Само с хляб не се живее

Първата събота от Великия пост е отредена за прослава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон, един от множеството воини, отдали най-скъпото – живота си, за Христовата вяра.

Кръвта на Божиите угодници предпочели вечен живот пред земни блага и почести, като че ли се превръща в живителен дъжд върху църковната нива. Тяхната вяра и саможертва дава благодатни сили на Христовата църква, за да съществува вече трето хилядолетие.

В последните години от езическото господство в гр. Амасия, Мала Азия, св. Теодор е новобранец, каквото е и значението на думата „тирон“ в превод от латински. Неговият живот и мъченическа смърт, доказват на езичниците, че „не само с хляб се живее, а с всяко слово, което излиза от Божията уста“. Освен на 17 февруари, когато се ознаменува кладната му смърт, църквата определя и първия съботен ден от Великия пост за почит на този Божи угодник, защото дори и след смъртта си той се опълчва срещу отстъпниците от Христовата вяра. Около петдесет години след кончината си, в началото на Великия пост, св. Теодор се явява на цариградския архиепископ и му открива, че император Юлиян Отстъпник (361-363), е наредил да се напръскат с идоложертвена кръв стоките на пазара. Така светителят спасява от поругание християните в първите дни от Светата Четиридесетница. Като благодарност за неговата навременна намеса и досега се е запазил обичаят в първата събота от Великия пост да се яде колива (варена пшеница с мед). Това е ястието, с което светецът препоръчал да се хранят в онези дни християните, които нямат никаква друга храна в домовете си. Неговото свръхестествено явяване проваля порочния замисъл на императора и християните успяват да спазят своя Великденски пост. Когато разбира, че неговия коварен план е провален, Юлиян нарежда храните да се продават отново, както преди.

Нека да припомня на днешните богохулници, които винаги се опитват по най-разнообразни начини – било чрез телевизия, радио, преса, брошури или в лични контакти да опорочат и поругаят християнската вяра, традиции и канони, че независимо от прилаганите през вековете хитрости, мъчения и жестокости, на които е подлагана Христовата църква, тя винаги отстоява и запазва Христовото благовестие за бъдните поколения. Не случайно Самият неин основател и Глава предрича: „И портите адови няма да й надделеят.“

Из книгата на Ана-Мария Кръстева „От Рождество до Възкресение“, ИК „Омофор“ 2010 г.