както и да разбира последния израз, все ще бъде прав.

Но няма място и за шега. Правилни или не, научно-техническите процеси нямат спиране. А нямат спиране, защото никой не пита правилни ли са, или не! Ако някой попита – той веднага се обявява за луд.

Ако образно осмислим собственото си съзнание като чаша с вода, налята от извора на времето днес, и я съпоставим с такава, отпреди няколкостотин години, при един процес на сравнителна електролиза ще си проличи колко много разтворени вещества и други, получени при вторични реакции, са налице в нашето съзнание. Чашата с вода ще стане мораво-ръждива, със зеленикави и черни оттенъци (като скъпата „питейна“ вода от градските водопроводи).

Не съм единственият, който е писал за процесите на отделянето на западните държави от Църквата и насилственото им освобождаване и от най-малкото наследство на религията. Нима сред западната наука на двайсети век не бе обявена война на всеки религиозен догматизъм и въобще – авторитет? Нима в училищата, академиите и всички държавни институции на „модерните“ общества от Новия свят с параден ход не триумфираше рационалното научно познание, което отричаше Бога и назначаваше на Негово място човека? Нима този революционен, червен, социалистически парад, небрежно заметнат в моравата тога на науката, не изгони докрай Бога, вярата и религиозното съзнание от научните среди за десетилетия напред? С това – отново дотук.

Ето го резултата, ето го напредъка, ето го грандиозния успех. Той ни заобикаля навсякъде.

Но какво виждаме в крайна сметка? Съвсем не изчезнаха нито храмовете, нито религиите, а това е друг въпрос – много интересен и важен. Как ще ги преосмисли съвременният човек?

Не изчезна християнството и най-вече – не изчезна Бог, Той не „умря“, както предвещаваше западният социализъм и модернизъм.

Жив е Бог! Не може да умре Вечносъществуващият, не може да умре Творецът!

И ето какво казват за Него истинските учени:

Йоханeс Кеплер – един от основоположниците на астрономията, заявява:

„О, колко е щастлив този, на когото е дадено чрез науката да се издига до небесата. Там той вижда най-висшето творчество на Бога! Благодаря Ти, Господи, че Си ме устроил с тази велика радост: да изучавам Твоето творение. О, колко е велик нашият Бог! Нека душата ми непрестанно да възпява Неговата слава!“.

Камий Фламарион – един от най-известните френски астрономи, казва:

„Математическият ред във Вселената е следствие на Висш Разум, а не на разума на астрономите, откриващи законите, които управляват света. Върховни Причинителю на цялата стройност и красота! Кой и какъв Си Ти, щом като Твоите дела са тъй велики?! И с какво име да наречем този, който не живее с мисълта за Тебе и те отрича, който никога не е чувствал Твоето присъствие, Създателю на всичко? Аз с любов се прекланям пред Тебе“.

Според Михаил В. Ломоносов „Творецът е дал на човешкия род две книги. В едната е показал Своето величие, а в другата — Своята воля. Първата е видимият свят, който Той е сътворил, за да може човекът, гледайки величието, красотата и хармонията на делата Му, да признае Неговото всемогъщество. Втората е книгата на Светите Писания. В нея е изложено Божието благоволение за нашето спасение. Физиците, математиците, астрономите и другите изяснители на Божиите действия в природата са такива, каквито са апостолите, пророците и църковните учители за Свещеното Писание“.

И според Галилео Галилей „Природата без съмнение е втората книга на Бога, от която не трябва да се отказваме, но която сме длъжни да четем“.

Андре-Мари Ампер е сигурен, че „Най-убедителното доказателство за битието на Бога – това е хармонията на средствата, с помощта на които се поддържа ред във Вселената. В природата ние можем да наблюдаваме делата на Твореца и от тях да се издигаме чрез познанието към Твореца“.

На въпроса дали вярва в Твореца, Томас Едисон отговарял: „Разбира се! Съществуването на Бога може дори да бъде доказано! Най-голямо уважение и възхищение изпитвам към всички инженери, особено към най-великия от тях – Бога!“.

Известни са думите на Нилс Бор, който казва:

„Не е наша работа да предписваме на Бога как Той трябва да управлява този свят“.

Луи Пастьор е убеден, че всеки разумен човек, изучавайки заобикалящия го свят, се доближава до неговия Творец.

„Колкото повече се занимавам с изучаване на природата, толкова повече заставам в благоговейно изумление пред делата на Твореца. По време на моята работа в лабораторията аз се моля.“

Първооткривателят на радиоактивността Анри Бекелер свидетелства:

„Именно моите изследвания ме доведоха до вярата в Бога“.

Големият учен, инженер и естествоизпитател, Александър Агасис, казва:

„Светът е най-нагледното доказателство за съществуването на личен Бог, Творец на всичко и Промислител на света. А науката е превод на мислите на Твореца на човешки език“.

Същото твърди и химикът Юстус фон Либих, един от основателите на агрохимията:

„Опознаването на природата е път към благоговение пред Твореца“.

Един от най-великите математици, Огюстен Луи Коши, заявява:

„Аз съм християнин, т.е. вярвам в божеството на Иисуса Христа така, както са вярвали Браге, Коперник, Декарт, Нютон, Ферма, Лайбниц, Паскал, Грималди, Айлер и други велики астрономи, физици и математици от миналите векове… В това аз не виждам нещо, което да ми попречи в моята работа като учен. Напротив: без този свят дар на вярата, без да знам това, на какво да се надявам и какво ме очаква в бъдеще, моята душа неуверено и неспокойно би се мятала от едно нещо към друго“.

Блез Паскал – изобретател и откривател на хидродинамиката и на хидростатиката, който до осемнайсетгодишна възраст открива и доказва сам повече от трийсет теореми, доказва атмосферното налягане и изобретява барометъра, пише цяла книга за Бога и вярата, озаглавена „Мисли“. Той спокойно може да бъде наречен апологет на християнството. Интересни са някои от следните мисли, записани в нея:

1. Единствено чрез Иисус Христос познаваме не само Бога, но и себе си;

2. Иисус Христос е Бог, до Когото се приближаваме без гордост и пред Когото се смиряваме без отчаяние;

3. Без Иисус Христос човек затъва в пороци и нещастия;

4. Познанието за Бога без познанието за собствената ни окаяност поражда гордост. Осъзнаването на собствената ни окаяност, без познанието за Бога, поражда отчаяние. Познаването на Иисус Христос помирява тези две крайности, защото чрез Него научаваме и за Бога и за нашата окаяност.

Невъзможно е да пропуснем Исак Нютон, който винаги при споменаването на името Господне, от уважение си свалял шапката. Често бил иронизиран заради тази своя постъпка. Веднъж псевдоучени атеисти се решили открито да го запитат: „Как ти, бидейки толкова велик учен, вярваш във всеобщото възкресение на мъртвите?. Кой е този, който е в състояние да събере превърналите се в прах тела на починалите и да ги създаде отново?“.

Ученият се усмихнал и не отговорил нищо. Той взел шепа железни стърготини, набързо ги смесил с пръст и след това надвесил над сместа парче магнит. С леко шумолене металните стружки полепнали за магнита и след малко в пръстта не останала нито една. Нютон погледнал присъстващите и внушително казал:

„Нима Онзи, който е дал такава сила на бездушния метал, не може да направи по-голямо чудо с душите ни, когато трябва да ги облече в предишните, но обновени от възкресението тела?“.

Колко много подобни примери можем да представим, но нима от всички тях не става ясно винаги и само едно? Колкото по-голям и гениален е ученият, толкова по-силна е вярата му в Твореца. Неслучайно на тези имена Бог е дал да направят най-големите открития, прекланяйки се пред абсолютно съвършения Разум, който е вложил дух в безжизнената материя. До този божествен дух те самите са се докосвали чрез откритията си.

Празен откъм открития е нашият двайсети век, когато псевдоучените идеолози, отричайки Твореца и водени от егоистични и комерсиални подбуди, макар и да усъвършенстваха знанията на своите предшественици, резултатите от това обслужват само и единствено прищевките на свръхбогатите и приличат на безумие.

„Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“. Де е мъдрецът? де е книжовникът? Де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?… защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците…

Ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо“ (1 Кор. 1:20, 23, 27, 28).

„Господи, кая се за неверниците, дето с неверието си трупат грижи и болести и връз себе си и връз своите приятели.“

(Св. Николай Велимирович)

Библиография:

1. Димитров Т., 50 нобелови лауреати и други велики личности за вярата си в Бога, Спектра-Варна, 2006

2. Николов, И., Има ли Бог, Витезда.

3. Свещ. Лазаров, Л., По широкия свят, София, 2021.

4. http://www.hristiqni.com/novini/lyubopitno/1903-svetovnoizvestni-ucheni-povyarvali-v-bog#ixzz2mcmseAFi

Бележки
1 Германски лекар (1860 – 1940).