Реализмът духовен

Какво е реализмът духовен?… Този въпрос основен, за мен стои отворен, защото той е твърде спорен. Но за да отговоря без да споря, като всеки човек отговорен, първо ще разкажа един мой детски спомен…

 

Като малък помня мама, как ми разказа за нашата планета голяма. Че преди милиарди години, след горещи лета и ледени зими, дошъл деня, за зла беда, когато планетата се почувствала сам сама, у дома. Тогава съвсем случайно планетата ни мила, без да иска открила, че океанът й притежава сила. А тя искала да сбъдне едно свое желание- да не изпитва повече страдание, че няма с кой да си говори и играе. И тя без да знае, започнала бързо от пръст да вае, странни малки същества, които пускала в солената вода. И чудото започнало да става- те оживявали с Божията воля тогава! Така открих, че Океанът е създаден с Божията любов, за да може в него да се роди животът суров. Разбрах, че Световният океан е Божие събитие, създаващо живот в развитие. И днес морето за мен е най-голямото събитие, защото то е на Бог най-важното откритие!

 

Въпреки че поотраснах и малко пораснах, не съм виновен, че винаги съм воден, от този мой най-ранен спомен. Тръгнах после на училище и започнах да чета, така се промени и разбирането ми за света. Защото леко повдигнах тежката завеса, криеща тайната за Божията намеса. За да ви убедя в това, ще дам пример един, който ми е любим, за чудесата по земята в този ден- на Кръстовден, който е много свят за мен…

 

В Горна Баня, в тези крайни софийски земи, имало само ниви, а и много ливади, преди земетресението да извади от дълбините на повърхността минералната вода, която чудно лечебна била. Обаче местните човеци не знаели това и не обръщали внимание на зелените поля, с бликналата там вълшебна вода. Да, по тези красиви места се появили нови гьолове и блата. Обаче на Кръстовден бликнал ручей свещен и започнали човеците да пият от извора вода и при тях не идвала смъртта. Защото ако стари и болни били и живот им оставал още няколко дни, от водата бързо те оздравявали и на живота се радвали! И човеците, видели чудесата, признателни били на Бог в небесата. После те самите по тези места, бързо разпространили вестта, за чудотворната вода. Открили, че тази вода, лекува млади, стари и деца. Човеците започнали да почитат водата, защото вече я смятали за свята- пратена от Господ, водата жива, тя до днес в Горна Баня се излива!

 

И ако тази история не ви стига, въпреки че не съм много голям, мога още много примери да дам, от темата вдъхновен- какво е духовният реализъм според мен. Ще дам пример от българската ни история позната, за спасяването на душата, не на отделна личност или на цяла цивилизация, а на душата на българската нация…

 

За своята свобода и демокрация, не само духовници, но и обикновените хора, са се борили да запази християнството си народа въпреки на Високата порта терора. Хората православието бранели и надежда хранели, че този път, с Божията помощ от игото ще се спасят. От Бог призван, Апостолът бил от народа си избран, да му помага в нелеката борба, за да се избави от тежката си съдба. И Дяконът своя кръст поел и над Светото писание се заклел, да помогне на страната, която мечтае за свободата! Но не по негова вина, той заплаща с живота си тази свобода. Левски става жертва на предател, който смятал за свой приятел- подобно на Юда, предал Божия син, за да стане на властта любим. Апостолът на свободата, вярвал не в думите, а в делата. И с вяра в сърцето и много любов, да умре за свободата бил готов. Неговото бесило било и неговият кръст. Без гроб, камбана, пръст. Без цветя, без венец. Но Дяконът се превърнал за народа в Светец. А този народ пътя му продължил и Господ в борбата с него бил. Българите сами искали да счупят вековните окови, за да не са вече роби. Народът не дава, своята вяра и с Божията милост успява, да извоюва Освобождението на българската държава!

 

Но за да не бъдат примерите ми все от миналото ни свещено, ще е много потребно, да разкажа аз днес как го виждам, духовният реализъм. Въпреки че разбрах от неделното богослужение, че духовният реализъм е безвремие. Той няма време, раса, цвят и се намира и в духовния и в реалния свят!… 

 

Откривам във всичко реализмът духовен: Във вярата на всеки болен, от чудото на изцелението доволен. В събирането да се почете покойник с помен, за да бъде пътя му до Рая сгоден. Или във венчавката с някой сроден по душа и по сърце, с благословията Божия от синьото небе. Виждам го в кръщенето на дете, а и в моето усмихнато лице. Също и в иконата на майката Божия с младенеца на ръце. Откривам го и във всеки бездомен, споделящ на кучето живота сиротен. Както и в гълъба борбен, реещ се в небесата свободен. Но и в падащия лист от дървото отронен, на вятъра покорен. Също така и в елена съборен, в началото на сезона ловен. Виждам го в червея торен, от химикалите в почвата отровен. И в стария кон непригоден, за работа вече негоден. В дивия котарак- от човека поробен, сега на страхлива мишка подобен. Но и в овена чаровен, от инстинкта си винаги воден. А и във феномена природен, от незнайна сила ръководен. И всеки друг мой пример ще е сходен… И си мисля, че реализмът духовен е Богоугоден! Иначе пък няма как, да си обясня пак, че го откривам в целия видим и невидим свят. Във факти и събития с цикличност, в позната или непозната личност. Дори във всеки управляващ Голиат, известен с лъжливи думи и наперен вид криещ се на палата си зад високия зид. Този Голиат от мен, ще бъде победен, според Библейския мит, защото аз съм малкия Давид!