Годината започна с интересна новина. От Швейцария. Очаква се публикуването на Евангелието на Юда. Текстът вече се превежда в един швейцарски научен институт. Швейцарците са надеждни хора. Скоро ще видим евангелската история през очите на човека, напуснал Тайната вечеря. Другата гледна точка, така да се каже. Алтернативата…
Темата "Юда" започна да привлича внимание. Хората се интересуват от Юда. Заговори се, че журналисти и богослови подготвят неговата реабилитация. Така де, защо да го смятаме за предател? Нима той не е бил честен поданик на Рим и набожен израилтянин? Лошо ли е да слушаш своя първосвещеник? Грозно ли е да бдиш за враговете на Кесаря? Пък и 30 сребърника не са малко пари! Не знам какъв би бил днес курсът на тази валута – сребърник – но предполагам, че нямаше да е малък. Все пак Римска империя е това, Синедрион е това. 3 хиляди долара? 30 хиляди? Стигат, за да се завърти бизнес, да се налеят пари в икономиката на Галилея…
Стискайки честната бизнесменска ръка на г-н Юда, ние правим жест и към другите последователи на Синедриона – тогавашни и сегашни. Това е политкоректно. Забравяме обидите, изглаждаме напрежението между религиите. Ликвидираме антисемитизма… Има професионални търсачи на антисемитизъм, които го намират под всяка буква на Новия Завет. Ах, колко работа ще има за тях – да преровят цялата Библия, да я обърнат с главата надолу… Всичко може да се види в друга светлина. Ако ще реабилитираме Юда, тогава какво ни пречи да признаем, че Синедрионът е бил прав? И да приемем присъдата му? И да се прегърнем с Пилат? И да се покаем, че сме християни? И тогава, просълзени, ще ни остане само едно дребно нещо – да си опрем дулото в слепоочието и да се самоликвидираме.
Какво тегли хората към предателството? Защо им се иска да вярват, че предателят има право?
А какво ги кара да се срамуват от това, че са християни? Оказа се, че дори думата Коледа звучи някак неприлично. Поне в Америка. Тази Коледа дори президентът Буш, който минава на Запад едва ли не за християнски фундаменталист, изпрати на американците картички, където ги поздравяваше – забележете – със зимните празници. И нищо повече. Някои ги изхвърлиха през прозореца. Някои не ги изхвърлиха. Така или иначе, Коледа беше изгонена от рекламите, детските празници, търговските вериги. Бостънската коледна елха стана… бостънска зимна елха. Ах, тази зима… Спомням си думите на Николай Велимирович: "Кое слънце ще разтопи вашите снегове и ще стопли зимата във вашите души?" Няма отговор.
Християнството е в отстъпление. Християнството вече е нещо едва ли не срамно, скандално. Филмът Страсти Христови на Мел Гибсън беше наречен скандален от медиите. Забележете: един филм по Евангелието, който разказва за страданията и кръстната смърт на нашия Господ, е скандален филм. Напротив, книгата на Дан Браун Шифърът на Леонардо, която превръща християнството в палячовщина и боза, която си играе по един срамен начин с името на Христос, е нормална книга. Никому дори и за миг не хрумна да каже, че в това произведение има нещо скандално. Напротив, то е шедьовър, бестселър. След 20 години навярно ще го имат и за класика. Никому и наум не може да дойде, че холивудските сапунени мехури, които ни засипват, които често просто преливат от тъпота, преситеност, зло, са нещо скандално. Не, те са нормата. Скандално е Евангелието. Срамен е Кръстът. По-точно нас ни е срам от Кръста. Срам от Кръвта, която ни е изкупила.
Юда е тук, дами и господа! Юда ни е надвил. Когато изменихме на нашата култура; и потъпкахме нашия битиен, народностен дух; и предпочетохме лигавите очарования на холивудските красавици пред хубостта на скромната майка с детето; и се поклонихме на долара; и се отказахме от честта, верността, великодушието, от задружното семейство, чистите добродушни нрави и многодетния дом; и се пръснахме като емигранти по целия свят; и забравихме Иерусалим, и подадохме молби за вавилонско и содомско гражданство – във всички тези моменти грозното лице на Юда надничаше зад гърба ни.
И така, какво да правим ние, православните хора? Миналата седмица бяха раздадени тазгодишните премии за "принос за единството на православните народи". Добра инициатива. Наистина се нуждаем от единство. Но кои са мъжете, заздравили единството? Четем списъка от миналите години: президентът на Кипър… на Русия… на Естония… антиохийският патриарх, иерусалимският патриарх… И все така: президент, патриарх… президент, патриарх… Да, повечето от тях са наистина достойни. Но нима Православните народи – ако някой все пак попита за тяхното мнение – не биха пожелали да благодарят и на своите учени, общественици, учители, журналисти? На онези, които наистина работят за каузата на единството, за идеята на православното възраждане, които движат нещата напред? Толкова ли е трудно да се посочат поне няколко имена? Струва ми се, че ако уважаемият Фонд за единство на православните народи беше действал по евангелско време, едва ли босите апостоли щяха да се удостоят с неговото внимание. По-скоро премиите му щяха да бъдат връчени на римския император. И на Тетрарха на Галилея. И дори на Негово превъзходителство палестинския губернатор г-н Пилат.
Единство ли? Да, не можем без него. Времената са мътни. Православният свят е притиснат между чука и наковалнята, между Запада и Исляма. Православните народи се топят, повечето от тях са в дълбока неволя. Само задружността, колективното усилие може да ни спаси. Да работим за него! Сега повече от всякога е актуална онази стара притча за снопа от пръчки. Поотделно много лесно ще се разправят с нас. Има малки православни страни, които са толкова слаби сами по себе си, че могат да бъдат смачкани и изядени с едно млясване. Нима България, Румъния, Сърбия биха били в екстремния час нещо повече от баничка за закуска на Белия дом или на милионните армии на Исляма? Ще ни прегазят и няма да го забележат дори…
Само в единството е нашата сила. Някога бяхме едно задружно семейство. Какво ни накара да се разделим по различни съюзи, лагери? Да се пръснем като слепи баби в тъмното, като стадо овце без пастир? Кой ни каза злите думи в ухото, кой ни настрои един срещу друг? Отново и отново ухиленото лице на г-н Юда се изправя на хоризонта.
Да изгоним Юда от нашия дом! Това не е толкова мъчно, колкото изглежда. Г-н Юда се храни от страха ни. Ако не сме толкова страхливи, няма какво и да се плашим от него. Само че трябва да почнем от самите себе си и това е трудното. Всеки от нас с всекидневните си постъпки създава колективното нещастие или добруване на своя народ, неговото зверско или човешко лице. Злото е в самите нас. Националното възраждане минава през възраждането на волите и сърцата. Но то поне зависи само от нас. Коя световна сила ще ни попречи, ако решим да изхвърлим цигарата и порносписанието? Нима Белият дом и НАТО могат да ни накарат да гледаме идиотски филми и да се ръководим от светоусещането на паразити в Божия свят? Нима Бен Ладен ще ни забрани да се откажем от емигрантската мания и правенето на пари като единствена цел? Или КГБ – да ни принуди към нечестност и нецеломъдрие? Всички важни решения са в наши ръце! Да излезем от задушните коптори, от цигарения дим, от виденията на дрогата; да вдишаме въздуха с пълни гърди. И тогава ще видим всичко, което е мило за човека: слънцето и луната, полето и леса. И девойката до кладенеца с лъчистите сини очи. И къщата. И манастира. И зад него – зелената планина.
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
.jpg)
