Защо не ни е дадено да знаем края на света



790Не е отлетял и месец от календара на новата 2014-а, а ни застигат всякакви прогнози какви ще сме след 100, след 1000 години. Говоря за хората по света. За България демографите, леко скарани с Националния статистически институт, са в единомислие, че родината ни изчезва с ослепително бързо стареене. Оставям настрана призива на всички политици „Да си върнем България“.

Това не е политически коментар. По-скоро е заяждане с възгордялото се човечество да предвиди края на света и да инженерства генно. Сигурно познавате систематичната прогноза, че поради „непрекъснатото подобряване на храната и развитието на медицината“ след 1000 години средностатистическият американец ще е с 2,54 см по-висок, отколкото през 60-те години на миналия век, с по-големи крайници, по-малка уста и по-малко зъби, но с доста по-големи очи. А и с повече бръчки, поради взирането в компютрите и още куп подобрени „питекантропии“.

Във всеки случай голям маймунджилък изглеждат някои от прогнозите. Почти като тази, че се търси и вече „аха“ да се намери биле за вечен живот. След решителната малка отсрочка краят на света не се вслуша в маите и не дойде на 12.12.2012 година. И „нахалството“ да не дойде и на 12.12.2013 г.. Макар че разчовечаването продължава. Както сме тръгнали, дали пък тези по-големи очи на бъдещия човек няма да са му от полза, за да фиксира по-добре жертвата, че да я изяде по-бързо. Имам предвид Другия. Не вълка, който изяжда бабата на Червената шапчица. Тогава бабите ще са измрели.

Много са тъжни такива смешки. Почти колкото са смешни прогнозите, че ни е дадено да знаем края на света и как ще изглеждаме малко преди края. Защо ли – ами за да не е толкова лесно. Ако знаем деня на края, ще знаем и предишния. И няма да пропуснем до самия него да си останем все такива – обидчиви, но осъждащи, мразещи, но самотни и подозрителни, неспособни да обичаме, но страдащи от неразбиране. Изчакващи… първата крачка да е на другия, винаги. После – ако сме елитни, може и да получим откритото дотогава вече „лекарство за вечност“ и да владеем положението след Края. Генно творящото човечество, не се съмнявайте, непременно ще поиска да приватизира и рая. И да държи вратите за него. Малко страшничко звучи.

Представете си рая, сътворен по човешки образ и страстолюбие

Рай, съвсем като нашия земен живот, в който тъмното все по-претенциозно е светло, горчивото – сладко, недопустимото – полезно. Представете си, ако ви боли и лекарството не действа, не може да спре болката. Е, медицината не би го допуснала, тя ще е светлинно нова, ще възразят футуристите и генните мислители. Но какво правим с „болката вляво“, онази, в душата. Какво става, ако сами себе сме обърнали в пълчища със своите страсти – а не можем да се изтръгнем от това „неблаго иго“. Всъщност не си го представяйте.

Просто отскочете до най-близкия мол, надайте ухо за „разстрел с думи“ в трамвая, вгледайте се в онова, което се опитваме често да скрием от самите себе си, чрез надвикване и дращене по стъклото, което ни разделя. По шумни трапези и непростими присъствия. Особено по празници. А януари е такъв месец. И България е все повече такава страна. В която духовното по Богоявление шумно се изчерпва с пияни мъже в ледени води, по Възкресение и Рождество – с екскурзия до Гърция или кулинарна вакханалия на бабина трапеза. Е, „за по-напреднали“ може да се включи и медиен разгорещен спор за отец Иван от Нови хан и доколко положителен свещеник е той. За него нямам намерение публично да се произнасям, но съм убедена, че щом още ни търпи такива Господ, има истински свещеници и молители, които ни измолват.

И сега, когато пак в началото на годината ще си връщаме родината, търсим бъдещите си черти на човеци и човечество, а някой сигурно си тананика онази песничка:“С чего начинается Родина“, ми се върти по-различен отговор:„С меня начинается Родина“. За всеки от нас. С връщането ни към себе си, започва и Тя. Разбираш го, когато и ти, и съседът ти се оплаквате колко лоши са станали хората, но поотделно и един от друг. Той не те познава, но и ти не го познаваш. Само си убеден, че на дъното е мръсно. И забравяш, че хората наистина са като рудници, както казва св. Николай Велимирович. В рудника обикновено трябва да се спуснеш дълбоко, за да откриеш скритите в него скъпоценности“.

Ето,“с того“ начинается Родина например – със скритото в рудника на съседа, или на Другия в „мината“. Добро. Допусни го. Просто като една теория на вероятностите го допусни. На учените как им даваме правото да се упражняват в нея. А те постоянно откриват истини и закони, които опровергават досегашните и даже са го скрепили в Теория на относителността. Но не си позволяваме да допуснем, че има един по-голям Закон на сътворението и Творец, който в своята истинност остава непроменим. И че когато към него насочим радарите си – ще намерим по-лесно и себе си, и своята родина. Току виж и тайното биле за това какви да изглеждаме след Края…

 

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...