Правителството отпуска 3.5 млн. лв. за ремонт на Зографския манастир

Правителството отпусна 3.5 млн. лв. за ремонта и реставрацията на манастира „Св. Великомъченик Георги Зограф“ на полуостров Атон в Гърция. Това обяви на брифинг в Министерския съвет служебният министър на културата Велислав Минеков. По думите му след пожара преди години в източното крило, всичко е останало само на ниво намерения.

Светата обител се нуждаеше от средства за реставрация и консервация, които досега така и не са били отпускани.

Източното крило е строено със средствата на хаджи Вълчо от Банско, припомни Минеков, и затова се нарича „Банското крило“. Именно в него св. Паисий Хилендарски довършва „История славянобългарска“.

Служебният министър на културата заяви, че ще иска среща с игумена на Зографския манастир архимандрит Амвросий, за да се намери начин да се помогне и за отоплението в манастира, което е на примитивно ниво и дори опасно, както и за ремонт на пътя до манастира, който също е в много тежко състояние.

Манастирът „Св. Георги Зограф“ в Света Гора води началото си вероятно от IX – X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е основан от трима братя – Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 г. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света такъв свят човек като св. Иван Рилски.

Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на св. Георги, когото те нарекли „Изограф“ – т. е. „Самоизобразил се!“ Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там.

Първото положително свидетелство за монаси – българи в манастира се отнася към 1169 г. Оттогава насетне българите преобладават в зографското братство, макар там да са служили и монаси от други народности – гърци, сърби, руси, власи, украинци.

По време на Втората българска държава манастирът получава дарения от цар Иван Александър и може би от царете Иван Асен II и Калиман I Асен, както и от византийски императори. Така Зограф придобива земи и села на няколко места в Македония, предимно по поречието на Струма.

В двора на манастира „Зограф“ е и паметникът на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 г. в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици за вярата, отказали да предадат православието, са загинали вследствие на нашествието на каталански наемници (кръстоносци), които нападат и опустошават манастира. По това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите чрез приемане на уния с Римокатолическата църква. Паметникът е издигнат на мястото на кулата през 1873 г. В стенописите в черквата „Св. Георги“ сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните и вълнуващите.

Според оскъдните документи, които могат да се открият днес, в манастира се е подвизавал легендарният Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., канонизиран след смъртта си, който е известен с изключителния си творчески размах в изографисването на манастирите около София – т. нар. Мала Света Гора. За съжаление нищо от него не е запазено на Атон.

През XVII и XVIII век зографци периодично посещават Русия, за да събират там парични помощи.

Много важна е фигурата на хаджи Хаджи Вълчо – брат на св. Паисий Хилендарски, дарил средства за изграждането на малката черква и на една част от жилищните помещения на манастира – т. нар. Банско крило, отделил също така и значителни суми за Хилендарския манастир. Великолепният иконостас е завършен през 1834 г. Той разгръща пред нас невероятно богатство от геометрични и растителни мотиви, фантастични и животински фигури, сцени от Стария и Новия завет.

В българския конак в столицата Карея има малка черква „Преображение Господне“, където се пазят едни от последните икони на Захарий Зограф. Той е автор и на стенописи в гръцкия манастир „Великата лавра“ – най-големия и един от най-старите манастири на Атон, основан през 963 г.

В музея на манастира „Св. Великомъченик Георги Зограф“ се пазят изключително ценни икони, чийто основен масив датира от XVIII – XIX век.