Зората свари ме на път.
Шуми край мен гората млада, –
дъхът на пролетна прохлада
аз вдишвам леко с пълна гръд;
и моето сърце трепти с крила
на лека чучулига, която в утрото лети
и иска слънцето да стига.
Достигна ли върха, аз знам:
простен, смирен, разкаян грешник
клепалото ще ме посрещне
и аз ще си отдъхна там;
във мъничкия монастир
ме чака чисто, чудно щастие –
а, колко обич, колко мир
във капката Свето Причастие!
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215