Реалността – в плен на прагматизма

За добро или за лошо ние живеем точно през противоречивия двадесет и първи век. От една страна, това е ерата на един небивал научно-технически прогрес и революция, на интернет, на компютрите и новите технологии. От друга страна, обаче, това е и времето на отчуждението и егоизма, когато вярата и духовността са изтикани в периферията на живота и повече от всякога погледът ни е насочен към сферата на материалното. Всичко това бавно, но сигурно затрива духовните ни ценности и нравствените ни ориентири – носителите на свободата и индивидуалността на човешкия дух.

 

Духовната реалност, дори и на тези които дръзнат да се нарекат вярващи християни, е в плен на прагматизма и материализма, т.е. на стремежът към власт и пари, който се е превърнал в двигател на живота в съвременния свят. Човешкият живот вече не се осмисля от отговора на екзистенциалния въпрос, който така мъчи Хамлет: „Да бъдеш или да не бъдеш?“, а от дилемата, която поставя Ерих Фром в едноименната си книга: „Да бъдеш или да имаш?“ Забързани във все по-разнищващото ни ежедневие, ние сякаш сме повече от всеки друг път материалисти. Мечтите на съвременниците ни са слезли тук, ниско на земята. Идеалът на смирения праведник, стремящ се чрез делата и богоугодния си живот да си осигури място в рая, е заменен от безскрупулния бизнесмен или алчния предприемач, които чрез спекулации си осигуряват пари и власт – две ключови думи, които съставляват първото и единствено кредо на модерния човек и на съвременното общество като цяло. От другата страна стоят Библията и моралът, които проповядват отрицание или поне въздържание от земните блага и повеляват благочестие, което, за съжаление, преведено на съвременен език означава едно ограничено и безперспективно съществуване. Никой нормален човек днес не би се отрекъл напълно от земните блага и плътските удоволствия, които нашият век предлага в такова разнообразие и изобилие, каквото би могло да изкуши дори и средновековен монах. Така разкъсван между тези две антагонистични крайности, човек, без особено да се замисля за последиците, с лека ръка избира тази, която може да види, почувства и осъзнае и поема по пътя на грехопадението.

 

Така днес кавалерството и благородството се превърнаха единствено в думи, които предизвикват само подигравателни или в най-добрия случай, съжалителни усмивки. Изконните християнски ценности като търпението, добродушието, снизходителността, доброто възпитание, състраданието и сродни тям прояви се считат за белези на малодушие и слабохарактерност. Посредствеността, мижитурщината и конформизмът са се издигнали до добродетели и предпоставки за просперитет и нито едно смело и благородно дръзновение не остава ненаказано. Съвременният Дон Кихот е отстъпил място, пребит и насинен от мускулест мъжага с дебел врат, татуировки, празен поглед и име, нанасящо смъртна обида на всеки самоуважаващ се зеленчук. От друга страна Дулсинея, макар и външно красива, в крайна сметка наистина, се е оказала бездуховна и невежа блудница, чието самочувствие е правопропорционално на големината на нейните силиконови протези. За да завоюваш нейното сърце, не е необходимо да напишеш сонет или да изсвириш серенада под нейния прозорец. Доста по-ефективни са подходи като „Я елате пиленца при батко“ или още по-директното „Гъци, гъци“, подплатени, разбира се, с яка кола и солидна банкова сметка.

 

Всички тези кризисни явления въздействат агресивно върху морала и етиката на християнина. За съжаление в съвременна България, а и по света, именно парите, властта, славата, т.е. преходните и тленните неща са взели връх над духовното и са победили универсалните, общочовешки ценности, които в днешния свят просто не съществуват, но като че ли никой от нас, обитателите му, не забелязва това. Основните нравствени ориентири и опори на човек в днешното утилитарно общество са подмени и вече не са добротата и любовта, състраданието и солидарността, топлотата и отзивчивостта към болката на другия, а стремежът към бързо забогатяване на всяка цена, алчността, егоизмът, завистта, отчуждението и пр. А и можем ли с увереност да твърдим, поставили ръка на сърцето си, че това е преувеличено и тенденциозно. И дали нашият собствен опит ни дава основание и право да го твърдим? Не говоря за това, какви сме самите ние в собствените си очи, а наистина ли сме срещнали толкова много доброжелателност у висшестоящите и конкурентите ни, толкова рицарство у враговете ни и толкова малко завист в нашите кръгове?

 

Постепенно и целенасочено у младите хора започва да се изгражда такава ценностна система, която издига в култ богатството и материалния просперитет, упорито налага и насажда мнението, че именно то е най-важното нещо в живота, а аналогично бедността е порок, висша несправедливост и едва ли не някакъв смъртен грях или някакво божествено наказание. Например днес повечето деца не мечтаят да станат космонавти, пожарникари, машинисти, да открият лекарства за СПИН или рак, а просто искат да бъдат митничари, бизнесмени и политици. Мнозинството млади момичета не желаят да се реализират като майки, съпруги и домакини, а искат на всяка цена да станат поп-фолк певици, манекенки или фотомодели. Странно защо ли? Смятат, че тези примери са достатъчно красноречиви и убедителни и са най-доброто доказателство за девалвацията на традиционните нравствени норми, за духовния вакуум в обществото ни и за разрухата на ортодоксалните морални ценности. Не бива да забравяме обаче, че самият Господ – Бог, Иисус Христос, не е бил нито цар, нито аристократ, нито пък търговец, а обикновен… работник дърводелец, но това ни най-малко не му пречи да бъде почитан от стотици милиони хора по цял свят от зората на човешката цивилизация, та чак до наши дни. Затова може би точно днес, два и половина века след написването на „История славянобългарска“, малката книжчица на хилендарския монах е повече от актуална и трябва да служи като коректив за съвременните християни: „….колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари…, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята ….“

 

Разбира се далеч съм от мисълта, че утилитарното ще изчезне от света. Напротив, то винаги е било и ще бъде важна част от него, която е пряко свързана с физическото ни оцеляване. Но истинско кощунство е да се втълпява на хората и особено на по-младите, че само и единствено парите са носители на щастие, свобода и независимост, защото в действителност парите не са корелация на щастието. На всички, които мислят по този начин бих отговорил с думите на Езоп: „Свободата е състояние на духа и като такова не може да бъде дадена или отнета.“ Силният духом човек е способен да се справи с всички материални пречки, които му поставя жестоката понякога реалност. Но аз ви уверявам, че обратното не е валидно – човек, който разполага с пари и власт, но е духовно опропастен, никога няма да бъде щастлив, защото от една страна душа не можеш да си купиш, а от друга страна, жаждата за пари и материални блага никога не може да бъде утолена. В този смисъл са особено показателни разсъжденията на Бенджамин Франклин, който сполучливо твърди, че „просякът няма нищо, бедният има малко, богатият – твърде много, но никой от тях няма достатъчно“ , т.е. толкова колкото би искал да има. Затова с чиста съвест можем да твърдим, че колкото са по-лъскави и по-скъпи колите и дрехите на т.нар. „бизнесмени“, толкова по-пусти и по-празни са сърцата и душите им. Основания за това намираме в Светото писание, където и тримата евангелисти – Матей, Марко и Лука, изтъкват думите на Христос пред учениците му: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в Божието царство“(Матей 19:24, Марко 10:25, Лука 18:25). Защото истинското щастие не зависи от външни белези като материален лукс, политическа власт или добро здраве. Истинското щастие означава да не попаднеш във властта на подобни случайни и преходни неща. Тъкмо защото не зависи от тях щастието може да се постигне от всеки. А когато веднъж го постигнеш, не можеш да го загубиш отново. 

 

Ако използвам библейски метафори, за да обобщя казаното дотук, то би прозвучало по следния начин: Силата на Бог далеч надхвърля тази на мамона и на Златния телец. С пари наистина могат да бъдат купени много неща и въпреки че парите дават големи възможности, те все пак автоматично не решават проблеми. Защото с пари могат да се купят бижута, но не и любов; с пари могат да се купят книги, но не и интелигентност; с пари могат да се купят лекарства, но не и здраве; с пари може да се купи власт, но не и уважение; с пари може да се купи разпятие, но не и вяра; с пари може да се купи място на земята, но не и на небето… Затова в прословутата си проповед на хълма Иисус Христос страстно ни призовава: „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат, и дето крадци подкопават и крадат…. Затова ви казвам, Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?“ (Евангелие от Матей 6:19, 25). А в Стария Завет, в една от Соломоновите притчи, се изтъква, че е: „По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, отколкото угоен вол, и с него омраза“(Притчи 15:17). В същия дух са и наставленията на Св. Иоан Рилски Чудотворец, първият български отшелник, почитан като светец-покровител на българския народ. В известния си „Завет“, чието място в духовен и верски аспект е до Паисиевата история – мерило за националното ни самосъзнание, той искрено ни предупреждава: „А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини… Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях… Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.“ … Ако ли пък… всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас.“ 

 

Повечето християни днес се утешават, че са порядъчни, морални и добри, понеже не са извършили убийства, прелюбодеяния, кражби и т.н. Но ако на дело не са извършили убийство, а в сърцето си желаят на ближния си да умре, като изричат проклятия и го кълнат, то пред Бога, Който всичко вижда, те са убийци. Ако си се опазил от фактическа изневяра, ала поглеждаш на чуждата жена или мъж с похот, с нечисто чувство, по думите на Спасителя, вече си „прелюбодеец в сърцето си” (Матей 5:28) Ако не крадеш, но непрекъснато завиждаш на ближния си и пожелаваш да имаш това, което има той, в Божиите очи не си по-добър от крадеца. И ако можем да излъжем хората около нас с лицеприятие, то Бога не можем да излъжем!

{jcomments on}