Храмов празник Успение на преп. Силуан Атонски в Църногорския манастир

С благословението на Негово Светейшество Неофит, Митрополит Софийски и Патриарх Български, на 23 и 24 септември в Църногорския манастир ще бъде отбелязана паметта на св. преп. Силуан Атонски.

Братството на Църногорската света обител отправя покана към всички вярващи да се присъединят към честването на деня на неговото успение, за да изпитат благодатното му присъствие в посветения на него храм и чрез светите му мощи, които се пазят в манастира.

Това е денят, когато „незабележимият светец на вселената“  излива своята от Бога придобита благодат над всички, които ревностно честват неговия спомен.

ПРОГРАМА НА ПРАЗНИКА

23 септември (събота) от 17:30 ч. – Малка вечерня;
23 септември (събота) от 20:00 ч. – Всенощно бдение, предстоявано от Негово Високопреосвещенство Птолемаидския митрополит Емануил от Александрийската патриаршия;
24 септември (неделя) от 9:00 ч. – Архиерейска св. Литургия, предстоявана от Негово Високопреосвещенство Птолемаидския митрополит Емануил в съслужение с Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп и Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак, викарии на Софийския митрополит.

Св. Силуан е роден през 1866 г. в село Шовск, Лебединска околия на Тамбовска губерния. Произхождал от доста заможно селско семейство, освободено от крепостничество едва няколко десетилетия по-рано. Пристигнал на Атон през 1892 г. и приел монашеско пострижение в манастира „Свети великомъченик Пантелеймон“ през 1896 г. Станал великосхимник през 1911 г. Изпълнявал различни послушания в манастира „на своето покаяние“, където служил и като иконом много години. Там се подвизавал в продължение на четиридесет и шест години. Най-голямото духовно събитие в живота му било видението на живия Христос, Когото бил удостоен да види шест месеца след постъпването си в манастира. През тези месеци той се бил отдал с голямо усърдие на непрестанна и мъчителна молитва. Това видение изпълнило както сърцето, така и цялото му тяло със силата на Светия Дух и просветило ума му с познанието на великата Христова тайна. В последвалите дълги години от живота му той неуморно и непрестанно свидетелствал за факта, че „Бог е любов“^] – неописуема и безкрайна любов. В дълбока старост и преизпълнен с мир и Божията благодат, той се преставил в Господа през 1938 г.

Източник: Софийска света митрополия