Възнесение Господне

Възнесение Господне се празнува четиридесет дни след Пасха, по-точно в четвъртък на шестата седмица след празника Възкресение Христово. На вечерната служба в сряда, в навечерието на Възнесение, съгласно църковния типик се отслужва т. нар. Отдание на Пасха, тоест нещо като прощаване с Пасха. На този ден началото и краят на службата се извършват така, както и на самата Пасха. Отново се пеят радостните стихове: „Да воскреснет Бог и разточатся врази Его…“, „Сей день, егоже сотвори Господь, возрадуемся и возвеселимся в онь…“.

Когато храната на лястовиците намалее и студът наближи, те политат към топлите страни, към страните, където има изобилие от храна и слънце. Начело лети една лястовица, разсичайки въздуха с крилете си и проправяйки пътя, а останалото ято я следва.

Когато в този веществен свят храната за нашата душа намалее и студът на смъртта се приближи – о, има ли такава лястовица, която да ни поведе към топлата страна, към страната с изобилна топлина и духовна храна? Има ли такава страна? Има ли, има ли такава лястовица?

Извън кръга на християнската Църква никой не може да ни даде надежден отговор на този въпрос. Само Църквата знае отговора, знае го със сигурност. Тя е видяла тази райска страна, по която копнее нашата душа в мразовития сумрак на земното съществуване. Тя е видяла и тази благословена Лястовица, Която първа е полетяла към желаната страна, прорязвайки с мощните Си криле мрачния и тежък въздух между земята на небето и отваряйки пътя на ятото след Себе Си. Църквата на земята може да ви каже и за безброй ята лястовици, последвали първата Лястовица и отлетели след Нея в добрата земя, пълна с всякакви блага, в земята на вечната пролет.

Вие се досещате, че под тази спасителна Лястовица разбирам възнеслия се Господ Иисус Христос. Не е ли казал Самият Той за Себе Си, че е начало, начало и път? Не е ли казал пак Той на Своите апостоли: „Отивам да ви приготвя място и да ви взема при Мене Си“ (срвн. Йоан 14:2-3)? И не е ли казал: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“ (Йоан 12:32)? И това, което Той е казал, е започнало да се изпълнява веднага, само след няколко дни; то продължава да се изпълнява и до ден-днешен, и ще продължи да се изпълнява до края на времената. Тоест, бидейки начало на първото сътворяване на света, Той е станал начало и на второто сътворяване, или на благодатното обновяване на старото творение. Грехът е пречупил крилете на Адам и на цялото Адамово потомство и всички са отпаднали от Бога, отдалечили са се от Него и са се слели с праха, от който било сътворено тяхното тяло. Христос е като Нов Адам, първият човек, Първородният между хората, Който се е възнесъл на небето с духовни криле, към Престола на вечната слава и сила, проправяйки път към небето и отваряйки всички небесни врати за Своите духовно окрилени последователи. Като орел, който проправя пътя на своите орлета. Като лястовица, която лети начело на ятото, показвайки пътя на цялото ято и преодолявайки съпротивата на въздуха.

„Кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил!“ – извикал с тъга пророкът преди Христа (Пс. 54:7). Защо? И сам обяснява: „Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха; страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе“ (ст. 5, 6). Такова чувство на смъртен страх и трепет от битието в пределите на този живот е притискало като жесток кошмар целия разумен и почтен свят преди Христа. Кой би ми дал криле да отлетя от този живот? – са се питали много благородни и чувствителни души. Но къде ще отлетиш, грешна човешка душо? Дали все още, като през сън, си спомняш за онази топла и светла страна, от която си била изгонена? Ето, вратите са затворени за тебе, поставен е херувим с пламенен меч, за да ти забрани достъпа до нея. Ето, грехът е прекършил крилете ти, не птичи, а божествени криле, и здраво те е притиснал към земята! Необходим е Някой, Който първо да те освободи от бремето на греха, Който да те умие и изправи. Трябва ти Някой, Който да ти насади и отгледа нови криле, за да можеш да полетиш. Трябва ти Някой много силен, пред Когото и херувимът с пламенния меч отстъпва от пътя, за да ти проправи пътя до твоето светло отечество. Трябва ти Някой, Който да омилостиви оскърбения Творец, за да те приеме отново в пределите на Своята безсмъртна държава. Този Някой се явил като твой Господ и Спасител, Иисус Христос, Синът на живия Бог. От любов към тебе Той наклонил небето към земята и слязъл на земята, облякъл се в тяло, станал роб заради теб, роба, претърпял жега и студ, понесъл глад и жажда, открил лицето Си да бъде заплювано и предал тялото Си, за да бъде приковано с гвоздеи към Кръста, легнал в гроб като мъртъв, слязъл в ада, за да разруши по-мрачната от този живот тъмница, която е била предназначена за тебе след раздялата с тялото – и всичко това направил, за да те умие от калта на греха и да те изправи; после възкръснал от гроба, за да ти даде криле да полетиш към небето, и накрая се възнесъл на небето, за да ти отвори пътя и да те привлече в жилището на ангелите. Ето защо сега не трябва да въздишаш в страх, трепет и ужас като цар Давид, нито да искаш гълъбови криле, защото се е явил Орелът, Който ти е показал и отворил пътя. Ти трябва само да отглеждаш духовните криле, които са ти дадени при кръщението в Негово име, и със свои сили да пожелаеш да се възнесеш там, където Той се е възнесъл. Той е направил за твоето спасение деветдесет и девет процента от онова, което ти е трябвало да направиш: нима няма да се потрудиш да направиш останалия един процент за своето собствено спасение, и то след като ти е даден свободен вход във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос (срвн. 2 Петр. 1:11)?

Възнесението на Господа от земята на небето е било също толкова голяма изненада за хората, каквато е било и Неговото слизане от небето на земята и раждането Му в плът за ангелите. Впрочем, кое събитие в Неговия живот не представлява една уникална новост и изненада за света? Както ангелите трябвало с удивление да гледат как Бог при първото сътворяване отделя светлината от тъмнината и водата от сушата, как поставя звездите по небесния свод, как прави от пръстта да израснат растения и да се появят животни, и накрая, как придава облик на човека и му дава жива душа, – така и всеки от нас, иска или не, трябва с удивление да гледа събитията от живота на Спасителя, започвайки от необикновеното благовестие на Архангел Гавриил на Пресветата Дева в Назарет и завършвайки с Неговото мощно възнесение на Елеонската планина. Всичко това на пръв поглед ни изненадва, но след като познаем домостроителния план на нашето спасение, ще видим, че то кара разумния човек радостно да възклицава и да прославя силата, мъдростта и човеколюбието на Бога. Не можеш да изтриеш нито едно велико събитие от живота на Христос, без да ощетиш целия този живот, както не можеш да отсечеш ръка или крак от тялото на живия човек, без да го осакатиш, или да премахнеш луната от небесния свод, или да угасиш една част от звездния рой, без да накърниш красотата на небето. Затова и не помисляй да казваш: възнесението на Господа не е било необходимо! След като и някои евреи, въпреки всичката си злоба, е трябвало да признаят и да извикат: всичко хубаво върши (вж. Марк. 7:37)! – колко повече ти, който си кръстен в Неговото име, трябва да вярваш, че всичко, което Той е вършел, е добро, смислено, стройно и премъдро? Следователно и Неговото възнесение е също така добро, смислено, стройно и премъдро, както и Неговото въплъщение, Неговото кръщение, Неговото преображение или възкресение. „…за вас е по-добре Аз да си замина…“ (Йоан 16:7). Виждаш ли как Той устройва и прави всичко така, както е по-добре за хората? Всяка Негова дума, всяка Негова постъпка има за цел нашето добро. Неговото възнесение е едно безмерно добро за всички нас. Ако не беше така, Той не би се възнесъл. Но нека първо се спрем на самото събитие на възнесението така, както го описва евангелист Лука в двете свои книги: в Евангелието и в Деяния на светите апостоли…

Господ казва на Своите ученици: „…тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден…“ (Лук. 24:46). Кой е писал? Писал е Дух Свети, от съвета на Света Троица, чрез пророците и тайновидците, в Моисеевия закон и у пророците и в псалмите. Господ придава такава важност на тези книги, тъй като те са предсказание за онова, което се е случило с Него. Там е предсказанието, тук – изпълнението. Там е сянката и предобразът, тук – животът и реалността. „Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията…“ (ст. 45). Отварянето на ума е равностойно на чудото на възкресението от гроба. Защото под тежкото було на греха човешкият ум сякаш се намира в гробна тъмница: чете и не разбира, гледа и не вижда, слуша и не проумява. Кой повече е гледал и четял думите на Писанието от йерусалимските книжници, и въпреки това кой по-малко е виждал в прочетените думи, отколкото те? Защо и на тях Господ не е снел мрачното було от ума, за да разбират и те като апостолите? Защото едните желаели това да бъде направено за тях, а другите – не. Когато книжниците и старейшините говорят за Него: този Човек е грешен, и търсят случай да Го убият, тогава апостолите казват: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот (Йоан 6:68). Бог отваря ума само на желаещите, дава вода за живот само на жадните и се открива само на онези, които с копнеж Го търсят.

Така е писано и така трябвало да стане. Ако това беше писано от обикновени хора според техния човешки разум, Син Божи не би се позовавал на техните писания, нито би бързал да ги изпълни. Но пророческото писание е писание на Божия Дух, и Бог, верен на Себе Си и Своите обещания, е изпратил Своя Единороден Син, за да изпълни тази писани обещания. Така е трябвало, казва Онзи, Който вижда целия сътворен свят открай докрай, както човек гледа изписан лист хартия пред себе си. И след като Всевиждащият казва, че така е трябвало, не са ли смешни слепците, които казват, че не е трябвало? Трябвало е Господ Иисус да пострада във времето, за да се радваме ние във вечността. Трябвало е да възкръсне, за да влезем ние чрез Него, Възкръсналия, във вечния живот.

„И да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Йерусалим…“ (ст. 47). Ако Господ Иисус не беше пострадал и умрял заради нашите грехове, то кой от нас щеше да знае, че грехът е най-ужасна отрова? И ако не беше възкръснал, то кой от нас, познал ужаса на греха, би имал надежда? Тогава от покаянието не би имало полза, опрощението не би било възможно. Защото покаянието отговаря на страданието за греха, а прощението – на възкресението с Божията сила. Чрез покаянието ветхият човек, заразен с греха, лежи в гроба, а чрез опрощението се ражда новият човек за нов живот. Предивно благовестие за всички народи на земята, като се започне от Йерусалим! Това, което служителят на Всевишния, архангел Гавриил, е изрекъл на Пресветата Дева, казвайки: Той ще спаси Своя народ от греховете му, това потвърждава сега самият Господар, с опита на страдалец и истински победител. Но защо е казано: „начевайки от Йерусалим“? Защото в Йерусалим е принесена великата жертва за целия човешки род и защото от гроба е просияла светлината на Възкресението. А в тайнствен смисъл – ако Йерусалим преставлява човешкият ум – ясно е, че от ума трябва да започне покаянието, смирението и съкрушението, и оттук да се разпростре върху целия вътрешен човек. Гордостта на ума е низвергнала сатаната в ада, тя е отделила Адам и Ева от Бога; накарала е фарисеите и книжниците да убият Господа. До ден-днешен гордостта на ума е най-страшният червей на греха. Който е започнал да смирява своя ум с покаяние, той е започнал да лекува своята най-голяма рана.

А вие сте свидетели на това. На какво сте свидетели? Свидетели сте на страданието на Господа, свидетели сте на Неговото славно възкресение, свидетели сте на необходимостта от покаяние, на истината за опрощението на греховете. И на апостол Павел, когато го обърнал от гонител в Свой апостол, Господ е казал: „…защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия…“ (Деян. 26:16). И апостол Петър в своята първа беседа пред народа след слизането на Светия Дух казва: „Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели“ (Деян. 2:32). Същото казва и апостол Йоан: „…което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали – това ви възвестяваме“ (1 Йоан. 1:1-3). И така, апостолите са били непосредствени свидетели на живоносната Христова проповед, на Неговите чудеса и на всички събития от Неговия живот на земята, на които е основано нашето спасение. Те са били слушатели, зрители и участници в Истината. Те първи са се качили на кораба на спасението от греховния потоп, за да продължат да спасяват други. Техният ум е бил укротен от гордостта и тяхното сърце – очистено от страстите. Това им е засвидетелствал Сам Господ: „Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал“ (Йоан 15:3). И така, те са били свидетели не само на всичко външно, което е можело да се види, чуе, разгледа и пипне с ръка по отношение на Божието Слово, но и на вътрешното възраждане и обновяване на човека чрез покаянието и очистването от греха. Евангелието се изпълнило не само пред техните очи и уши, но и вътре в сърцето и ума им. За трите години на тяхното ученичество на Христа в тях се извършила цяла революция на сърцето и ума. Тази революция се състояла в трудното умиране на ветхия човек в тях и още по-трудното раждане на новия. Колко смъртни мъки понесла тяхната душа, докато те накрая, озарени от светлина и възродени, са могли да възкликнат: „Минахме от смърт към живот“ (вж. 1 Йоан. 3:14)? Колко време, колко труд, съмнения, страх, агония, лутане, изследване и изпитване – докато не станали истинни и верни свидетели както на телесното страдание, смъртта и възкресението на Господ Иисус, така и на своето собствено душевно страдание, смърт и възкресение!

Но все пак по онова време апостолите още не били напълно утвърдени и възмъжали духовно. Затова Господ ги наставлява и ръководи като деца, окуражавайки ги при раздялата: „Няма да ви оставя сираци…“ (Йоан 14:18). Затова им се явява още четиридесет дни след Своето възкресение, показвайки им Себе Си жив чрез много и истински чудеса и говорейки им за царството Божие, и най-накрая им обещава да изпрати сила отгоре, Светия Дух.

„И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето“ (Лук. 24:50-51). Каква величествена и трогателна раздяла със земята! Там, на Елеонската планина, на хълма, изпод който умрелият Лазар отново възкръснал в този временен живот, се възнесъл възкръсналият Господ в необозримата висота на вечния живот. Възнесъл се не до звездите, а над звездите; възнесъл се не до ангелите, а над ангелите, и не до най-висшите небесни сили, а над тях, над всички безсмъртни небесни воинства, над всички райски жилища на ангелите и праведните, далече, далече и за очите на херувимите, до самия престол на небесния Отец и до самия тайнствен олтар на Пресветата и животворяща Троица. Тази висота няма мяра в тварния свят; може би равна на нея в противоположната посока е само дълбината, в която гордостта сринала Луцифер, отстъпника от Бога; дълбината, в която Луцифер е искал да срине и човешкия род. Господ Иисус ни е спасил от тази безпределна пропаст, и вместо в дълбоката бездна, ни е възнесъл в божествената висота на небето. Възнесъл ни е, както ще кажем, по две причини: първо, защото Той Се е възнесъл като човек в плът, каквито сме и ние, и второ, защото Се е възнесъл не заради Себе Си, а заради нас, за да ни отвори пътя на примирението с Бога.

Възнасяйки се със Своето възкръснало тяло, което хората били умъртвили и погребали в земята, Той благославял с ръцете, които хората били наранили с гвоздеи. О, благословени Господи, колко велика е Твоята милост! С благословение е започнала историята на Твоето пришествие в света, и пак с благословение е завършила. Възвестявайки Твоето пришествие в света, Архангел Гавриил поздравил Пресветата Божия Майка с думите: Радвай се, Благодатна, благословена си Ти между жените! А сега Ти, сбогувайки с тези, които Те приеха, разтваряш Своите пречисти ръце и ги обсипваш с благословения! О, Преблагословен между човеците! О, благодатен Източник на благословения! Благослови и нас, както си благословил Твоите апостоли!

„И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха, мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:10-11). Двамата мъже в бели дрехи били два Божии ангела. Невидимите ангелски воинства са придружавали своя Господар от земята до небето, както някога Го придружавали от небето до земята при Неговото зачатие в Назарет и раждането Му във Витлеем. Двама от тях при възнесението на Господа по Божи промисъл са направили себе си видими за човешките очи, само за да Го „доставят“ на учениците. Това „доставяне“ било необходимо за онези, които е можело да се чувстват изоставени и самотни след заминаването на Спасителя. Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде пак по същия начин. Това е Христовото „доставяне“ чрез тези два ангела. Виждате ли колко голямо е човеколюбието на Господа? Дори и по време на Своето възнасяне на небето, към престола на славата на Триединния Бог, Той не мисли за Себе Си, нито за Своята слава след унижението, нито за Своя отдих след трудното дело на земята, а мисли за Своите, които остават след Него на земята. И макар и достатъчно да ги е съветвал и укрепявал лично, Той им изпраща и Своите ангели, за да ги укрепи и зарадва още повече. Макар и да им е обещал да изпрати Духа Утешител и лично да им е казал: „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас“ – Той прави нещо още по-голямо, което не им е обещавал: показва им небесни ангели, като Негови вестители и служители, първо за да ги увери в Своята мощ, и второ – за да им повтори чрез устата на ангелите обещанието, че пак ще дойде при тях. Той прави всичко, всичко само за да ги избави от страха и тъгата и да ги обогати с храброст и радост.

„Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост“ (Лук. 24:52). Поклонили се на всесилния Господ духом и тялом, в знак на почит и послушание. Този техен поклон означава: нека бъде Твоята воля, всесилни Господи! И се върнали от Елеонската планина не с тъга, а с голяма радост. Биха били тъжни, ако Господ се беше разделил с тях по друг начин. Но Неговата раздяла било ново и величествено откровение за тях. Той не изчезнал от тях неизвестно къде и как, а се възнесъл на небето в сила и слава. С това очевидно се изпълнили Неговите пророчески думи за това събитие, както преди това се били изпълнили и думите за Неговото страдание и възкресение. И с това умът на учениците се отворил, за да разбират казаното от Него: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий“ (Йоан 3:13); и това, което им казал под формата на въпрос (когато се се съблазнявали от Неговите думи за хляба, който е слязъл от небето): „Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди“ (Йоан 6:62)?. И още: „Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца“ (Йоан 16:28). Тъмнината от незнание влива в човешката душа страх и недоумение, а светлината от познаването на истината влива радост и дава сила и надежда. В страх и недоумение били учениците, когато Господ им говорел за Своята смърт и възкресение. Но когато Го видели възкръснал и жив, се зарадвали. Те трябвало отново да бъдат в страх и недоумение, когато Господ им говорел за Своето възнесение на небето и раздялата с тях. Но когато и това се случило пред очите им, както било предсказано, те се изпълнили с голяма радост. Страхът е разбит, съмнението е изчезнало, недоумението е отлетяло, и на тяхно място има знание, прекрасно слънчево знание и от знанието – сила и радост. Сега те със сигурност знаят, че техният Господ и Учител е слязъл от небето, защото се е възнесъл на небето; и че е пратен от Отца, защото се е върнал при Отца; и че е всесилен на небето, както е бил и на земята, защото Го придружават ангели и изпълняват Неговата воля. С това несъмнено знание сега е свързана и несъмнената вяра, че Той пак ще дойде, и то не както и да е, а в сила и слава, както много пъти им е говорил, и както ангелите са повторили Неговото обещание. Следователно, на тях сега не им остава нищо друго, освен ревностно да изпълнят Неговите заповеди във всичко. Той им е заповядал да стоят в Йерусалим и да чакат сила отгоре. С голяма и напълно оправдана радост, и със също толкова голяма вяра, че тази сила отгоре ще слезе на тях, те се върнали в Йерусалим.

„И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога“. И на друго място пак се казва: „Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление…“ (Деян. 1:14). След всичко това, което видели и научили, те вече не можели да откъснат ума и сърцето си от Господа, Който се бил отдалечил пред очите им, но Който именно поради това е останал още по-дълбоко насаден в душите им. Той обитавал в душите им със сила и слава, и те ликувайки славели и благославяли Бога. И така, Той се върнал при тях по-бързо, отколкото очаквали. Не се върнал така, че да Го видят с очите си, а се върнал, вселявайки се в душите им. Но Той не се вселил в душите им Сам, а заедно с Отца. Защото Господ е казал за онзи, който има любов към Него: „Аз и Моят Отец ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (срвн. Йоан 14:23). В тях трябвало да се всели и Светият Дух, за да бъдат съвършени хора, в които са обновени образът и подобието на Триединния Бог. За това е трябало да чакат в Йерусалим. И те чакали и дочакали. Десет дни по-късно слязъл Дух Свети, силата отгоре, върху тази първа Христова Църква, за да не се отдели от Христовата Църква чак до ден-днешен и до края на вековете.

И ние славим и благославяме Господа, Който ни е отворил ума със Своето възнесение, за да видим пътя и целта на нашия живот. Славим и благославяме Отца, Който на нашата любов към Сина отговаря със Своята любов, и се вселява заедно със Сина у всеки, който пази и изповядва Господните заповеди. И непрестанно държим в ума си Отца и Сина, като Ги славим и благославяме – както апостолите някога в Йерусалим – чакайки и на нас да слезе сила отгоре, Духът Утешител, Който още при кръщението слиза върху всеки от нас, но Който заради нашите грехове се отдалечава от нас. И така да се обнови в нас целият първосъздаден небесен човек, и ние, подобно на апостолите, да се удостоим и нас да благослови прославеният и възнесен наш Господ Иисус Христос, на Когото да бъде слава и хвала с Отца и Светия Дух – единосъщната и неразделна Троица, сега и винаги, през всички времена и цяла вечност. Амин. I www.svetigora.com.

Превод: Татяна Филева