Духовният реализъм: вечността

Бог е върховната душа! Живите същества сме частици от него. Целта е тези живи същества, които се намират в материалния свят, да пренесат духовното съвършенство в света на материалното. Тогава в душата им ще настъпи Мирът, който е свързан с Божията душа, Тя е част от нашата! 

Когато човекът го разбере може да върши чудеса. Но за тази цел трябва да търси. Всеки миг на търсене е миг на среща – срещата с Бог, твоят Бог- вътрешният разум, най-мъдрият учител! Но за да намериш каквото търсиш, трябва да преминеш през изпитание, което ще промени живота ти! За всеки то е различно. Аз също ще премина през своето, но осъзнах, че душата ми е свързана с Божията и страхът от това да не се проваля в търсенето ме възпира да намеря пътя – Пътят на осъзнаването в истинността на Вярата! Когато я откриеш ще се срещнеш с Бога и с Вечността! Тогава душата ти ще проговори с език, който е отвъд думите и с величествено слово ще намери покой. Към него всеки се стреми. Той е вечното щастие! Вечното щастие ще просъществува тогава, когато душата ти намери Вечния покой. За това не го търси. Всеки ден – всеки миг от живота ни е запазен във Вечността! Днес двадесет и първи век-демокрация в ролята на социализма и материализма управлява света. Нима не се подчиняваме на тези норми? Тогава защо се заблуждаваме, че сме свободни? Абсолютната свобода не съществува. По- добре е да приемем реалността без да се увличаме по красивото струнно звучене на недоверчивата истина! В какво вярваме днес? Ако не вярваме в Господ-Бог, не ще повярваме в самите себе си! Всеки е Господар на душата и разума. Какво ще стане, ако не им се доверим? Ще се задоволим да бъдем просто атеисти. Хора загубили Вярата в Господа. Той е един за всички, макар и с много имена. Само грешниците се отричат от него, не защото не му вярват, а подвластни на страха и отчаянието, че ще бъдат наказани са препочели да се откажат от Вярата! Но дълбоко в душата си се разкайват. Само страхливецът не вярва в Бог, защото не желае да премине през изпитанието да промени живота си. Да вярваш, не означава да бягаш от реалността – за всеки реалността е различна. За едни духовна, други я намират в материалното и п.р.,но всеки мечтае. С мечтите си човек излита от света на реалността, за да препусне през царството неореалистично и да полети с идеалистичното. Но човека не е Бог, нито птица, той е Син на най-могъщата царица..Майка Земя!

Духът и разумът се обединили и Вярата сътворили. Тя заживяла в реалността, за да се запази във Вечността!!!

 {jcomments on}