Задушница е



Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме починалите ни близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи“ (Лук. 20:38). Ето – за тях, вечно живите във вечния живот се молим, за тях четем псалми, в тяхно име раздаваме милостиня, така както повелява Свещеното Писание: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36). А в Товит (4:17) пише „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните”. И Иуда Макавей принесе умилостивна жертва за починалите – „..той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.” (2 Мак.12:45). Имаме пред очите си и думите на свети апостол Павел за праведния Онисифор: „Господ да му даде да намери милост у Него в оня ден”( 2 Тим. 1:18). По същество това е кратка заупокойна молитва, насочена към добра отсъда в часа на Съда.

Да запишем имената на кръстените починали за поменаване в заупокойната Литургия днес, както и през цялата година – какво по-добро за душата на починалите. От най-дълбока древност свещеникът-предстоятел на службата е поменавал изписаните върху т. нар. диптиси* имена на живи и починали, като отделял частици от хляба, който Светият Дух ще претворява в Тяло Христово. С поменаването на името на покойния, невидим за телесните очи лъч светлина отива до отишлия си от нашия тварен свят. Молитвата на Църквата, застъпничеството на ангелите, Божията майка и светиите, преклонението на сърцата ни пред Божията отсъда, упованието, че Божието милосърдие побеждава всяка наша немощ, единението с небесния свят и нашите починали сродници – единение реално и конкретно в тайнството на светото Причастие – ето духовния ни път в деня на Задушница.

Житото от помена символизира възкресението, житното зърно умира в почвата, за да възкръсне вече зрял клас, така и починалият от гроба, от мястото на тъма и тление, ще просияе като от лъчезарен чертог за лъчистата пролет на вечния живот. Защото знаем, „сее се в тление – възкръсва в нетление“, както казва свети апостол Павел (1 Кор. 15:42). Подаваме храна и дрехи не защото духа се храни и облича, духът на покойника е нематериален, а заради делото на милостинята, заради призванието да нахраним и обуем някой гладен и немощен в името на починалия. Защото знаем – „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу” (Притч. Сол. 19:17).

Затова с трепет и надежда молим и просим от Този, Който чрез Своя апостол е повелил Църквата да възнася „молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци” (1 Тим.2:1), молим Господ на любовта и на всяка милост да упокои починалия в място злачно, блажено и спокойно, където няма болка, скръб и въздишка.

Вечна памет на починалите. Царство им небесно!

 

*Диптих – в древност двойна дъсцица с изписани имена за поменаване по време на Литургията.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...