Зората свари ме на път. Шуми край мен гората млада, – дъхът на пролетна прохлада аз вдишвам леко с пълна гръд; и моето сърце трепти с крила на лека чучулига, която в утрото лети...

Видях Христа. Той беше в две очи усмихнати и пълни с топла влага, – и чух Гласа Му кротко да звучи във детска реч – забъркана и блага. Щом сте вече тук… Разчитаме на...