Десетте Критски мъченици

Десетте Критски мъченици са родени в разни градове на о-в Крит: Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан се родили в гр. Гортина; Зотик – в гр. Киос; Помпий и Агатопус – в гр. Епинея; Василид – в гр. Кидония; Еварест – в гр. Ираклия. По време на гонението при римския император Деций (249-251 г.) на о-в Крит дошъл специален съдия-мъчител, по име също Деций, за да задържи, да мъчи и принуждава към идолопоклонство тамошните християни.

В продължение на 30 дни тези свети мъченици били изтезавани по най-различни начини: били ги с тояги и камъни; рязали ги и ги влачили по земята; стъргали ги с железни куки така, че жилите им били късани и месата им капали на земята. След това били бити с оловни пръти, докато се разчупвали костите и ставите им. Били подигравани, заплювани, ругани, но те всичко понасяли с мъжествено търпение. През време на мъченията те като че ли с едни уста викали: „Ние сме християни и сме готови да умрем за своята християнска вяра!”

Най-после съдията-мъчител ги осъдил на посичане с меч. За изпълнение на присъдата били изведени вън от града на лобното им място, наричано Алониум. Присъстващите наблюдавали интересна гледка: в порив на мъченическа ревност те се надпреварвали кой пръв да мине по реда на посичането. Тогава св. Теодул обявил, че ще бъде пръв онзи, който последен бъде посечен, ако види посичането на всички, без да се уплаши и без да трепне. Това предложение се понравило на всички и надпреварата престанала. Тогава запяли вкупом: „Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби! Нашата душа като птичка се избави от примката на ловците!” (Пс. 123:6-7). След това те се помолили с последна молитва: „Прости, Господи, на Твоите раби и приеми проливането на нашата кръв за нас, нашите сродници и приятели и за цялото ни отечество, за да се освободят всички от тъмнината на невидението – с чисти очи да видят благочестието и да познаят Тебе, истинската Светлина, вечний Царю!” Тогава всички били посечени (23 дек. 250 г.). Техните познати ги погребали на същото място, а когато престанали гоненията, Цариградският патриарх Павел Изповедник (340-341, 342-344, 348-350 г.) открил техните св. мощи и ги пренесъл в Цариград.