За Хулите и Църквата
А ти, човеко, се отказваш толкова бързо от това…
Достойно е да тачим историята си и да търсим утеха и поука в делата на Христос и Неговите светии. Вместо това ние или се подиграваме, или се присмиваме, или в най-добрия случай пасивно се възмущаваме на “остроумните” скечове, вицове и историйки, прииждащи непрестанно по адрес на всичко “мило и родно”.
Лично аз не мога да намеря разумно обяснение на това, което се случва в медийния свят. Вместо да се появяват образователни рубрики и предавания, родните ни медии полагат неимоверни усилия да “разкрият” поредната сензация, свързана с нашата църква, с историческата ни действителност или с личния живот на обществените ни личности. Именно средствата за вербална комуникация “възпитават” нашите деца.
Жалко е, когато видиш някое тригодишно дете да припява последния поп фолк “хит”. А можеше да пее Богородице Дево…
Жалко е, когато най-актуалната тема в училище е поредното “гадже” на някоя медийна “звезда”.
А можеше да бъде появата на новата енорийска църква на две преки от училището…
Така възпитателните функции на Църквата вече са отнети от телевизията и радиото. Иконите на Св. Богородица и св. Симеон Богоприемец над детското легло са заменени от плакати на поредната “икона на поп фолка”.
А къде е достолепието на Българската църква? – Заровено под хули, клевети и клюки.
Когато бях дете (а това не бе никак отдавна), пеех песнички на “Мечо Пух”, но пеех и “Отче наш”…. Родителите ми ме водеха на куклен театър, но ходехме и на църква. Едни от най-скъпите ми спомени са свързани с екскурзиите до поредния приказен православен манастир, със службата на Великден и с беседите ми с игумения Рахила. И знаете ли какво? Престъпно е да лишаваме децата ни от подобни спомени.
Мили мои, братя и сестри, нека възродим Българската църква. Нека разчупим черупките на бездействието и апатията ни. Нека нашето недоволство не бъде приглушавано от срама и безволието ни. Нека живеем истински пълноценно. Нека направим така, че утре, прегръщайки децата си, да им кажем:
“Усмихни се, ангелче, усмихни се за Бога, Той ти дава толкова поводи за това!”