На добър час, казаци!
На 18 септември т. г. в криптата на Руското подворие “Св. Николай Мирликийски” в София след съгласуване със Синодалния комитет на Руската православна църква по взаимодействие с казачеството се е състоял учредителен казашки “кръг“ (сбор) за град София, съобщава сайтът на Подворието.
Преди учредителния казашки сбор предстоятелят на Подворието игумен Филип е заклел пред Светия Кръст и Светото Евангелие инициативната група на желаещите да встъпят в редовете на Всевеликата донска войска. След това в криптата е било внесено българското знаме и изпълнен българският химн.
След това, според утвърденото от Синодалния комитет последование, протоиерей Игор Покровски е извършил чина „откриване на казашки сбор“. По време на сбора са били избрани и утвърдени мандатна, изборна, редакционна комисии и назначен водещ на протокола. След утвърждаване състава на комисиите с общо гласуване бил избран есаул (офицерска длъжност в казашката войска, съответстваща на майор), който продължил да води заседанието и предложил да бъде избран атаман (глава) на казашкото общество. Сборът завършил с уставна молитва. За духовник на сбора бил назначен предстоятелят на Подворието игумен Филип (Василцев).
Преди началото на учредителния сбор казаците се заклели с вяра и правда да служат на отечеството, Православната църква, доблестното казачество, както и да пазят славните казашки традиции и обичаи.
У нас се знае твърде малко за казачеството и неговата многовековна история, въпреки че това е един от най-своеобразните и любопитни феномени на руската история и култура. В кратката информация, която дава сайтът на Подворието, се казва: “Казачеството е най-свободолюбивата етносоциална общност от всички общности, които са населявали Русия. Православието винаги е било не просто вяра, а фундамент на целия казашки живот. Например, всички решения на казашкия сбор – техния висш орган на управление, се приемат изключително в присъствието на свещенослужители… Без молитва и благословение казаците не пристъпват към нито едно дело. Казашките части са се били доблестно за Освобождението на България от османско иго. В чест на много от тях, навеки останали в българската земя, тук са поставени паметници. Техните потомци, живеещи в България, не забравят за Отечеството на своите предци и продължават с вяра и правда да служат на Православието“. Към това следва да добавим, че казаците с техните традиционни монархически убеждения и силно религиозно чувство са били сред най-непримиримите противници на комунистите по време на Гражданската война в Русия (1918 – 1920). След победата на комунистите голяма част от казашкото население в Русия е избита, а много други бягат на Запад. Днес казаци има в много страни по света, в Америка, в Европа, а, както виждаме днес, и в България. Жестоката съдба на казачеството през ХХ век е описана в такива известни книги като “Тихият Дон“ на Шолохов и “Архипелаг Гулаг“ на Солженицин. В Русия, а и по света, казаците традиционно спадат към най-консервативните слоеве на обществото. Те са запазили и до днес строгия си патриархален морал, много от старите си традиции и обичаи, както и силната си преданост към православието.
Казашката организация, която се създаде в София, се нарича според установената традиция “станица“ (от стан – военен лагер; впоследствие така са били наричани казашките селища). Разбира се, в случая това не трябва да се разбира буквално, а като етнокултурно казашко общество, призвано да поддържа културните и религиозни традиции на казаците у нас. Поздравяваме българските казаци за тяхното решение и очакваме от тях да се наредят сред крепителите на Църквата, живите народни традиции и добрите нрави в нашето общество. Редно е да благодарим на инициаторите и игумен Филип (Василцев) за голямата работа, която извършиха, за да може да се осъществи това. Разбира се, можем да очакваме и поредната порция змийско съскане от страна на големите “доброжелатели“ на Руското подворие у нас – но като всяко дело на злобата и тъмнината, и то ще отмине тъй, сякаш не е било. А доброто семе ще порасне и ще процъфти.
На добър час, казаци!
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
