Беседа в Деня на св. Василий Велики

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Какво е нощта, какво е мигът, какво е часът, какво е времето? Това ли, което ние, хората, наричаме време? Времето е огромна река, по течението на която Господ е отпечатал всичко сътворено от Него: небесата, слънцето, звездите, земята и хората на нея, всяка твар, всяко същество. Всичко това е отпечатано в буйната река на времето. Накъде тече тази река, накъде ни носи, къде отиваме, носени от забързаното течение на тази мощна, непобедима река, която наричаме време?

Времето е преддверие към вечността. Затова времето е неизказано важно за нас, също толкова важно колкото и вечността. Затова всеки ден е много важен в нашия живот, всеки ден и всяка нощ; не, всеки миг, защото от всеки отделен миг зависи нашата вечност. Това е, братя и сестри, евангелското разбиране за времето. Христовото разбиране. Времето ни е дадено, за да си заработим вечността чрез него. Ето, такъв е смисълът на времето.

В светото Христово Евангелие, когато великият светия апостол Павел иска да разкрие тайната на времето, тайната на деня и нощта, той пише до ефеските християни: „Гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате, като скъпите времето“ (Еф. 5:15-17). Скъпете времето и постъпвайте мъдро. Времето ни е дадено като средство, с което да си купим вечността. И да го изпълним с какво? С онова, което е вечно, а вечно в този свят е само това, което е Христово, което принадлежи на Неговото свето Евангелие. Църквата в този свят не е нищо друго, освен Божествена работилница, в която времето се преработва във вечност. Божествена работилница, която ни учи на мъдрост как да претворяваме всеки ден във вечност, как да изпълваме всяка нощ, всеки миг с онова, което е вечно, от началото до ден-днешен и от днешния ден до Страшния Съд, и през цялата вечност. Христовата Църква е Божествена работилница, преработваща времето във вечност.

Вие слушахте словото на Спасителя, Евангелието на Спасителя, което се чете на Нова година. Той казва: „Дойдох да проповядвам благоприятната Господня година“ (Лук. 4:19). Това е годината, която е започнала тогава и която вече никога не престава, годината, която ще трае вечно. Христос е благословил времето, изпълнил го е със Себе Си, изпълнил го е с вечността. Откакто Той е слязъл в нашия земен свят и е влязъл в този поток, в тази река на времето, оттогава е настъпила благоприятната Господня година. Били са ни дадени божествени сили, та ние, хората, които сме малки и бедни, да можем на Земята да изпълваме и своите дни и нощи, своята душа и своето битие с онова, което е вечно, с онова, което е Христово, с онова, което е небесно. Такъв дар е донесъл Господ на нас, хората.

Затова светият апостол се обръща към нас и казва: „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!“ (2 Кор. 6:2). Кое е това време, свети апостоле, кой е този ден за спасение? Откакто Господ е слязъл в този свят, оттогава е настъпило най-доброто време за спасение. Всеки може да се спаси, всеки може да стъпче в себе си греха, който го изпълва със смрад, да стъпче в себе си смъртта, която го погубва, да стъпче в себе си онази демонска сила, която поражда греха и смъртта в него. Господ е тук, Той ни е подарил всички божествени сили (2 Петр. 1:3). От нас се иска да Му служим, да станем Негови служители в този свят, за да претворим своето време във вечност. Затова и апостолът заповядва на християните: „Покажете се като служители Божии във всичко: в дълготърпение, в чистота, в пости, в бдения, в молитви, в нелицемерна любов, в слово на истина, в Дух Свети“ (2 Кор. 6:4-7). Във всички тези евангелски добродетели се разкриват Божиите служители.

В този свят ние, казва светият апостол, изпълнявайки Божиите заповеди и живеейки според евангелските добродетели, често сме скръбни и тъжни, а мнозина развеселяваме (ср. 2 Кор. 6:8-10). Защото, когато ни сполетят житейски скърби и неволи, ние знаем и предчувстваме, че в нашата вяра, в нашата любов към Господ Христос пламенно горят радостта и веселието. Ние сме, казва светият апостол, тези, които мнозина обогатяват (2 Кор. 6:10). Ние, християните, нямаме нищо от този свят и от имуществото на този свят, но богатството, което имаме в себе си – това е Христовата вяра, Царството Божие, което Той ни дава чрез вярата. Нямаме нищо, а всичко притежаваме, по думите на светия апостол (2 Кор. 6:10).

Това е денят, който сътвори Господ (Пс. 117:24). Тогава, в този ден Господ, чрез победата над смъртта и дявола, чрез победата на правдата над греха, ни е дарил вечен живот и безсмъртие. Това е денят, който сътвори Господ, денят, който е започнал от Възкресението и ще трае вечно, през цялата вечност за всеки човек на земята, за всяко човешко същество. От Рожеството на Господ Христос в този свят и от Неговото Възкресение никой няма оправдание за себе си. Всеки ден е ден за спасение, защото между нас е Възкръсналият Господ Христос, Той е и над нас, и около нас, и навсякъде. Човече, защо тогава отлагаш своето спасение? За тебе всеки ден е ден за спасение. Ти падаш във всички грехове, но при това знай, че този ден – и днес, и утре, и вчера – е последният ден за тебе. Спасявай се от греха, спасявай се от дявола, който чрез греха произвежда смърт в тебе.

Всеки ден е ден за спасение. И не само всеки ден, но и всеки миг е ден за спасение. Спомнете си разбойника на кръста (Лук. 23:42-44). Той в един миг се покаял и ето, този миг за него станал не само ден, не само година, не само хиляда години, а вечност. Защото за Христовите хора един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден (2 Петр. 3:8). Ето ви разбойника, за когото един миг станал хиляда години и цяла вечност. А какво се случило със Закхей? Този ден, в който Господ влязъл в неговия дом, когато в душата на Закхей се извършило великото преобразяване от срещата с Господа, какво станал този ден за него (Лук. 19:2-9)? Вечност, негова вечност, не само хиляда години. Защото тогава той определил целия свой живот във вечността, тръгнал след Господа и получил вечен живот. Така става и с всеки човек в този свят. Какво се иска от нас? Да претворяваме всеки ден във вечност, всеки ден. Това е нашето покаяние, нашата борба с греховете. Когато победя греха в себе си, когато, радвайки се в Бога, успея да направя това чрез покаянието – това е за мен вечността, това е благословеният ден, това е денят, който Господ сътвори. Това е моята победа над всичко, което е смъртно, над всичко, което е греховно и демонично.

Лесно е да бъдеш Христов човек в този свят, когато Господ ни е дарил покаянието като лек за всеки грях. И няма нищо по-лесно от покаянието. Какво е необходимо за него? Решимост на волята! Само твоята воля е необходима. Не искам повече да върша този грях! Например, гневът непрестанно ме напада, но днес аз искам да се боря с този грях, днес искам да го победя, да почувствам Христовата вечност чрез победата над този мой страшен враг, който се нарича гняв. Или искаш да постигнеш победа над омразата, която тайно гризе душата ти? Омразата – това е червеят на смъртта, който изгризва душата ти, пълзейки и пъплейки вътре в нея. Но ти, ти си християнин, и за тебе всеки ден трябва да бъде ден за спасение. Въстани против омразата, която е в тебе, стъпчи този червей на смъртта, и ето, ти си претворил твоя ден в твоя вечност. Извоювал си победа над най-големия свой враг. Защото всяка страст, всеки грях, всичко това краде от нашето време. И ако ние не изпълваме своите дни, своите часове и мигове с Христовото Евангелие и живота според Евангелието, тогава със сигурност допускаме дяволът да ограбва дните ни чрез греховете, да ограбва нощите ни чрез страстите, да ограбва нашето спасение… Да ограбва душата ни.

Господ е станал човек, за да ни подари като Човек, като Приятел в човешки образ всички небеса, да ни подари всички небесни сили, всички небесни блага, за да ги претворим в свой живот, в своя вечност. Не казвай: „Това е невъзможно, то е прекалено трудно за мене!“. Знаеш ли какво те чака след тези думи? В този свят е лесно да бъдеш Христов човек, когато Господ е основал Църквата и ни е дал всички средства в нея чрез светите Тайнства и добродетелите. Примерите са безброй…

Ето, кого прославяме днес? Великият учител на вселената св. Василий, архиепископ на Кесария Кападокийска – човек, който наистина е претворил времето на своя земен живот във вечност. Гледай него, вглеждай се в това как той е живял, как всеки час, всеки миг е претворявал своето време във вечност. Как и сега живее в Христовата църква и нейните сили и претворява времето във вечност. Той и още много светии, и безброй истински християни в този свят, които са живели на тази планета, на която живеем ние, и са отлетели от този на онзи свят, за да славят Чудотвореца Господ, Който претворява времето във вечност, Който е дал времето на нас, хората, за да се ползваме от него и да градим своята вечност. Затова да скъпим времето си (Еф. 5:15), като го изпълваме с евангелски блага.

С какво да изпълваме времето на живота си? Изпълни деня с молитва, пост, любов, кротост, благост и всички добродетели. Ето, този ден като буен поток води във вечността. Също така и нощта. И всеки ден, и всяка нощ, всеки час, всеки миг… Ето, затова времето на моя живот е дадено на мен, и времето на твоя живот – на тебе. Затова съществува времето в този свят, за да придобием чрез него вечността, като изпълняваме заповедите на Господ Христос и живеем според Неговото Свето Евангелие.

Нека свети Василий ни изпрати от Господа силна вяра, голяма евангелска любов, непрестанна молитва, строг пост, милосърдие, братолюбие, Боголюбие. С помощта на всички тези свети добродетели ние претворяваме своите дни и нощи, своите часове и мигове във вечност, та когато излезем от този свят с душа, пълна с евангелска вяра, евангелска любов и всички евангелски добродетели, да възлезем на небето и там заедно с всички светии да славим Чудния и Незаменим наш Господ Иисус Христос, на Когото подобава вечна чест и слава, сега и винаги, и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org.

Превод: Татяна Филева

Дарение с кредитна/дебитна карта