За Света Богородица
(Откъс от беседа, изнесена пред протестанти, Г. Менеопулу, Атина, 1970-1980 г.)
М.Г.: Веднъж в Щатите ме помолиха да говоря пред слушатели протестанти на избрана от мене тема. И така, аз говорих за Светата Дева. Казах следното: „Вероятно поради недостатъчно изучаване определени пасажи от Евангелията са недогледани от страна на някои християнски деноминации…
В нашата Църква признаваме Светата Дева за наша Майка и тъй като ние, особено монасите, сме нейни слуги, отдаваме голяма важност на изучаването на живота ѝ. Ако прочетете Евангелията внимателно, ще видите, че тя е тази, която е казала: „душата ми величае Господа“. Ще видите, че когато Господ я избрал, Той изпратил ангела Си при нея и че веднага щом чула думите му, тя рекла: „Ето рабинята Господня“. Тя не се възпротивила на Божията воля…
И тъй. Първо: тъй като послушанието към Божията воля е въпрос от първостепенно значение за нас, Божията Майка е образец за нас…
Второ: Светата Дева била ужасно клеветена, задето имала син, бидейки още мома. Ето защо, ако една жена бъде обвинена днес, Светата Дева застава до нея като Майка и преминава заедно с нея през всички трудности…
Трето: ние, гърците, които неведнъж сме ставали бежанци, помним, че Светата Дева взе новородения Иисус и потърси убежище в Египет…
Четвърто: много жени губят синовете си, които биват убити във война или по друг начин, в разцвета на младостта си. Божията Майка също е преживяла тази мъка в една дори по-голяма трагедия. Защото видя своя безгрешен, своя непорочен Син на кръста…
Пето: когато останала сама и нямала къде да отиде (защото нямала други деца…), била поверена на грижата на някого другиго, на ученика, който я завел у дома си. Това се случва и с нас понякога, когато остареем… С други думи, целият ѝ живот е преминал така, както преминава животът на всяко човешко същество…
А сега, приятели мои, ще ви кажа нещо друго. Не казвате ли вие „Братко Робърт, моли се за мене… Сестро Лила, моли се за мене“?… Тогава някой от слушателите стана и ми каза: „Но тя е мъртва!“. А аз отговорих: „О, моля да ми простите! В нашата Църква вярваме във възкресението!“. Всичко това, деца мои, при включени магнетофони!
Превод: Константин Петров
Из книгата “Майка Гавриила. Аскетика на любовта”, изд. “Омофор” 2015
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
