Категория: Есеистика

Софийските катакомби

Казват, че там живят около десет хиляди души. Властите отричат тази цифра. Твърдят, че е преувеличена. Разбира се, никой не знае точния брой на тези хора. Никой не ги посещава, преброява, изслушва или спасява....

„Аз съм червена роза с бодли“. И така е правилно

Представете си една група в детската градина – двадесетина момченца и момиченца, които се учат да живеят заедно като в едно мини-общество. Всеки ден учителката разучава с децата песни, разиграва малък театър с кукли...

Жената по Пикасо

Послепис към една телевизионна дискусия   Сурогатното майчинство – възможно и у нас? Животът ме сблъска с тази тема, когато преди 2 години бях поканен на разговор в студиото на една столична телевизия.

Като олио и вода

Всекидневното християнство Как да сме християни в днешния чужд на християнството свят? Сутрин, когато човек се пробужда, все още на границата между съня и истинската будност, има няколко безценни минути, които ни дават макар...

Наклонената вяра

„Много накланят нещата към задължително обучение по религия“, заяви преди дни министър-председателят Б. Борисов в Перник. От тази лаконична и леко тайнствена фраза (някъде някакви неща (се) накланят, неясно по силата на какви причини)...

Неговата омраза

Колко тягостно, почти непоносимо е усещането, че „той ме мрази”… Какво чувство на безсилие овладява душата… Иска ти се да не мислиш за това; и понякога успяваш… Но и без да мислиш, усещаш чрез...

Православната църковност

E me alo. Със себе си храня «Живият религиозен опит като единственият законен начин за опознаване на догматите» – тъй бих изразил общото тежнение на книгата ми или по-точно на записките, нахвърляни по различно...

Огънят

Мога с часове да седя пред камината и да гледам огъня. Душата ми се изпълва със странна тишина и ми се струва, че виждам необикновени далнини и дълбини. Радостно подскачат пламъците. Капризно и причудливо...

Когато вярата не е чайна церемония

От пръв поглед те грабва топлият и жив поглед, забързаната походка и безкрайната жизненост, която излъчва. Да общуваш с него е като да откриеш стар приятел, който те познава по-добре и от самия теб....

В навечерието

Въздишащият човек Един мой приятел, да го наречем Алеко, още в началото на 90-те години замина и се установи във Франция. Той бе роден в дипломатическо семейство някъде из Западна Европа, беше расъл и...

Лесно ли е да си Христов?

Богослужението е свършило. Тишината в храма поглъща не-времието на Литургията. Носи се уханието на тамян и ти си все още в плен на небесната реалност, на срещата между теб и Бога, в чудото на...

Из бележника на монаха

Влизам в бездната, просто ще пиша. Започна ли да се вслушвам в помислите си, всичко ще изгуби смисъла си, ще се размие и ще се отчая. Внимание – човешкият мозък е летище. Ако не...

Професорите и праисторическият човек

Науката е безпомощна по въпросите на праисторията по начин, за който едва ли мнозина си дават сметка. Науката, на чиито съвременни чудеса всички се дивим, постига успехи благодарение на непрекъснато трупане на данни. При...

Поглед към Православната Църква през 21-ви век и постигането на християнско единство

"И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.” (Мат. 24:14) "Бог позволи Руската революция да се случи, за да може Руската...

Моят народ е безумен – не Ме познава

Тези редове са написани от големия сръбски богослов и подвижник на XX век св. еп. Николай (Велимирович) в немския концлагер Дахау, където той е бил заточен по време на Втората световна война заедно със...

Помен за отец Севастиян

Днес се навършват две години от деня, в който архимандрит Севастиян отиде при Господа. Тази мисъл ме радва; той желаеше това много силно. Днес правим помен за него. Спомням си веднъж да ни разказва как...