Обновата на човека, зададена от Спасителя



Есето е отличено с Трета награда в Националния конкурс за есе “Вечната книга и ние”, възрастова група “Над 19 години”

Настоящата тема открива пред нас широк хоризонт, безпределен терен, на който нашата личност и ходене с Бога ежедневно да бъдат надграждани в земния ни път. Това е непрестанен духовен процес на усъвършенстване у човека, с който е ангажиран Сам Господ Исус Христос.

В съдържанието си есето представлява „спирка” на няколко важни момента от сътворението на човека, по-широк поглед върху грехопадението и греха с неговите ограбващи човечеството последствия, кръстната победа на Спасителя и изкуплението, което Той Самият донесе и е за нас. По-надолу ще разгледаме и конкретни области, в които обновлението ни е нужно и зададено от Христос.

Чудесен синоним на думата „обновление” е „възстановяване”, което е и възраждане, оздравяване, съживяване и период на съвземане. Друг синоним на „обновление” е „изкупление”. На първо място, чрез Христовото Въплъщение обновлението става достъпно за нас. “Някога изгубеното общение с Бога и първоначалната пълнота на човешката природа бива възстановена”, казва отец Георги Флоровски.

Да се върнем в Едемската градина, където Адам и Ева бяха създадени по Божи образ и подобие. Той ги направи с цел – общение в съвършена любов и близост с Него и един с друг. С тази идея, с която и ние днес раждаме и отглеждаме децата си – да ги обичаме, да гледаме как растат и да им се радваме. Нямаше граници и посредници между тях. След като бяха изкушени от сатаната и съгрешиха, тази близка връзка между първите хора и техния Творец беше ограбена, разкъсана и това, което им донесе, бе отделяне. Такава е същността на греха, който лесно ни оплита, казват Писанията; той е жесток, безпощаден крадец и човекоубиец. Грехът изглежда примамлив, приятен е за човешките ни сетива, но същевременно с това носи погибел. Това се случи и с Адам и Ева; те бяха ограбени и отделени от Източника на Живота, лишени от едно взаимоотношение, изпълнено с любов, мир и доверие.

В Библията грехът е споменат стотици пъти и една от представите, които придобиваме за него, е престъпване на закона. Същността на закона обаче е далеч по-различна от тази да ни представи Бога предимно като законодател. Когато Той ни възпира от нещо, то е за наше добро, а плодът, който ражда спазването на Божиите думи в нас, е ДОВЕРИЕ, доверие във Всезнаещия; това е вярата, че Господ знае кое е добро и кое зло. Щом протегнем ръка, за да опитаме от плода пред очите ни, то ние казваме на Бога: „Аз сам мога да преценя за себе си.” Преди да съгрешим физически по какъвто и да било начин, първо нещо в сърцето ни не е било наред. Неусетно във времето горчив корен израснал в стабилно дърво е родил плода грях. И така, полагаме старание и усилия, за да премахнем плода, докато коренът остава в готовност за производство на нови плодове.

И на еврейски, и на гръцки език, думата грях има значение на пропускане на целта. Целта, с която сме създадени, е истинско познаване и близост с Отец в Исус Христос чрез Светия и благ Негов Дух. Грехът и неговите проявления са многообразни, но неговата единствена цел е да ни отдели от взаимоотношението, за което бяхме създадени. Грехът успя. Той уби човека и Бог не скри горчивото последствие от него. Писанията говорят за това в книга Битие: “И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня когато ядеш от него, непременно ще умреш” (2:16-17).

Какво стана с човека? Имаше ли физическа смърт? Не! Господ сравнява греха и последствието, което той носи, със смърт. Смъртта е обратното на живота. Мъртвите не чуват, не мислят и не виждат. Адам и Ева престанаха да чуват, виждат и мислят за Бога така, както бе в началото. Те живееха със спомена от Едемската градина, но никога не можеха да се върнат там и да вкусят от плодовете й отново. Грехът открадна на човека богатството му, ограби властта му и го постави в свят, в който царува отделеност, объркване, смут, омраза, раздори, убийства, пиянства и разни похоти.

В човешката история са се раждали много велики и важни личности, които със своите умения, характер и сила са променяли и влияли на световната история, но в нито един от тях не се намери сила, способност и власт за победа над греха и смъртта. Този непосилен за човека път обратно към великото общение бе извървян от Христос, нашия Спасител, чрез Неговото Рождество на земята. Той взе на себе си човешката ни греховна природа, като я прикова на кръста, понесе страдания вместо нас, свърши делото си чак до смърт на кръст и след три дни в гроба беше възкресен с Божията сила за нас; изведе ни от греха и смъртта като ни върна обратно в присъствието на Бога. Така вратата към вечността е отворена за човека; към царството Божие.

Христос ни поставя обратно на „пътя” към прицелната точка, в „пътя”, в който целта няма да е пропусната. Митрополит Калистос Уеър пише повече за този „път”: „Едно от най-древните имена на християнството е просто „пътят”. Това е име, което подчертава практическия характер на християнската вяра. Християнството е повече от теория за вселената, повече от учение, записано на хартия. То е път, по който пътуваме – пътят на живота, в най-дълбокия и всеобхватен смисъл на думата.”

На този път стъпваме с вярата в Единородния Божи Син, чрез Кръщението с благодатта на Светия Дух, Който е извършител на това велико Тайнство. Чрез този акт на вяра ние приемаме Господ Исус Христос и Неговото Царство за наш дом, Църквата за наше духовно семейство, а сърцата ни биват предадени за храм на Светия Дух. Важната цел в живота ни е една – да достигнем до познание и единение с Божия Син чрез Светия Дух, в общение, близост, с Отец и Христос.

Църквата, която е тяло Христово, е спасителният кораб в бурния свят, в който се раждаме. Заобиколени от други вярващи, ние се съединяваме и посвещаваме на Господа и един на друг.

Вървейки по пътя, християнинът достига до място, на което осъзнава, че има нужда от обновление в живота си. В начина на мислене, на говорене, на възприемане на живота, целите, намеренията си, стремежите и вярата си.

За никого от нас не е тайна, че времето, в което живеем, е твърде усилено, твърде себично и покварено. За никого от нас не е тайна, че ние сме продукт на това време. Схемите, изградени в умовете ни за велик и успешен живот, са доста различни от великия живот в Божието царство. Мислим за любовта, за щастието и за истински стойностните неща през призмата на един паднал свят. Голямата болест на днешното време е жестоката криза на идентичността – човекът е изгубен. Толкова е празен отвътре и лек, че всяко течение е способно да го отнесе и отведе от мястото, за което беше създаден и на което принадлежи.

И отново славата е за Бога, Който ни пресели в един нов живот, в царството на Своя Възлюбен Син. И така, дошли с цели сърца при Бога, такива, каквито сме, нашите духовни сетива са отключени отново към послушание и общение с Твореца. С нищо незаслужили тази милост Божия, поради Христос, днес можем да живеем в радост и да израстваме в житейския си път чрез Духа на Истината. Христос ни изкупи в пълнота и нищо от нас не остави на сатаната.

Ето и някои области, в които ходейки в Пътя, Светият Дух ще ни обновява: истинско покаяние. Всички имаме нужда от Спасител. Като висш авторитет Свещените Писания ни казват: „Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един.“ (Римляни 3:10-12). Днес усещане за греховност, нуждата от истинско покаяниеса дефицит в човешкото сърце и съвест. Но Бог ни приема и обича поради това, че Той Самият е Любов. След като човек признае пред себе си и пред небето своята немощ в справянето с греха; след като осъзнае, че му е трудно да избира Христос пред изкушенията в света, то Господ е верен в благодат и сила да му помогне.

Умът ни е важна част от нашата личност, той е кормилото, което насочва живота и действията ни и от него се раждат плодовете в живота ни. Чрез мислите си можем да се доближим до Бога или да се отдалечим от Него. Суетата в ума на човека, за съжаление, е безгранична и тя е най-могъща в това да ни вплита в преходните земни „богатства”. Христос, обаче, ни изкупи от суетно-помрачения ум, като го озари чрез Светлината, която е Сам Той и ни дава Своя ум, който е устремен към Божието Царство и в извършване на Божията воля. Св. апостол Павел в Посланието си към колосяните казва: „Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога” (3:2-3).

Друга важна част от плода на Христовото rзкупително дело е нашата идентичност като Божии синове. Най-богатите в Божието царство са онези, които са разпознали Бога като свой Баща, а Отец може да ги нарече Свои синове. Никоя друга религия не допуска тази възможност. В исляма, това е най-сериозният грях, който може да бъде изречен. Единствено християнството разкрива Бог като Баща, Който даде Единородния Си Син в жертва за греховете на света и чрез тази жертва повярвалите имат правото да се нарекат Негови деца.

Днес повече отвсякога хората в света и Църквата на Христос сме в крещяща нужда да разпознаем себе си като деца на Всевишния Бог. Деца, които намират утеха, разбиране, мъдрост и безкрайна любов в прегръдките на Царя Баща. Сам Христос поучаваше учениците си как да се молят: „ А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на замята…” (Мат. 6:9-10). В обръщението „Отче наш” Христос им показа кои всъщност iа те. Думите на Христос са истина и надежда за нас. Надеждата е огромна, когато имаш Бога Вседържител за свой Баща. Светcjq в който живеемq е като богат пазаqр в който можеш да си купиш идентичност. За нея трябва да се потрудиш и скъпо да платиш, но в Божието царство е достатъчно да се разпознаем като Негови синове! Единствено чрез Христос ние можем да станем такива, и както пише св. Ириней: „Синът Божи стана Син човешки, за да може човекът да стане син Божи”.

Да познаем Христос като Пътя, Истината и Живота е друга важна час от прехода ни към възстановяване. Като потвърждение на това в Евангелието от Йоан четем Христовите думи: „Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (14:6). Чрез вяра стоим в Mътя, държим се за Истината и не пренебрегваме Живота. Познавайки истината в лицето на Спасителя, ще живеем в свободата, за която бяхме създадени (срвн. Йоан 8:32). Реалността на този свят укрива от нас Истината, Която е Христос. За да познаем Истината, ни е нужно откровение, към което Светият Дух е пътеводител, а Църквата – вековен съхранител. Ако случайно дръзнем да я потърсим, се спираме къде ли не, докато накрая не се озовем пред кръста на Христос и там я познаем. Понякога ни е трудно да разпознаем Христос като Истината, понеже познаваме друг свят с неговите „истини”. Страхуваме се от Лицето на Истината, понеже знаем, че делата и мерзостта ни ще бъдат разкрити, а отсреща Истината стои и ни чака с широко отворените ръце на милостта.

Болезнено е понякога обръщането на човека от тъмнината към Светлината. Тя не е приятна за очите, а колко по-неприятна е когато се докосне до вътрешния ни свят, който е нашата истинска същност. Реакциите ни към Светлината са различни; едни бегло я забелязват, други се опитват умствено да си я обяснят, трети я отхвърлят, а някои я хващат с две ръце с цяло сърце и извървяват земния си път с нея. Свети апостол и евангелист Йоан ни представя Божия Син като Светлината на света, на чиято Светлина вестител беше Йоан Кръстител: „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана. Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, за да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. Той не беше светлината, но дойде за да свидетелства за светлината”(Йоан 1:5-8). Христос ни избави от царството на тъмнината и ни пресели в царството на Светлината, чрез която Божиите намерения и пътища могат да бъдат видими за нас.

Да бъдем сами господари на живота си също е част от деформиралата ни отделеност от Бога. Обновата, зададена ни от Спасителя, възстановява съзнателния вик в сърцата ни да наречем Христос наш Господ; да направим съзнателен избор, чрез който да предадем себе си на Бога завинаги. Често не осъзнаваме колко вредим на себе си и колко имаме нужда Някой да ни спаси от самите нас. Не винаги знаем и можем да преценим кое е добро и кое зло за нас и за хората, които обичаме. Затова ни е нужен Господ и Неговите верни теглили, които да претеглят вместо нас. Св. Августин споделя: „Нашата воля винаги е свободна, но не винаги е добра”.

Друго съществено нещо, включено в обновата от Христос, е да разпознаваме себе си като части на Църквата, части на Тялото Христово. Посвещавайки се на Христос, ние вече не живеем сами за себе си. Всяка наша лична битка и борба е или спечелена, или изгубена за Църквата и Царството Божие. И вярвам, така Го е направил Бог – да не живеем независими едни от други. В това тяло всеки човек е значим, важен и скъп. Всички ние като живи камъни, съградени около Христос, сме Негови за вечността. Отец Георги Флоровски дава следното определение за функцията и значението на Христовото тяло: “Църквата е образ и дом на Неговото освещаващо присъствие в света”. Църквата от векове е на Христос, за Христос и чрез Хрисос.

Обнова има, обнова ни е нужна, обновата е дар от Бога, който трябва да пожелаем и към който да се протегнем. Бог ни приема такива, каквито сме, и поради безграничната Му любов и грижа към нас, не би ни оставил същите.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...