Дали Соломоновското решение вече не е взето?
От няколко дни българското общество разсъждава върху писмото на Синода на Македонската православна църква (МПЦ), изпратено до Синода на Българската православна църква. Текста на писмото може да видите тук.
Православната общност в България през тези дни пък се чуди каква е причината точно сега да се появи тази активност, и то с такъв широк обществен резонанс. Повечто медии веднага отразиха предложението на Македонската църква, появиха се изследвания за историческата роля на България при решаване на църковния въпрос в Македония, а група общественици вече успя да подготви отворено писмо до Българския патриарх с молба да удовлетвори исканията на Македонската църква за това, БПЦ да се заеме с решаването на техните канонични затруднения. Текста на писмото може да видите: тук.
Въпреки че не беше спомената нито веднъж публично, изглежда има причина точно сега и точно така да се поставя въпросът за признаването на Македонската православна църква. Буквално преди дни Европейският съд за правата на човека е излязъл с решение, което легитимира „алтернативната“ Охридска архиепископия (ПОА) на Сръбската патриаршия в Македония, която през 2005 год. получи статут на автономна общност с назначен за екзарх епископ Йоан Вранишковски. Много години същият беше преследван в Македония, осъждан и затварян заради дейността си, определяна като насаждане на етническо и верско противопоставяне в Македония.
Понастоящем решението на Евпропейския съд стабилизира позициите на ПОА, която е в общение с останалите поместни православни църкви, и очевидно поставя създадената с благословията на Македонската държава МПЦ в още по-деликатна ситуация. Поради което и властите в Македония, светски и църковни, видимо са се решили на единствения възможен понастоящем ход за нейното легитимиране – с помощта на БПЦ и чрез позоваване на исторически факти да се сдобият с автокефалност, която другите поместни църкви да бъдат принудени да признаят.
В страницата на ПОА е поместена следната информация.
На 16 ноември тази година ЕСПЧ в Страсбург обяви решението си по дело 3532/07 год. «Православната Охридска архиепископия срещу Бившата Югославска република Македония»
В решението е констатирано, че Македония е нарушила чл.11 (относно свободата на събиране и сдружаване) във връзка с чл. 9 (относно свободата на мисълта, съвестта и религията ) от Европейската конвенция за праватана човека с отказа си да регистрира Православната охридска архиепископия като религиозна общност.
Република Македония, като страна, която е изгубила спора, е задължена да заплати на ПОА обезщетение в размер на 9500 евро.
Това е най-голямата победа на истината за Православната охридска архиепископия през изминалите 15 години, откакто започна държавното преследване не само срешу Охридския архиепископ и Скопски митрополит Йоан, но и срещу повечето нейни епископи, свещенослужители, монаси, монахини и вярващ народ.
И без провъзгласяване на каквото и да е решение Православната Охридска архиепископия е неотменна реалност в религиозния живот на Република Македония.
Свободата, която е верен критерий за православно християнство, се отстоява със саможертва, не само с правни актове, но е хубаво, е понякога този критерий се потвърждава и от правото.
Затова и тази присъда на Европейския съд за нарушаване на няколко члена на ЕКПЧ от страна на Република Македония и нанасяне на щета на ПОА е удовлетворение не само за вярващите в църквата, но е и голямо напомняне към новата власт да не се опитва да владее с тоталитарни и насилнически методи, както това правеше предишната върхушка.
(От канцеларията на Светия архиерейски синод на ПОА)
Прилагаме и текста на решението на ЕСПЧ.
Дали обаче оперирането с исторически факти и противопоставянето им на други исторически факти ще доведе до решаването на един проблем на семейството на поместните православни църкви с днешна дата?
Доколкото православната църква е жива общност, която се актуализира на всяка Евхаристия, по-вероятно е когато е прекъснато евхаристийното общение между отделни групи в нея, възстановяването на тези отношения да зависи от изцелението на днешните рани, които са си причинили членовете на това семейство и от актуалната връзка, в която се намират в момента, а не в различни исторически периоди.
Такъв е и духът на църковните правила, които определят начините за даване на самостоятеност на една църковна общност, условията за това и отношенията с нейната църква-майка. И тези правила са създадени за живи общности с живи членове в тях; не за да пренаписват историята.
Аргументите от миналото са свързани с други хора и други обстоятелства, а не с днешния живот на православните общности. В политическо отношение те предлагат широки възможности за спекулации и употреби, но в църковно нямат силата да решават истински проблемите и да преодолеят разривите в отношенията както на православните църкви, така и на народите, които ги съставляват.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
