Новото издание на „Свети Силуан Атонски“ с 30% отстъпка през април

Всяка нова книга, претендираща да бъде включена в църковното учение или да го изрази, подлежи на оценка от Църквата, която бавно, но цялостно проверява всичко и го изследва от всички страни и найвече с оглед на това как учението ще повлияе на живота. Това има изключително значение поради най-тясната връзка, която съществува между догматическото мислене и живота. Оценката на това влияние е критерият, с който Църквата ще отхвърли всичко, което се окаже в противоречие или несъответствие с духа на Христовата любов, чрез която Тя живее.

Св. Софроний Атонски

Тази пролет издателство „Омофор“ с радост поднася на своите читатели дългоочакваното второ издание на едно от най-търсените и обичани заглавия от своя каталог“Свети Силуан Атонски“ на св. Софроний Атонски.

Изключителна биография на духа, която защитава светоотеческото настояване, че за светостта „няма векове“. Тази книга учи всеки, който я вземе в ръка как да разпознае и разбере колко велик е този подвижник Господен и как той, спазвайки точно заповедите и умъртвен докрай в тоя живот, бе спечелил, по думите на Павел, Христос да живее в него (Гал. 2:20).
За мнозина тя самата е свитък, вдъхновен от Бога и изписан с перото на Божия Дух. Това потвърждават многото вярващи „от всеки народ под небето” (Деян. 2:5), дошли и досега чрез нея достигащи „до познанието на истината” (1 Тим. 2:4).
Този дивен подвижник бе „кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29), пламенен към Бога молитвеник за спасението на всички хора и несравним проповедник на любовта към враговете, от която за истинското идване на Божия Дух няма по-сигурен знак.

Свети Силуан, в света Семьон Иванович Антонов (1866 – 1938), е родом от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. През 1892 година, когато се сбъдва желанието му да отиде в манастир, Семьон идва на Света гора и става послушник в руския „Свети Пантелеймон”. При монашеското си пострижение в 1896 г. той приема името Силуан. Остава в избраната от него обител до края на дните си. След повече от 40 години подвижнически живот монах Силуан почива мирно в Господа на 11(24) септември 1938 г. Половин век по-късно е канонизиран. Въпреки това ясно църковно определение за светостта на стареца Силуан, мнозина от нашите съвременници, които търсят „своя лекар”, „своя свети Антоний”, продължават обезнадеждени и с болка да въздишат, че „такива светии вече няма”. Същата трудност са изпитвали и повечето съвременници на Христос, дори и Неговите апостоли, които не са разпознавали Неговата святост; единствен свети Петър е могъл да отговори: „Ти си Христос” (Марк 8:29). Но както тогава, така и днес, заслуша ли се в сърцето си, отчаяното съвремие може да чуе в него бащинския глас на Христос: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Матей 28:20). Да се съмняваме в Христовото обещание ще е знак, че губим християнската си вяра и надежда. Затова и свети Симеон Нови Богослов, който в началото на ХІ век също е търсел свят човек за свой учител, е видял, че, за да върви към спасение, трябва решително да се бори срещу „новоеретическото” убеждение, че святост е имало само по времето на апостолите (Слово 29).

Човекът, „разпознал” светостта в иначе най-обикновения живот на светогорския монах Силуан и разкрил я пред света, е св. Софроний Атонски. С това той допринася и за причисляването на стареца към лика на светиите.

Двете части на книгата „Старецът Силуан” представят: едната – духовните записки на стареца, а другата – богословското им тълкувание в духа на православното предание. Причината за написването на първата, въвеждаща част е обстоятелството, че, като пристига във Франция след края на Втората световна война, отец Софроний се сблъсква със слепотата на повечето свои сънародници в Париж – представители на руската мисъл, неспособни да видят в записките на стареца нещо значимо от богословска гледна точка. Отец Софроний забелязва също, че дори и сред найобразованите тогавашни руски богослови там широко битува изкривено разбиране за монашеството: за тях послушанието влиза в разрез с принципа за свободата на волята в християнството. Завърнал се в Париж вече монах, отец Софроний ясно съзнава, че едно такова – напълно неприемливо за него самия – разбиране руши основите на православната монашеска традиция такава, каквато той я е видял в своя старец Силуан. Ето защо се заема най-напред да разясни богословското значение на иначе съвсем обикновените духовни записки на стареца Силуан.

Св. Софроний специално подчертава, че голямата наука на подвижническия – и на стареца Силуан – живот е в борбата за повторното спечелване на дарената от Бога благодат, която човек, заради своята духовна неопитност, губи. В тази борба спасението зависи от два фактора: проявата на човешката свобода и действието на Божията благодат. Духовната чувствителност на подвижника му дава способността да отличава идването на благодатта и на Божия мир „по вкус”. Изкушенията и греховните падения ни учат на смирение, а то е единственият път, който води към запазване или повторно спечелване на Божията благодат. Но благодатта не се отдръпва от човека само заради неговите падения – понякога Господ решава да го изостави, за да провери неговата свободна воля. Без Господа човек е напълно безсилен за живот по Евангелските заповеди; вкусил веднъж Божията благодат, в мрака на богооставеността той вече ясно вижда своето нищожество. А когато Господ види такова смирение в подвижника, Той му връща благодатта Си, често пъти – във видение от светлина, която е Самият Бог.

Свети Софроний Атонски е един от най-известните и четени писатели-аскети от миналото столетие и един от големите православни подвижници на ХХ век, вече прославен светия на Църквата през 2019 г. с решение на Вселенската патриаршия. Той е роден в Русия през 1896 г. и завършва живота си на 11 юли 1993 г. в основания от него манастир „Св. Йоан Кръстител“ в Есекс, Великобритания. Първата част от монашеския си път извървява на Света гора, където в продължение на осем години е под духовното ръководство на св. Силуан Атонски. Неговите книги „Ще видим Бога както си е“, „Раждането за непоклатимото Царство“, „Подвигът на богопознанието“, „За молитвата”, „Духовни беседи“ I том вече трайно са влезли в съкровищницата на православното предание.

Словото на отец Софроний е проводник на благодатното състояние, в което самият той пребивава след дългогодишния си монашески подвиг: „Ние трябва да съсредоточим цялото си внимание само на това да не съгрешаване нито пред Бога, нито пред човека, нито спрямо нещата. И от този живот, прост, но съсредоточен върху тази заповед, се ражда състояние, при което човек вече битийно се съединява с Бога”. Трудно е да се намерят думи, за да се изрази това състояние, което надхвърля всичко земнородно. „Ние не можем да изразим това с думи, – казва той в една от беседите си, – ние трябва да „попаднем” в това състояние. А „попадаме” в това състояние, ако Сам Бог дойде и се всели в нас – Бог, Който е непостижимо велик и могъщ, и непостижимо смирен”.

Aвтор: Свети Софроний Атонски
Година на издаване: 2023
Меки корици
Формат: 24,5х17
Страници: 536
ISBN 978-954-2972-93-8

До края на месец април издателство „Омофор“ предлага новото издание на „Свети Силуан Атонски“ с 30% намаление от коричната цена. Книгата може да бъде закупена на място, в книжарница „Къща за птици“, както и в онлайн платформите на книжарницата и издателството.

За поръчки от сайта на книжарница „Къща за птици“ >>>

София, ул. „Проф. Асен Златаров“ 22

работно време:

понеделник – петък: 11 – 19 ч.

събота: 10 – 16 ч.

тел. (02) 9801660

За поръчки от сайта на издателство „Омофор“ >>>

За поръчки от издателството: Фондация Покров Богородичен, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков