Мутри, интелектуалци и казаци

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Православни братя и сестри! Първо искам да ви попитам: как мислите, кой пише това, което четете в момента? Задавам ви този въпрос, защото един сайт, известен с любовта си към клюки и скандали, много обича да гадае кой стои зад едно или друго име. И тъй, кой стои зад Андрей Романов? “Кой се страхува от Виржиния Улф?“  

А) Патриарх Кирил

Б) Владимир Путин

В) Бойко Борисов

Г) Калин Янакиев

Щастливецът, който налучка правилния отговор, ще получи диск с “Арията на клеветата“ в изпълнение на православен хор “Двери“ под диригентството на агент Ангелов. Дерзайте!

Казаците — преден пост на Хизбула у нас

Но да се върнем към темата, посочена в заглавието. Наскоро духовете у нас се възбудиха от новината, че казаците създали своя “станица“ в София. На тази тема беше посветено предаване по Нова ТВ с участието на проф. Калин Янакиев, в сайта Православие.БГ също имаше публикация по този въпрос. Тъй като участниците в дискусията разкриха любопитни възгледи за живота и някои свои личностни особености, които иначе биха останали в сянка, аз също реших да изкажа скромното си мнение. Освен това имам приятели с казашки корен и мисля, че им дължа поне няколко добри думи.

Уви! Дебелата сянка на невежеството продължава да тегне над народната душа. Хората така се смаяха от внезапно изплувалия факт, че между нас, посред София, в ХХI век има и казаци, че човек би могъл да си помисли, че това са някакви талибани, индианци или извънземни чудовища. България, освободена някога с кръвта и смелостта на казаците, не знае днес абсолютно нищо за тях…

Е, ще каже някой, какво да очакваме от народонаселение, чийто мозък е затлачен от порно и чалга – да познава историята си? Не, разбира се. Но какво да кажем за известни интелектуалци, за университетски професори, които демонстрират – публично при това – същото агресивно невежество, същите чалга-представи? Как и къде ще заведат те своя народ?

В краткото си изказване по Нова ТВ проф. Калин Янакиев успя да натъпче толкова чудновати и дори чудовищни твърдения, че човек наистина не знае – да се смее ли, да плаче ли. Вярно, че в това му помагаше и водещият. Двата блестящи мозъка бяха впрегнати заедно, за да родят някои от най-невероятните бисери, изсипали се през последните години върху нас от телевизионния екран. Научихме, че насред София е създаден казашки стан, т.е. военен лагер, че казаците са паравоенна организация от рода на терористичната организация Хизбула… Другата версия беше, че това са “най-обикновени мутри“, както изящно се изрази професорът, т.е. мафиоти, бандити. Бреей! Представяте ли си – освен всички отечествени и чуждестранни банди, които боравят в момента върху клетата българска земя, да ни тормози също и “казашка мафия“? Страшна работа!

Трябва да си наистина невероятен циник, за да сравняваш казаците – вековни врагове на исляма, бранители на православието, освободители на България – с организация на ислямски терористи. Това е до такава степен извън всякакви рамки, че човек неволно губи ума и дума. Дали от своите съратници-политици проф. Янакиев се е научил на това безпардонно жонглиране с думи, на такова цинично отношение към фактите? Много жалко, ако е така! Жалко за самобитния философ, за интересния есеист и писател. Дано да не внесе тези новоусвоени похвати и в своето философско творчество… Искам проф. Янакиев да знае, че хората, за които споменах – българи с предци-казаци – ми казаха, че са възприели това като ЛИЧНО ОСКЪРБЛЕНИЕ, хвърлено в лицата им. Но професорът оскърбява не само тях. Той оскърбява с тези грозни и жестоки думи милиони хора по целия свят, защото казаци и техни потомци има в много страни по света. Разбирате ли това, проф. Янакиев? Или Ви е все едно?

И по какво съдите, професоре, че това е “паравоенна организация“? Чели ли сте нейния устав? Или само заради името “Всевеликое войско Донское“? Аз пък ще Ви кажа, че ако ще се хващаме за имената, то в България съществуват и други такива организации, и никой никога не ги е упреквал за това. Ето Ви например ВМРО – “Вътрешна македонска революционна организация“! Какво бихте казали за това име, проф. Янакиев? Дали това не е “паравоенна организация на чужда държава на наша територия“? Така де, Република Македония не е ли чужда държава, а “революционният“ характер не предполага ли военен елемент? (Искам да подчертая, че не изказвам тук никакво съждение за партията ВМРО като такава, просто я взимам като пример). И исторически ВМРО не е ли била военна и дори терористична организация, и то тъкмо на територията на “чужда държава“?

Но, ще каже някой, приемствеността на днешната българска политическа партия, носеща това име, с историческата ВМРО е по-скоро символична. Ами приемствеността на днешните български казаци с историческото “Всевеликое войско“ да не би да не е символична? Наистина ли мислите, че казаците ще изоставят – кой бизнеса си, кой службата, кой преподаването, – ще зарежат всичко това, ще сложат казашки униформи, ще възседнат коне и ще дрънкат с оръжие някъде из България? За толкова прости и луди ли ги смятате?

Друг може би ще каже – е да, но историческата ВМРО има заслуги към България. А казаците нямат ли заслуги към България? Имат, и то какви! За това, че проф. Калин Янакиев и г-н Милен Цветков могат да си седят днес спокойно в студиото и да обсъждат тези въпроси, а не са принудени да търкалят камъни в Диарбекир, немалък принос имат и казаците. С колко казашки кости е осеяна българската земя – “земята, майко, черната!“ – колко тяхна кръв е попила! По време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. казашките отреди са сред най-смелите и мобилни съединения, командването ги хвърля винаги напред в най-жестоките моменти, турците бягат от тях като от чума. Много български писатели и обикновени хора са оставили спомени за момента, в който тяхното градче или село е станало свободно – свободно след половин хилядолетие робство, – и във всички тях се казва, че първите, които влизат в напуснатата от турците паланка, са казаците! И днес техните потомци трябва да слушат, че те са мутри, бандити и терористи, подобни на “Хизбула“?

Ако пък ще говорим не за имена, а за реалности, проф. Янакиев, то аз ще Ви кажа, че “поделения“ на чужди паравоенни и терористични организации отдавна има в България! И не само ги има. Те действат почти напълно свободно в тази полуразрушена и разградена държава, каквато е нашата. Не знам за Хизбула, но емисари на уахабитите, Ал Кайда и много други като тях отдавна шарят свободно из българска територия. Атентатът в Бургас и процесът срещу имамите в Пазарджик са само връхчето на айсберга. Тези хора, които дишат огън и омраза срещу всичко българско, всичко християнско, всичко европейско, се разпореждат почти открито в цели дялове от нашата страна, вижте само Родопите! Защо не насочите погледа си натам, професоре, ами ни занимавате с изсмукани от пръстите Ви заплахи? Не видяхте ли съвсем скоро откритата талибанска демонстрация в Пазарджик, на един хвърлей камък от София, където хора с чалми и арабски бурнуси, едва ли не с ятагани в ръцете, крачеха горделиво и с бесни крясъци посред бял ден по улиците на един български град?

Да, някога казаците освободиха България от жестоката власт на исляма и от турско робство, но днес ислямът отново се надига като цунами из целия свят, а редом със седемдесетмилионната, въоръжена до зъби Турция малка България, останала без армия, отслабена, съсипана и разрушена (в това число и от политическите приятели на проф. Янакиев), изглежда като мъничка рибка край свирепа зъбеста акула. Въпрос само на време е акулата да хапне рибката. И на фона на всичко това професорът ще ни плаши с хора, православни българи, които се заклеват да служат на Отечеството с българското знаме в ръка! Трябва да си напълно сляп, да не разбираш нищо от мястото и времето, в които живееш, за да говориш такива неща! Къде сте, професоре? Не виждате ли буреносните облаци над вас? Не чувствате ли мириса на барут във въздуха? Не усещате ли тътена под краката си? Кой знае, може би ще настъпят черни дни – дай Боже това да не стане никога, – когато и аз, и Вие, професоре, ще съжаляваме, че наблизо няма казаци, които да ни защитят. Но напразно, защото казаците няма да дойдат за втори път, за да освобождават България, пък и казачеството вече отдавна не съществува като организирана военна сила.

Знам, че мнозина ги е срам, че нашата страна е била освободена от някакви си простаци – руски мужици, донски казаци, миришещи просташки на лук и ракия, а не от благородни и фини рицари, джентълмени и аристократи от Запад. Но уви, такива са фактите, такава е историята. Рицарите, джентълмените и аристократите си кротуваха и гледаха спокойно турските зверства от креслата си, пушейки пури и отпивайки коняк, и само тъпите и прости казаци се съгласиха да пожертват простичкия си живот заради някакви далечни и напълно непознати за тях хора. Нещо повече, всъщност рицарите и джентълмените направиха всичко, за да продължат живота на чудесната Османска империя и да заздравят властта й върху балкански християнски народи. Ако не са успели напълно, не ги обвинявайте! Те направиха, каквото можаха. Ако все пак България днес е свободна, то това със сигурност не е тяхна вина.

Що е туй казачество и има ли то почва у нас?

Понеже започнахме тази статия с тестове, ще предложим още един тест на читателите. Пита се: що е СТАНИЦА?

А) Казашки полк на лагер

Б) Поделение на Хизбула

В) Православна Ал Кайда

Г) Предаване с Калин Янакиев

Победителят ще бъде приет в редовете на революционната организация “Млада Църква“ в Руското подворие в София.

…И тъй, въпрос с повишена трудност: що е станица? “Казашки стан в центъра на София!!!“, ревна гороломно водещият, и големият капацитет по казашките дела проф. Янакиев не му възрази с нищо, а кимаше мъдро и солидно с глава, сякаш някакъв казашки полк наистина се е настанил край ул. “Раковски“ и “Цар Освободител“. Странна публична демонстрация на некомпентност и невежество от страна на един толкова рекламиран интелектуалец! Скъпи професоре, искам да Ви кажа нещо. Думата “станица“ е означавала “казашки стан“ преди много векове, през XVI и XVII в., но днес тя отдавна вече има съвсем друго значение. Днес думата “станица“ в руския език означава единствено “малък град или село“ в южните области на Русия, където исторически са живели, живеят и до днес, компактни маси казашко население. Разгърнете картата на Русия, вижте Ростовска, Краснодарска, Ставрополска област – там ще откриете хиляди “станици“, в които днес живеят, уверявам Ви, абсолютно мирни хора и не се чува нито звънтене на саби, нито тропот и цвилене на бойни коне. Думичката “станица“ доста точно може да се преведе на български като “село“, “паланка“. Е, ясно е, че нашите сънародници-казаци едва ли ще си построят къщички край Руската църква, нито ще пасат конски хергелета и стада крави и овце наоколо, – те си имат жилища, много от тях са заможни и успели хора в нашето общество. “Станици“, т.е. “казашки селца, паланки“, се наричат според установената традиция казашките организации извън Русия. “Станици“ има например в Германия, където те съществуват от десетилетия, и в други европейски страни (професоре, защо не поискате забраната им?…), и никой не се страхува от тях, нито пък храни някакви подозрения по техен адрес. В случая това е едно съвсем символично наименование и трябва да си фанатичен буквоед и талибанин на словото, за да виждаш в това понятие нещо повече от носталгия и спомени.

“Е добре – ще каже някой, – всичко това е много хубаво, но какви са тези казаци днес в България, в ХХI век? Казаци е имало някога, в царската руска войска, в наше време това не е ли само някаква игра на думи, игра с историята, нещо като масоните и тамплиерите?“

Уви, приятели, това е тъкмо онова нашенско дебело невежество, за което споменах в началото на тези размишления. Казаците не са някаква част от старата руска войска като драгуните или хусарите. Казачеството е етнос, многомилионна етническа група в Украйна и Русия, а някои дори го смятат за отделен народ, различен от руснаците и украинците. Някога този етнос наистина е бранел границите на Русия, но днес тази военна функция вече отдавна е изчезнала или пък се поддържа (в Русия) символично – на ниво знамена, маршове, нещо като нашите инсценировки с опълченците. Това обаче ни най-малко не означава, че самите казаци са изчезнали като хора, като народност. Напротив, казаците са една твърде жилава човешка общност, те пазят ревниво от поколение на поколение казашкото си самосъзнание и име, където и да ги отвее съдбата (а тя е била доста жестока към тях) по белия свят. Никаква игра не е това, уверявам ви! Всичко друго може да изчезне от този свят, но не и казаците – тези жилави, яки, твърдоглави мъже и жени, които умеят да се веселят, но умеят и да работят здраво, пък и да се бият, ако трябва. Не знам, може би на днешния глобалистичен свят не му трябват казаци, но той наистина ще трябва да се постарае МНОГО, за да ги изтреби, – а пък аз се съмнявам, че ще успее в това.

“Хубаво де, но откъде се пръкнаха казаци и в България?“

Четете книжки, господа, образовайте се в историята, географията, културата. Казашки села – “станици“ (професоре?…) – има в Добруджа, на територията на днешна България и Румъния, още от XVIII век. Те съществуват и до ден днешен, преди няколко години БНТ беше направила интересно предаване за тях. Досега никой, имам предвид преди появата на проф. Янакиев, не е виждал някаква заплаха в този факт. Дори само това показва, че казаците съществуват като етническа група в България от векове, наред с българите, турците, арменците, евреите. Но и това не е всичко. През 1921-1922 г. заедно с белогвардейската Врангелова армия в България пристигат и десетки хиляди казаци – само донските казаци са били към 8 хиляди души! Всички тези хора, измъчени от войната и прокудени от своята родина, са били приети топло и гостоприемно от нашия народ, те са се заселили тук, много от тях са се оженили за българки и са пуснали навеки корени в нашата страна. Техните потомци живеят и до днес сред нас, заедно с нас, това са честни, работливи, добродушни люде, които отдавна вече смятат България за свое отечество, но пазят и традициите си, и съзнанието за своя произход. И за тях професорът ще ми твърди, че това са тъмни личности, мутри, бандити, хора без българско гражданство, едва ли не чуждестранни агенти и терористи, подобни на терористите от Хизбула?

Г-н професорът много обича да се позовава върху традициите на Владика Серафим в Руското подворие. Но той пропуска да ни спомене, че руската община, обгрижвана от Владиката през 20-те и 30-те години на XX век, се е състояла главно от белогвардейци и казаци! През онези години в Руската църква е пеел известният казашки хор на Жаров. Не мисли ли професорът, че той всъщост се опитва да се намести върху чуждо огнище, да прогони старите стопани като онази лисица от народната приказка, пък се и възмущава на всичкото отгоре, че не му дават да го стори? Хайде де! Откъде накъде?

Големите уж “приятели“ на Руското подворие – пази Боже от такива приятели! – изкопаха отнякъде изказване на руски свещеник, прот. Георгий Митрофанов, за това, че днешните казаци били едва ли не някакви преоблечени клоуни, че истинският казак е “воин-земеделец“ и т.н. Е добре, аз пък мога да ви намеря десетки изказвания на други руски свещеници, които твърдят съвсем друго. Пък и самата Московска патриаршия явно не е на едно мнение с о. Митрофанов, щом работи активно с казашките общности в Русия, Украйна и по света, щом си има дори специален Синодален отдел за взаимодействие с казачеството! Хей, господа, какво ще кажете за това? Мигар о. Митрофанов е някакъв авторитет по казашките въпроси? Дълбоко се съмнявам. (Между другото, доколкото знам, тъкмо той е един от най-непримиримите противници на канонизацията на Владика Серафим в Московската патриаршия. Да не би да сте на един акъл с него?) Неговото мнение си е негово лично мнение, да е жив и здрав човекът! Всъщност подобни изказвания показват само едно – колко дълбоко е невежеството по тези въпроси не само у нас, но и в страните от бившия Съветски съюз, и този факт си има своето обяснение: комунистите мразеха казаците заради ролята им в руската Гражданска война, преследваха ги, гледаха да изтръгнат изобщо от масовото съзнание и памет тяхното съществуване. “Воин-земеделец“. Някога, в миналото – да! Но днес какви “воини-земеделци“ могат да съществуват, и къде? Смешно! Днес няма вече воини-земеделци, но има етнически казаци, живеещи в градове и села, работещи и отглеждащи децата си, – и кой ще им забрани да създават свои етнически организации, в това число и в България? Как се съотнася това с Правата на Човека и Конвенцията за защита на малцинствата? Днес куцо, кьораво и сакато си прави етнически организации, роми, цинцари, каракачани, куцовласи, – и защо точно казаците да нямат право на това? Нека г-н професорът да ми обясни, ако може. Ще чакам с нетърпение да го чуя!

Четете, приятели, четете! Не се излагайте публично като хората, които нищо не разбират от тази тема, а пък са готови да се изказват по нея, както и по всички други. Има книги, филми, изобилни материали в Интернет. Историята на казачеството е оставила богати следи в руската, украинската, полската литература, за нея са писали прочути писатели като Гогол и Хенрик Сенкевич. Вижте, ако искате, нашумелия филм на Анджей Вайда “С огън и меч“. Прочетете и прочутия роман “Тихият Дон“ – един от върховете на световната литература, за който казакът Михаил Шолохов получи Нобелова награда, показвайки с това, че казаците умеят не само да въртят сабя и да яздят кон. А професорите нека си мърморят каквото си искат – този свят и доброто в него се крепи не върху професорски глави, а върху раменете на силни, здрави, смели хора, каквито са и казаците. И затова още веднъж ще повторя и потретя:

На добър час, казаци!

Дарение с кредитна/дебитна карта