Архонти от всички страни, съединявайте се!

С безгранична радост и ликуване посрещна народът вчерашното решение на Св. Синод на БПЦ за легализация на архонтската институция в Църквата. – Най-после! Най-после! – тези възклицания се чуват днес навсякъде из българските градове и села. Тази новина окрили нашия народ, който беше посърнал под товара на кризата, вдъхна му нови сили и творческо дръзновение. Хората мърморят само срещу това, че историческото решение на Юнския пленум на Митрополитбюро беше взето с такова закъснение, и архонтите, тези всенародни любимци, тези почетни герои на капиталистическия труд, трябваше да страдат толкова години от тотално пренебрегване и газене на техните човешки и архонтски права. Но – било каквото било. Важното е, че великата крачка е сторена!

„Сега вече всеки православен българин може да се кандидатира за архонт!“ – такива думи могат да се чуят в този момент по градове и паланки, във фабрики и трудови стопанства, кръчми и гаражи, барове и дискотеки. Всички мислят за това, всички говорят за това. Вдъхновен от тази нова, светла и дръзновена страница в историята на архонтството, и аз реших да издигна кандидатурата си за архонт. Днес изведнъж разбрах, че цял живот, без да зная, съм мечтаел за този светъл час. С тези редове аз официално оповестявам Синода и всички поделения на БПЦ, че се кандидатирам за архонтските редици. В подкрепа на молбата си мога да посоча следните немаловажни съображения: 1. името ми започва със същата буква “а“, както и думичката “архонт“; 2. презимето “Романов“ напомня за руската царска фамилия, което прави наложително присъствието ми в благородния архонтски корпус; 3. “арх.“ се съчетава много добре с “д-р“: “д-р арх. Романов“ звучи красиво и радва окото и слуха. Тези важни обстоятелства са напълно достатъчни и аз очаквам, че Синодът и светлите архонтоначалници ще се произнесат в най-скоро време по тях.

Знам, че мнозина ще ми възразят: “Мислиш ли, че това стига, за да се удостоиш с високата архонтска титла? Какви са заслугите ти към църква и нация? Та ти не си дори една скромна мутра, бандит, олигарх или алигатор; един кьорав милион не си откраднал от държавата, никого не си разплакал, никому не си взел хляба; не си прал пари, не си снабдявал населението с проститутки, не си покрил дори част от Родината с казина и бардаци. Я ни кажи честно: колко си крал? какво си прал? Е, с какви очи се кандидатираш тогава за архонт? Не те ли е срам от хората, от народа?“

Приемам тази сурова критика от страна на другарите. Да, срам ме е от тези тежки празноти в моето CV. Признавам, че всичко това е така, и въпреки това не оттеглям кандидатурата си!

Може да не съм звяр или мутра, но пък съм бодлив таралеж за мнозина.

Не търгувам с оръжие, но мога да разстрелвам с думи.

Не съм прал пари, но затова пък изпирам с удоволствие души и мозъци, затлачени от глупост, мрак и средновековна простотия. На драго сърце ще изпера, ако трябва, и мозъците на Митрополитбюро, и ще ги окача да се сушат пред Синодалната палата.

Не съм милионер в зелено, но правя щедри интелектуални дарения на убоги хора, на всякакви юродиви шутове и безмозъчни двуноги. Мога да направя такова и на Синода, ако пожелае.

Ето защо смятам, особено след вчерашното синодално решение, че в момента съм повече от необходим на уважаемите архонтотворци. Те са в толкова критично състояние, че не могат да минат без мен. Аз съм тяхната “Бърза помощ“. Трябва да се действа светкавично. Забавянето е опасно за живота!

Скъпи другари от Митрополитбюро! Разгледайте още утре молбата ми!

Архонти и архонтки от всички страни, съединявайте се!