Да погледнеш в себе си преди Биг Брадър

Четири самоубийства на участници в забавни телевизионни предавания тип „реалити шоу” са извършени само през тази година, според информация, публикувана в днешното издание на Български фактор. Общото в мотивите на самоубийците е некомпенсирано чувство за малоценност, страх от лоша оценка на публиката, наранено достойнство и чувство за провал, породено от загуба на позиции в телевизионните състезания.

В материала се сочат данни за предприети съдебни действия за търсене на отговорност от „подстрекателите” на самоубийства. Заведен е съдебен иск в Тексас срещу компанията АВС, във връзка със смъртта на една от участничките в предаването Пълно преобразяване – Денис Уйлямс.

 

В България най-популярното шоу от подобен тип е състезанието Биг Брадър, чието второ издание започна да се излъчва преди дни по Нова телевизия. Обект на яростни критики и горещи симпатии, първото издание на предаването успя все пак да задържи зрителския интерес и макар да е съмнително, че успя да изпълни докрай бизнес програмата си, все пак изведе на небосклона някои нови медийни „звезди”, част от които все още просветват в някоя и друга телевизионна игра или рубрика. 

 

Какво лошо дотук? Хора се самоубиват и без да са участвали в кастинги/издания на телевизионни предавания. Мнозина смятат дори, че такива предавания са полезни, защото ни помагат да се самоопознаваме,  да се учим да се възприемаме непросредствено и да се държим искрено.

 

Може и така да е. Но да бъдеш в центъра на  едно масово, недобронамерено, оценяващо и безмилостно наказващо внимание (ежедневно и ежеминутно!); да си отлъчен от себе си за целите на една индустрия, която превръща мръсното ти бельо в търговски продукт, и да преживяваш развенчаването на всичко, което допреди малко е било за тебе интимно, неприкосновено, единствено твое, и което в един миг престава да бъде част от неповторимото ти аз, става общо достояние и търпи всевъзможни посегателства – тази духовна задача не е по силите на всекиго.

 

Проблемът не е в това, че предаването гъделичка воайорски похоти или че е пошло, защото представя някакви ъндърграунд имиджи, облечени в звездни униформи. Проблемът дори не е в правото на неприкосновеност на личното пространство, както се отзоваха разтревожено наблюдателите от СЕМ преди време. Проблемът е, че живеем в паднал свят и е добре да си даваме сметка за собствените си и на другите патологии. Искаме или не – зрителското ни отношение към героите на Биг Брадър проектира върху тях голяма част от тези патологии; истинското внимание и заинтересованост към човека подменя с хищен интерес към „участника” – „парчето”, „маркетинговата единица” – и в крайна сметка ни превръща в безучастни наблюдатели на тайната на чуждия живот, способни единствено да човъркат с тази тайна кората на собствените си души.  

 

Биг Брадър има потенциала да произвежда „масови любимци”, култови фигури, изразители на масовите трепети. Въпросът е от какви стихии се раждат тези герои и как функционира техният героизъм.