Житие на св. Юстин (Попович)

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Житие на преподобния наш отец Юстин Нови Челийски – 25 март

Отeц Юстин (Попович) е роден на 25 март – Благовещение на Пресвета Богородица, през 1894 г. във Враня от вярващите православни родители Спиридон и Анастасия. Светското си име Благой получил заради празника, на който се е родил. Бащата на Спиридон, известният свещеник Алекса, бил най-младият от седемте свещеници от фамилията Попович. Самият Спиридон учил богословие две години, но по-късно баща му го отписал от училище. След това прислугвал в храма, помагал при свещенодействията и поддържал църковния дух и религиозност вкъщи, където растял и малкият Благой. Майката Анастасия произхождала от авторитетно семейство от гр. Враня. Тя родила осем деца, но живи останали само три – дъщерята Стойна и синовете Стоядин и Благой.

Като дете Благой често ходил с родителите си при чудотвореца св. Прохор Пчински в Пчинския манастир. Там присъствал на молитви и богослужения, като веднъж станал свидетел и на чудно изцеление от тежка болест, което станало благодарение на светителската божествена сила на майка му Анастасия. За голямата религиозност на своята майка по-късно той често говорил, като в неговите записки е публикуван покъртителен разказ за „Божията послушница Анастасия – моята възкръснала безсмъртна дарителка”, блажено представената праведница.

Благой завършвил основно училище във Враня, след което, като положил приемни изпити с най-висока оценка, записал специалността Богословие – „Свети Сава” в Белград (1905-1914). Преподаватели му били Николай Велимирович, Атанасий Попович, Веселин Чайканович, Борислав Лоренц, Стеван Мокраняц… Особено влияние в духовното и образователното развитие на Благой оказал великият учител свети владика Николай, който забелязал и оценил неговата любов към богословието и несъмнения му книжовен талант.

Намерението на Благой Попович да приеме монашеско пострижение след дипломирането си по Богословие (юни 1914 г.) срещнало отпор от страна на родителите му, които отправили молба до белградския митрополит Димитрий (Павлович) и нишкия епископ да не го замонашват.

Веднага след избухването на Първата световна война по разпореждане Благой Попович бил мобилизиран във войската като богослов в една болнична рота към военната болница „Бяла кула” в Ниш. В края на 1914 г. той се разболял от петнист тиф и за кратко време отишъл в отпуск по болест при родителите си. От 08.01.1915 г. той се върнал отново като санитар в Ниш, чак до оттеглянето на сръбската войска в Косово и след това в Албания. Страхотиите на войната, нещастията и страданията на измъчените сръбски войници, спомените за мъченичеството и копнежът за охристовяване засилили неговото дълго таено решение да приеме монашеския чин. В православния храм в гр. Скадaр в навечерието на Св. Василий Велики на 31.12.1915 г./01.01.1916 г. архимандрит Вениямин (Таушанович), следващият браничевски владика, постригал младия богослов Благой Попович заедно с Милан Джорджевич, по-късно далматински епископ Ириней.

Младият монах приел името на св. Юстин Мъченик и Философ (ІІ век след Христа), великия апологет в историята на християнската патристика и забележителен философ на християнството. По предложение на митрополит Димитрий, по-късно патриарх на Сръбската православна църква (1920-1930), през януари 1916 г. сръбското правителство изпратило група млади и талантливи богослови, сред които и монах Юстин в Духовната академия в Санкт Петербург.

Юстин Попович останал в Русия до юни 1916 г., когато след болшевишката революция и бурните събития, които настъпили там, отишъл във Великобритания, където Николай (Велимирович) по това време йеромонах го приел и записал в един от колежите на Оксфордския университет. Отец Юстин посещавал редовни лекции по специалността „Теология” до 1919 г., но не се дипломирал, тъй като не приел докторантурата си на тема „Философията и религията на Ф. М. Достоевски”. В заключението на дисертацията младият докторант остро разкритикувал западния хуманизъм и антропоцентризъм и особено този в Римокатолическата и Протестантската църква. Трудно било на английските професори да приемат подобна критика и затова поискали от него да смекчи и промени позициите си. Юстин Попович не се съгласил с искането на преподавателите и в началото на лятото се върнал в Сърбия без оксфордска диплома.

През септември 1919 г. Светият архиерейски синод на Сръбската православна църква изпратила Юстин на обучение в Богословския факултет на Атинския университет. Там той останал до май 1921 г. и след полагането на всички изпити станал доктор по православно богословие на тема „Свети Макарий Египетски”. Междувременно през май 1920 г. Юстин бил ръкоположен за йеродякон вероятно при едно от кратките му посещения в Сърбия от Гърция.

При окончателното си завръщане в родината Юстин Попович бил назначен за прогимназиален учител по богословие в училище „Свети Сава”, преместено тогава от Белград в гр. Сремски Карловци. Там той преподавал Светото писание на Новия завет от октомври 1921 г., а след това – догматика и патрология. Изцяло се отдал на просветителска и учителска дейност, разпространявайки православната светоотеческа методология и светосавската просвета и култура. Той въвел редица ползотворни нововъведения в образователно-възпитателния живот на богословието, които отхвърлили остарелите схоластични и протестантско-рационалистични методи на обучение.

На празника на Св. Йоан Кръстител (07.01.1922 г.) в Сремски Карловци патриарх Димитрий ръкоположил йеродякон Юстин в йеромонах.

През 1922 г. преподавателите по богословие в Сремски Карловци започнали издаването на „Християнски живот” месечно списание за християнска култура и църковен живот, което било между най-добрите сръбски издания. Редактор на първите шест броя бил д-р Ириней (Джорджевич), по-късно далматински епископ. От седмия брой през първата година на отпечатването на списанието и докрая на неговото издаване (1927 г., с изключение на броеве 1-9 от 1925 г.) редактор на списание „Християнски живот” бил предимно Юстин Попович, който работил заедно с преподавателя Велимир Арсич. Последните броеве на списанието (8-12/1927 г.) отец Юстин издал в гр. Призрен.

Защитил докторантура през 1926 г. в Теоложкия факултет на Атинския университет. Тема на неговата нова дисертация била: „Учението на свети Макарий Египетски за тайната на човешката личност и за тайната на неговото познание”. През март 1927 г. Юстин положил изпит за преподавател по богословие в Сремски Карловци. Работата, която защитил, засягала православната аскетично-богословска проблематика на тема „Гносеологията на св. Исаак Сирин”.

Непоколебимото евангелско и светоотеческо определение на о. Юстин и неговата любов към истината и справедливостта (проявени от детството му), както и критиката срещу определени явления, характерни за тогавашния обществен и църковен живот от страниците на списание „Християнски живот”, предизвикали жесток отпор от страна на известни обществени и църковни кръгове на Сърбия.

През август 1927 г. о. Юстин бил преместен (изгонен) и станал преподавател по богословие в Призрен. Това преместване имало за цел само прекъсване издаването на авторитетното списание, тъй като през юни 1928 г. той отново бил върнат в Сремски Карловци. Оттам Юстин Попович бил отстранен за втори път през 1930 г. По решение на Светия Синод на СПЦ през декември същата година бил изпратен да оглавява православната мисия в Подкарпатска Русия, Чехия, като помощник на битолския епископ Йосиф (Цвийович).

В Чехия, където останал една година, о. Юстин изключително успешно върнал към бащината вяра насилствено възприелите униятското вероизповедание. По това време във връзка с възобновяването на Лукачевската епархия му бил предложен архиерейски чин, който той отказал от скромност. Може би затова при завръщането си в Сърбия Юстин не бил назначен веднага като преподавател по богословие, а чак през август 1932 г. започнал работа като такъв в Битоля, където работил две учебни години. Там написал и своята първа книга „Догматика на Православната църква”.

През средата на 20-те години на миналия век Юстин Попович станал известен извън пределите на Сърбия като светоотечески православен богослов. През 1928 г. православният митрополит на Полската православна църква и Варшавският университет многократно му предлагали работа в Катедрата по догматическо богословие на същия университет да води лекции по православна теология. От друга страна, големият руски богослов Николай Глубоковски, който по същото време преподавал в Софийския университет, през 1932 г. написал на сръбския патриарх Варнава, че ще подпомогне о. Юстин „специално за осъществяване на православното богословие, влагайки всичките си знания, енергия и духовен опит”.

Чак през февруари 1934 г. Юстин Попович станал доцент в Богословсия факултет в Белград. На длъжността преподавател по Сравнително богословие бил назначен на 21 декември същата година, за да може на 15.01.1935 г. да води уводни лекции на тема „За същността на православната аксиология и критериология”. По-късно бил преподавател по догматика.

В конкордатската борба през 1937 г. отец Юстин бил недвусмислен и ревностен защитник на независимостта и същността на Сръбската православна църква. Юстин Попович бил един от учредителите на Сръбското философско дружество, основано по инициатива на Бранислав Петронийевич (22.10. 1938 г.). Трябва да се подчертае, че той добре владеел и говорил няколко отмрели и съвременни международни езика: църковнославянски, старогръцки, латински, румънски, новогръцки, английски, немски и френски.

В периода между двете световни войни материалите на о. Юстин били публикувани в над 20 списания и различни други печатни издания предимно, но не и единствено с църковна тематика от Сремски Карловци до Скопие, между които били следните: „Кръстопът”, „Вяра и живот”, „Народна отбрана”, „Духовна стража”, „Църква и живот”, „Вестител на Сръбската църква”, „Светосавие”, „Християнско дело”, „Път”, „Богословие”, „Идеи”, „Християнска мисъл”, „Пастирски глас”, „Преглед на Жичката епархия”, „Жичкият благовестител”… Многобройни били също и преводите на о. Юстин от светоотечески и съвременни православни мислители, публикувани през същия период в църковните издания („Свети Макарий Велики”, „Свети Исаак Сирин”, „Свети Йоан Кронщатски”…).

По време на Втората световна война о. Юстин споделял съдбата на сръбския народ и Сръбската църква. Той се укривал в сръбски манастири, превеждайки патристични и агиографски съчинения и се занимавал с тълкуването на Новия завет. Участвал в списването на Меморандума на Сръбската православна църква за страданията на сърбите в прословутата НДХ. Белградският университет по време на немската окупация не работил, като единствено били провеждани изпити от 1942 г., и въпреки, че изпитната комисия предложила Юстин Попович да ги провежда, немските власти дълго отказвали да го одобрят. Известни били неговите лекции за Светосавието в Белград през 1944 г., поддържащи духа на сръбската младеж и студентите в поробена Сърбия. Скоро преди празника на светителя Сава през същата година, когато вождът на сръбското въстание срещу окупаторите и немските престъпници, усташите и комунистите генералът на Югославската кралска войска Драголюб Михайлович провеждал своя Всесръбски светосавски конгрес в село Ба в близост до Сувобор, било поискано от Дражиния Равногорски съвет д-р Юстин Попович като най-компетентен сръбски теолог да даде писменото си становище за отношенията на църквата и държавата и какви би трябвало те да бъдат в новата сръбска държава след освобождението. Юстин написал и представил в Равна гора текстът, който изразявал предимно православното, светоотеческо виждане за отношенията на църквата и държавата.

След идването на новата комунистическа власт в Югославия през 1945 г. о. Юстин бил изгонен от Белградски университет (заедно с още 200 сръбски преподаватели), след което бил арестуван и затворен. Арестуван бил в манастира „Суково” до Пирот и изпратен в Белградския затвор заедно със своите духовни чеда йеромонах Василий (Костич), който по-късно като владика на Баня Лука бил преследван и като епископ Жички за втори път бил в комунистически затвор. О. Юстин и о. Василий били спасени от затвора при идването (ноември 1946 г.) от изгнание на сръбския патриарх Гаврил (Дожич). Едва не го застреляли като „народен враг”, Юстин Попович бил изгонен от Белград без пенсия, лишен от човешки, верски и граждански права. Сменял манастирите, в които пребивавал („Каленич”, „Овчар”, „Суково”, „Раваница”), тъй като нито една обител не посмяла задълго да го приюти.

Обаче по Божия промисъл на среща в Белград през пролетта на 1948 г. тогавашната игумения на манастира „Челия” мъдрата и смела майка Сара поканила о. Юстин в женската обитал в близост до гр. Валево. Там той живял под домашен арест от 27.05.1948 г., работейки върху съчиненията и преводите си и всекидневно отслужвал Божествена литургия. Той бил предан духовник към монахините и към всичко в религиозния свят, учител и пример за многобройните поколения православни сръбски и чужди богослови, както и „скритата съвест на цялата Сръбска православна църква и народ” (по думите на гръцкия теолог и академик Йован Кармирис).

Непрекъснато бил следен, често разпитван от органите на Държавна сигурност, ограничавана му била свободата на движения и срещи, обаче никога не бил забравян от челийските сестри, които заради него страдали от безбожните комунистически власти.

Рядко някое списание след Втората световна война на иначе малобройния църковен печат по времето на комунизма би се осмелило да отпечата публикация на о. Юстин. Затова след 1945 г. били отпечатани едва четири текста в родината, един – в „Православен мисионер” (1958), два – в „Гласът на православната Нишка епархия” (1968, 1969) и четири – в „Православие” (1969). Прибавяме и две публикации в емиграция, в „Американска сърбобариера” (1969) в Питсбург, Америка и в „Календар на празниците” в Мюнхен (1970).

Специално се забелязва духовната активност на о. Юстин и на неговото живо и плодотворно общение с православните братя руснаци и гърци. Руски свещеници му били изповедници, дружал с руски доживотни бегълци, а гръцки гости посрещал като пристигащи от апостолските и светоотеческите времена и краища. Като човек и духовник о. Юстин бил винаги открит, пълен с любов към всяко човешко творение, особено за онези, които били в искрено търсене и копнеж към истина за интелигенцията и специално към младежта и студентите. Много са ярки свидетелствата за неговата вяра и пламенна преданост към Христос и правдата, голямата ученост и мъдрост, проницателност и Божие красноречие повлияли решително на мнозина в избора им на монашеския живот. Затова и преди и след войната духовно възпитал и напътствал в епископска служба десетина свои ученици, а в свещеническа служба и монашески подвиг – стотици и хиляди млади души.

На всяко богослужение се молил с обилни сълзи. Често се случвало по време на молитви в църквата да плаче толкова, че се задавял, така че присъстващите в храма да не забележат, въпреки стремежът му да прикрие този свой дар – сълзите. На светите литургии прочитал стотици имена, които били изпращани лично или с писма от людете от много държави, умоляващи го да се моли за живи и починали сродници и познати. За тези имена хората често давали или пращали пари, което било един от източниците за приходи за манастира „Челия”, както и за негови лични разходи. Преди всичко те били необходими при пътуване и за снабдяване с хартия за писане и отпечатване на многобройните му съчинения, появили се през този челийски период от живота и дейността на неуморния Подвижник, Мислител, Богослов и Духовник в сръбското християнско хилядолетие – едно от най-значимите.

Юстин не бил възстановен на работа като преподавател в Белградския университет в неговата Катедра по догматика, но въпреки това при него тайно идвали за разговори и съвети много университетски преподаватели, не само теолози, но и такива от други факултети особено лекари и психолози, а също поети и книжовници. (Един от писателите и поетите, адвокатът Милан Д. Милетич публикувал неотдавна прекрасната малка книга за личните „свидетелства на свети Ава Юстин” със заглавие „Влюбен в Христа”, Белград, 2002 г.). Преди всичко идвали студенти, интересуващи се от личните и общочовешките жизнени проблеми на съвремието. Затова той се срещал с по-голям брой учащи се. Имал много приятели в Европа, Америка, които тайно го снабдявали с най-важната нова теоложка и философска литература. Така той бил напълно осведомен за процесите, развиващи се на Запад и специално за западното християнство. Не останал извън проблематиката на съвременния икуменизъм и като плод на интереса му била издадена книгата „Православна църква и икуменизъм” (отпечатана на сръбски и гръцки език в Солун през 1974 г., а по-късно на руски и румънски език).

Упокоил се пред Господа в деня на своето рождение, на Благовещение през 1979 г. Изпратен бил от множество от сръбски свещеници и народ, както и от православни гърци, руснаци, французи, тъй като много от тях и специално светогорските монаси още приживе го смятали за светител. До днес има над десет икони с неговия свети лик. В Сърбия, Гърция, Франция, Америка, светогорските монаси и други православни му написали тропар, кондак и други части от службата.

Неговият гроб до манастирската църква в Челия станал място за поклонничество за много религиозни души, за православните от Балканите, Европа и Америка. Вече са забелязани благодатните чудеса, станали на неговия гроб и по неговите молитви, както се очаква и неговото скорошно тържествено въвеждане в календара на сръбските светци и на цялата Православна съборна църква.

Целокупното творчество на о. Юстин обхваща 40 тома, като досега са издадени на сръбски език 30 от тях, на гръцки – 4, на френски език – 7, на английски – 1 том. Многобройните богословски трудове на Ава Юстин, освен догматиката и екзегетиката, обхващат патристика, аскетика, литургия, както и теми от християнската философия и по-специално от православната антропология и православието, основано на философията на културата.

Заглавието „Човек и Богочовек” е характерно за цялото негово богословие, тъй като в тези две теми или по-точно – в тази двуединна тема на Богочовека е обхваната цялата Юстинова богословска мисъл и философията му на живота, както и цялата негова дълбока и сложна личност с павловски и достоевски размери. Такава всъщност е цялостната Юстинова мисия на мъченик на човешкото творение и мисли, на Пророк и Благовестител на нашето време и на сръбския народ. Тази мисия се състои в кръстно, тъжно и радостно, разпято и възкръстно свидетелство за Бога и Човека, на среща и съчетаване, без сливане, намаляване и губене в Христос Богочовека, на вечния Божествен Разум и Творец, както и на Спасителя и Промислителя на човека, човешкия род и на всичко по света.

Благовестителят Челийски изтъкнал как всеки християнин е длъжен със своя живот „да продължи с писане по-нататък Христовото Евангелие”. Подобно на тази негова позиция и на апостолската препоръка животът му бил истинско „живо съвременно Христово Евангелие”. Изобщо трябва да се каже и да се подчертае, че Преподобният Юстин Нови Челийски бил и остава рядко светоотеческо явление на двадесети век, скритата, но неумолима съвест на Сръбската Светосавска църква и на цялото евангелско, апостолско и светоотеческо Православие по света. Той е признат още приживе, а след блаженото му представяне неговият авторитет и влияние непрекъснато растат поне за тези, които имат очи да видят и уши да чуят, както казва Евангелието.

Скривайки таланта на прозорливостта, о. Юстин непогрешимо поучавал, за което най-красноречиво свидетелства следния пример: когато о. Клеопа го посетил в манастира „Челия” и поискал таен съвет, дали да остане в Света гора, о. Юстин го посъветвал: „Отче Клеопа, ако отидеш на Света гора, ще добавиш още едно цвете в Градината на Божията майка. Обаче на кого ще оставиш вярващите? Там, свети отче, се молиш само за себе си. А в страната си се молиш за всичко и можеш да доближиш до Бога много души, лишени от поучители… Аз казвам да останеш в родината си, свети отче, да спасиш и себе си и да помогнеш за спасението на другите. Това е доброто дело на сегашните монаси. Особено днес, когато се борим с безверието, със сектите, с религиозния индиферентизъм (безразличие). | www.celije.org

Превод от сръбски: Маргарита Хаджипейкова

Дарение с кредитна/дебитна карта